Animal Planet Blog Journal

Откриха планета подобна на Земята

2009-12-16T10:29:00.001-08:00

Етикети : подобна на земята планета,

Японски астрономи са започнали систематично да търсят високоразвита цивилизация на откритата неотдавна планета извън Слънчевата система, която потенциално е подходяща за живот като този на Земята, съобщи ИТАР-ТАСС, като се позова на ръководството на обсерваторията "Ниси-Харима" в префектура Хиого.

Там се намира най-големият в страната оптичен телескоп-рефлектор. Нека припомним, че тази седмица европейски астрономи откриха на 20, 5 светлинни години от Земята планета извън Слънчевата система, на която потенциално може да се развие живот. 11-членният екип от учени, ръководен от Стефан Юдри от Женевската обсерватория в Швейцария, обясни, че те не са видели директно планетата, която се върти около червената звезда джудже "Глизе 581".

Размерите на слабо светещата звезда обаче подсказват, че около нея обикаля планета, която не е много по-голяма от Земята. Това е първата планета извън Слънчевата система, която вероятно едновременно е скалиста, с вода и в зона близо до звезда, където водата може да бъде в течно състояние.

С други думи на нея може да се е зародил живот. Учените са изчислили, че средната температура на планетата с условно наименование "581 це" е между 0 и 40 градуса по Целзий. Планетата е била открита от телескопа на Европейската южна обсерватория в Ла Сила, Чили.

Специалистите от японската обсерватория с помощта на телескопа си и на мощен спектрограф анализират светлината, която планетата излъчва. Според тях евентуални необичайни сияния на определени цветове, например, зелените лазерни лъчи, могат да свидетелстват, че на планетата има разумен високоразвит живот и цивилизация.

През първата нощ от наблюдението си астрономите от обсерваторията "Ниси-Харима" не са открили нищо необичайно. Те обаче не се отчайват и ще продължават да наблюдават космическия обект по един път седмично. БТА

Експедиция ще лети до астероид като в Армагедон

2009-12-12T07:05:00.000-08:00

Благодарение на усилията на НАСА и на самолетостроителния гигант Lockheed Martin американска експедиция ща полети към астероид също както във филма Армагедон, съобщи ИТАР-ТАСС.В бъдеще пилотираният космически кораб " Орион ", който се разработва от Lockheed Martin, ще замени американските совалки и за пръв път ще проникне в дълбините на космоса.
Полетът на " спасителите на човечеството " към потенциално опасния астероид е предвиден за 2020 - 2025.Продължителността на мисията ще е 6 месеца.Предвижда се тя да е генерална репетиция на полета към Марс.От НАСА още не са избрали астероида, към който ще лети " Орион ".Знае се само, че той ще един от тези, които се очаква да се приближат на възможно най-близо разстояние до Земята.Корабът ще има конусообразна форма.Той ще може да отведе четирима астронавти до Луната за мисии с продължителност до 6 месеца, както и 6-членен екипаж до Марс.

Атлас на света

2009-10-30T05:33:00.000-07:00

Гърция
Ню Йорк
Австралия
Париж
Прага
Пекин
Антарктида
Канада
Бразилия
Лос Анджелеис
ЮАР
Германия
Остров Мавриций
Етна І Най-големият вулкан в Европа
Испания
Ямайка
Австрия
Вашингтон
Мексико
Великобритания
Връх Еверест
Калифорния
Полуостров Пелопонес
Тоскана
Гренландия
Турция
Атина
Юкатан
Йерусалим
Страните от Персийския залив
Скалистите планини
Йордания
Френските Антили
Килиманджаро
Индия
Флорида
Site Map

Великите личности

2009-10-30T05:29:00.000-07:00

Ашока
Юлий Цезар
Фидел Кастро
Карл Велики
Клеопатра
Елизабет I
Цъси Императрицата на Китай
Мохамед Али Джинах
Нелсън Мандела
Мао Дзедун
Голда Меир
Ануар Садат
У Тан
Ане Франк
Симон Боливар
Махатма Ганди
Мартин Лутър Кинг
Тензинг Норгей
Майка Тереза
Елизабет Блекуел
Кати Фрийман
Галилео Галилей
Джейн Гудол
Хелън Келер
Луи Пастьор
Пеле
Vanga | Ванга (Вангелия Гущерова)
Site Map

Земните води

2009-10-30T05:27:00.000-07:00

Океаните
Дънната повърхност
Подводни трусове
Течения, приливи и отливи
Кръговрат на водата
Site Map

Видеоклипове

2009-10-30T05:22:00.000-07:00

Косатка
Хиеново куче
Лъв срещу Хиена
Леопард срещу Лъв и Хиена
Лъв срещу Тигър
Венера
Венера най-близкото място до Ада
Меркурий най-близко до Слънцето
Планетите в Слънчевата система
Site Map

Динозаври

2009-10-30T05:05:00.000-07:00

Преди динозаврите
Характерни белези на динозаврите
Спецялен таз
По море и небе
Триас
Светът през юрата
Креда
Месоядни динозаври
Тревопасни динозаври
Динозаври с дълга шия
Брони,плочки и рога
Динозаври патешка човка
Рекордьори
Събиране на доказателства
Възстановка на динозавър
Започва се с една кост
Изследователи
Скелети и черепи
Отпечатъци и други следи
Семейство
На хладно, на топло
Хранене и храносмилане
Нападение и отбрана
Защо са изчезнали
Оцелели роднини
Site Map

Космоса

2009-10-30T04:54:00.000-07:00

Млечния път
СЛЪНЦЕТО
Меркурий
Венера
Земя
Луната
Марс
Фобос
Деймос
Церера
Юпитер
Йо
Калисто
Европа
Ганимед
Астероиден пояс
Сатурн
Титан
Япет
Феба
Рея
Хиперон
Тетида
Диона
Мимас
Уран
Миранда
Ариел
Умбриел
Титания
Оберон
Нептун
Тритон
Нереида
Протей
Лариса
Галатея
Деспина
Таласа
Плутон
Харон
Пояс на Кайпер
Разреденият диск
Ерида
Облака на Оорт
Свръхмасивни черни дупки
Черни дупки
Бели дупки
Site Map

Хищници

2009-10-30T04:48:00.000-07:00

Site map

2009-10-29T09:36:00.000-07:00

Хищници
Космоса
Динозаври
Видеоклипове
Земните води
Великите личности
Атлас на света

Атлас | Светът във вашите ръце

2009-10-17T23:41:00.000-07:00

Парагвай

Гърция

Ню Йорк

Австралия

Париж

Прага

Пекин

Антарктида

Канада

Бразилия

Лос Анджелеис

ЮАР

Германия

Остров Мавриций

Етна | Най-големият вулкан в Европа

Испания

Ямайка

Австрия

Вашингтон

Мексико

Великобритания

Връх Еверест

Калифорния

Полуостров Пелопонес

Тоскана

Гренландия

Турция

Атина

Юкатан

Йерусалим

Страните от Персийския залив

Скалистите планини

Йордания

Френските Антили

Килиманджаро

Индия

Флорида

Флорида | Окъпаният в слънце щат

2009-10-16T07:25:00.000-07:00

В прочутия квартал " Ар Деко " в Маями Бийч хората се радват на живота и обикновено гледат на него през " розови очила ".
Най-южният американски щат влиза в тропическия климатичен пояс.Затова Флорида се радва на слънчеви плажове, на прелестна тропическа растителност и изобилие от плодове.Даже и могъщите урагани, които разрушават всичко по пътя си, не плашат жителите и туристите.
Фло̀рида (на испански: Florida) е щат в САЩ, чийто пощенски код е FL, а столицата се казва Талахаси. Флорида е с население от 18 328 340 жители. (2008) Флорида е с обща площ от 170 305 км² (65 794 мили²),от които 139 544 км² суша и 30 761 км² (18,1%) вода.

Накратко

От 1845 г. Флорида е двадесет и седмият щат на САЩ.
Столица на щата :Талахаси ( от 1822 г. ) - 150 000 жит.
Езици :английски ( официален език ), испански
Религии :предимно протестанти, ограничен брой католици
Най-важни градове :Джаксънвил, Маями, Орландо, Тампа
Реки :Апалачикола, Суоний
Най-голямото езеро :Окичоби
Пристанища :Форт Лодърдейл, Тампа, Маями, Джаксънвил
Летища :Маями, Орланди, Тампа-Сейнт Питърсбърг, Джаксънвил.

Статистика

Площ :170 451 км2
Население :18 млн.жит. ( 65 % бели, 16 % латиноамериканци, 14 % цветнокожи ).
Гъстота на населението :105 жит./км2
Градско население :84 %
Най-висока точка :Бритън Хил ( 105 м ) в Лейк Уелс
Водни площи :11 600 км2 ( брой на водоизточниците : 1 711, от които 166 реки; 30 000 езера )
Дължина на бреговата ивица :3 000 км ( 13 600 км заедно с островите )
Дължина на плажната ивица :1 300 км.

История

До откриването на Флорида от европейците, полуостровът е бил населен предимно от индианските племена семиноли. През 1513 г.,в търсене на "Бимини"-страната на вечната младост според средновековните легенди, испанския конквистадор Хуан Понсе де Леон открива източния бряг на Флорида и обявил района за владение на испанската корона.Първият град основан на територията на щата бил Сент Августин(днешен окръг Сейнт Джонс)през 1564 г. През XVII-XVIII в. Флорида е сцена на кървави битки между испанци,французи и англичани.На 10 февруари 1763 г.,Кралство Великобритания,Франция и Испания сключват Парижкият мирен договор.Великобритания получила Флорида, в замяна на Хавана.След Американската война за независимост Испания отново си връща полуострово.През 1819 г. тя продава тази блатиста територия на Съединените Щати за 5 млн.долара и отхвърляне на всички претнции към Тексас.
На територията на щата се разиграват две Семинолски войни(американци срещу индианци)от 1832 до 1845 г. На 3 март 1845 г.,Флорида става 27-я щат на САЩ.Населението нараства много бавно.Белите колонисти продължават да нахлуват в земите използвани от семинолите и американското правителство е твърдо решено да направи усилия за премстването на останалото семинолско население на Запад.Така възниква Третата семинолска война(1855-1858) и завършва с изселването на индианците.
По време на Американската Гражданско война, Флорида застава на страната на [[Конфедерация]та(южните щати),които впоследствие са победени и големите плантации обработвани от роби престават да съществуват.През 1929 г. когато стоковата борса се срива, Голямата депресия донася период на застой.В средата на ХХ век, Флорида е най-слабо известна от южните щати. В края на ХХ и началото на XXI век все повече туристи започват да проявяват интерес към "окъпания в слънце щат".Сега 40 млн.души годишно посещават Флорида, а много американци се установяват тук след пенсионирането си.Щатът е много популярен между имигрантите от Латинска Америка и най-вече Куба.Това обяснява необичайно високото равнище на демографската прираст във Флорида.

География

По голямата част от Флорида е разположена на едноименния полуостров между Мексиканският залив, Атлантическия океан и протока Флорида.Продължава на северозапад по тясна и дълга ивица земя издадена в залива.На север граничи с щатите Алабама и Джорджия.Наблизо са няколко Карибски страни особено Бахамските острови и Куба.Обширната брегова линия на Флорида я прави упорита цел през Втората световна война.Правителството опосва открай докрай щата със самолетни писти.Днес преблизително 400 от тях не работят.В щата има 131 публични летища и повече от 700 частни летища, писти, хеликоптерни площадки и вонноморски бази. Флорида е един от най-големите щата на изток от р.Мисисипи и единствено Аляска и Мичиган са по големи от нея по акватория.
Полуостров Флорида е шуплесто плато от карстови варовици.Продължителна система от подводни пещери, карстови дупки и извори открай докрай на щата снабдяват жителите с вода.Окарстените варовици и песъчливи почви се утаяват след милони години покачване и понижаване на морското равнище.През последната ледникова епоха (12000 г.пр.Хр.), пониженото морско ниво и сухия климат разкриват един широк полуостров, до голяма степен пустиня. Евърглейдс представлява огромна много-бавно предвижваща се заблатена територия, в южния край на полуострова.Поради това че Флорида не се намира на тектонска плоча, вероятността от земетресения е много малка, но в никакъв случай невъзможна.През януари 1879 г.става земетресение близо до Сейнт Августин, Флорида.Няма данни за силни земетресения.Силно такова е било през 1886 г. с епицентър Чарлстън, Южна Каролина.Сеизмичните вълни достигнали северна Флорида и камбанарията на Сейнт Августин забила.Наскоро през 2006 г. земетресение с магнитуд 6.0, на 420 км (260 мили),югоизточно от Тампа ръзтърсва Мексиканския залив. Най-високата точка на Флорида е Бритън Хил-105 м, в северната част на щата.Това е най-ниската точка от всички щати.Повечето от окръзите, южно от Орландо са равнни;на някои места достигат 15-30 м над морското равнище.В централна и северна Флорида, на 40 км от бреговата ивица има хълмист релеф (вълнообразен).Надморската височина там достига 30-76 м.Най-високата точка на полуостров Флорида е Шугърлоуф Маунтайн-95 м н.в., в окръг Лейк Каунти.Поради предимно равнинния си характер, Флорида е едно от местата в света най-застрашени от глобалното затопляне. Най-голямото в щата и второто по големина сладководно езеро в Континентална Америка е Окечобий в централната част на полуострова.Някога Флорида е била блатиста равнина обрасла с много манго и обитавана от алигатори.Национални паркове:НП Евърглейдс, НП Бискейн, НП Драй Тортугас.

Климат

Климатът е субтропичен, тропичен.Най-високата измерена температура е 43°С през 1931 г., най-студената е била -19°С през 1899 г. в близост до Талахаси.Средната температура е около 32°С.Понякога щатът е връхлитан от торнадо,но най-опасно природно бедствие е ураганът.Той носи щети за милиарди US долари, убива хора, отнася и троши къщи.Най известните урагани са Густав(2008), Рита, Катрина, Уилма, Андрю, Дона.

Население

Флорида е четвъртият по население щат в САЩ.През 2007 г.той има 18 251 000 жители.Флорида е третия щат с най-висок демографски прираст. Етнически състав: 76,1% Бели американци 15,4% Афро американци 0,3% Американски инианци 2,2% Азиатци 0,1% Хавайци 4,3% Други 20,1% Кубинци,карибци и др. Езици-официален-английски (76,9),говорим е също и испанският (16,4%)Останалите 6,7% говорят друти езици Религия-преобладавт протестантите Протестанти- 40% Римо-Католици-26% Баптисти- 9% Методисти- 6% Пентекостал- 3% Мюсюлмани- 1% Други религии- 2% атеисти- 16%
Население през годините
* 1830 - 34,730
* 1840 - 54,477
* 1850 - 87,445
* 1860 - 140,424
* 1870 - 187,748
* 1880 - 269,492
* 1890 - 391,422
* 1900 - 528,542
* 1910 - 752,619
* 1920 - 968,470
* 1930 - 1,468,211
* 1940 - 1,897,414
* 1950 - 2,771,305
* 1960 - 4,951,560
* 1970 - 6,789,443
* 1980 - 9,746,324
* 1990 - 12,937,926
* 2000 - 15,982,378
* 2007 - 18,251,243

Градове

* Вийро Бийч
* Гейнсвил
* Дайтона Бийч
* Дестин
* Джаксънвил
* Западен Палм Бийч
* Инвърнес
* Клиъруотър
* Маями
* Маями Бийч
* Мирамар
* Нейпълс
* Ню Смирна Бийч
* Орландо
* Палм Бей
* Сарасота
* Сейнт Питърсбърг
* Талахаси
* Тампа
* Форт Лодърдейл
* Холивуд
Окръзи

Флорида се състои от 67 окръга, някои от тях са:

1. Бей
2. Бейкър
3. Бредфърд
4. Глейдс
5. Гълф
6. ДеСото
7. Джаксън
8. Дикси
9. Дювал
10. Индиън Ривър
11. Колиър
12. Колумбия
13. Лейк
14. Либърти
15. Лий
16. Манатий
17. Маями-Дейд
18. Медисън
19. Мериън
20. Монро
21. Ориндж
22. Палм Бийч
23. Сарасота
24. Сейнт Джонс
25. Сейнт Луси
26. Ситръс
27. Уолтън
28. Франклин
29. Хамилтън
30. Хайлендс
31. Хардий
32. Хендри
33. Хилсбъро
34. Шарлот

Интересни факти

От 1970 г. Флорида официално е наречена " окъпания в слънце щат " по решение на щатското превителство.
На пистата в Дайтона Бийч са поставени много рекорди по вдигане на високи скорости.Първият рекордьор е А.Уинстън през 1903 г. ( 109 км/ч ).
Хуан Понсе де Леон, който открива полуострова, избира и неговото име.
На испански " Цветница " се превежда като " Pascua Florida " ( Паскуа Флорида ).Точно на този ден де Леон достига брега на Флорида.
Една от любимите дестинации на туристите е блатистата низина Евърглейдс - най-големият американски резерват с тропическа растителност, където живеят и алигатори.

Атлас на Света

Индия | В страната на свещената река

2009-10-16T07:05:00.000-07:00

Индия най-често се свързва със свръхнаселението и невъобразимата бедност, която цари в бедните квартали на големите градове.Все пак тя може да се гордее със значимите постижения в областта на модерната промишленост ( електроника и информатика ) или научните си проучвания ( ядрена физика и астронавтика ).Индия е пионер в областта на генетичните модификации на зърнените култури като жито и ориз.
Брегът на Ганг - свещената река на Индия, винаги привлича много хора.Ганг е необходима за индийците не само заради ритуалното къпане.Тук те хвърлят боклуци, екскременти и мърша - затова реката е пълна с бактерии.
Индия е най-голямата по територия държава в Южна Азия (3 095 472 км2) и втора най-голяма по население в света след Китай (1 112 849 000 през 2006). Разположена е на полуостров Индустан (като изключим Лакадивските, Андаманските и Никобарските острови), на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан. Граничи с държавите Пакистан, Китайска народна република, Непал, Бутан, Бангладеш и Мианмар (Бирма). Разделена е на 28 щата и 7 съюзни територии, а столицата на самата държава е Делхи. Други по-големи градове са: Мадрас, Калкута, Мумбай (Бомбай), Агра, Джайпур, Хайдарабад, Варанаси, Лакнау, Бангалор, Нагпур, Джодпур и др. Площта ѝ е 3 291 529 км², от които 2 976 859 км² суша и 314 670 км² водна площ.

Накратко

Площ :3 287 590 км2.
Население : 1 112,3 млн.жит.
Гъстота на населението :392 жит./км2
Най-висок връх :Канченджунга ( Сиким ) 8 586 м.
Граници :Мианмар, Бангладеш, Китай, Бутан, Непал и Пакистан ( общо 14 897 км ).

Статистика

Официално наименование :Република Индия
Столица :Делхи
Езици :хинди, английски ( официални езици ), 21 регионални диалекта ( бенгали, кашмири, пенджаби, тамилски, урду ).
Парична единица :индийска рупия
Най-големи градове :Калкута, Бомбай, Делхи, Мадрас, Бангалор, Хайдерабад, Ахмадабад.

История

Името

Официалното название на страната Индия, произлиза от древно персийската дума синдху — историческото название на река Инд. Конституцията на Индия признава официалното използване и на названието Бхарат, което произлиза от санскритското име на древно индийски цар, чиято история е описана в епоса Махабхарата. Третото име Хиндустан се използва за название на страната по времето на Империята на Великите монголи, но не се ползва с официален статут.

География

Индия е разположена на големия азиатски полуостров Индостан, наричан още Индийски субконтинент. Полуостровът е дълбоко вдаден в Индийския океан, между Арабско море и Бенгалския залив. Покрай тях се простират тесни равнини.
Релефът на Индия е изключително разнообразен — високи планини, обширни равнини и плата, заблатени низини и сухи пустинни райони. Голяма част от Индия заемат най-високите планини на Земята — Хималаите. Величествените им хребети са масивна геоложка и климатична преграда, която минава почти през цяла Северна Индия, по протежение на 2500 км. Хималаите са младонагънати планини, които продължават да се издигат в резултат на мощното тектонско движение (в северна посока) на Индостанската литосферна плоча. В Хималаите се намира най-високата точка на Индия — връх Канченджонга (8598 м). В най-северния край на страната се издигат част от хребетите на високата низина Каракорум.

Северните равнини

На юг от Хималаите се простира обширен район от ниски земи, наречени Северните равнини. Голяма част от тях заемат долините на реките Ганг и Брахмапутра. Заливните им тераси и общата им делта (най-голямата в света - около 80 000 кв. км) са покрити с дебели наносни пластове, върху които са се развили плодородни алувиално-ливадни почви. Повечето реки, които прорязват равнините, извират от Хималаите. Сред тях е и най-голямата индийска река — Ганг, чиито води напояват ¼ от територията на Индия.
Широката и бавно течаща река Ганг, дълга 2500 км, оформя обширна плоска низина, разположена на територията на Индия и Бангладеш. Низината на Ганг е най-гъсто населеното място в страната. Районът често е подложен на катастрофални наводнения и силни тайфуни.
Пълна противоположност на Гангската низина е сухата пясъчна пустиня Тар, на северозапад, пресечена от границата на Индия и Пакистан. На юг от Северните равнини почти целият полуостров Индостан е зает от платото Декан (около 600 м ср. н. в.). От двете му страни се издигат крайбрежните хорстови планини Източни и Западни Гхати, които завършват със стръмни стъпаловидни склонове към брега.

Климат

С изключение на планините и пустинните райони в Индия доминира субекваториалният, мусонен климат. В Североизточна Индия, платото Шилонг (1300 м н.в.), се намира селището Черапунджи — най-дъждовното място на Земята — средните годишни валежи тук достигат 12 000 мм.

Държавно устройство

Индия е федерална република. Глава на държавата е президентът, избран за 5 години. На него принадлежи и изпълнителната власт. Висш законодателен орган е двукамерният парламент: Долната камара — Лок Сабха (Народната палатата) се избира от населението за 5 години; Горната камара — Раджа Сабха (Съвет на щатите) се избира от представителите на щатите за 6 години; 12 депутати се назначават от президента; 1/3 от депутатите се преизбират всеки 2 години. Правителството се назначава от президента и отговаря пред Народната палата. Начело на всеки щат стои губернатор, назначен от президента. Всеки щат има свое законодателство, събрание и правителство.

Административно деление на Индия

Индия има 28 щата и 7 съюзни територии. Всеки щат има собствено правителство и губернатор. Съюзните територии се администрират от президента, чрез посочен от него представител.
Списък с щатите
1. Андра Прадеш
2. Аруначал Прадеш
3. Асам
4. Бихар
5. Чхатисгарх
6. Гоа
7. Гуджарат
8. Харяна
9. Химчал Прадеш
10. Джаму и Кашмир
11. Джарханд
12. Карнатака
13. Керала
14. Мадхя Прадеш
15. Махаращра
16. Манипур
17. Мегхалая
18. Мизорам
19. Нагаланд
20. Ориса
21. Пенджаб
22. Раджастан
23. Сиким
24. Тамил Наду
25. Трипура
26. Утаракханд (Утаранчал)
27. Утар Прадеш
28. Западен Мангал

Ранните цивилизации в долината на река Инд възникнали около две хиляди години преди появяването на древна Елада. Още тогава, загадъчното племе на ариите определило в много отношения по-нататъшното развитие на цивилизациите в района. От ариите са останали ведическите знания и традиции, разделяне обществото на касти, учението за кармата и санскритския език. По-късно, поради многообразието на раси и религии, се формирали различни етнокултурни типове, със своето традиционно изкуство, архитектура, език, медицински похвати, музика, танци и начин на мислене. Различни епохи и събития през вековете оставили своите белези върху облика на Индия - зараждането на будизма, разцвета на науката и изкуствата при владетелите от династията Гупта, огромната империя и несметните съкровища на Великите Моголи, британското владичество, раджите, въстанието на сипаите и разбира се - Махатма Ганди.До 1947 г. Индия е колония на Британската империя.

Население

Населението на страната възлиза на 1,112 милиарда души и така Индия се нарежда на второ място след Китай по население в световен мащаб. Гъстотата на населението е 329 човека на кв.км. Ръстът на населението намалява леко в последните няколко десетилетия и в момента възлиза на 1,4% годишно, което съответства на 15 милиона души на година. Според проучвания и прогнози на ООН през 2045 г. Индия ще е най-многолюдната страна на Земята. Ръстът на населението се дължи не само на високата раждаемост, но и на спадащата смъртност.
Средната възраст на индийското население е 26 г. Индия е една от малкото страни, където чувствително броят на мъжкото население е по-висок: на 1000 мъже се падат 933 жени.
Силната миграция на селското население към градовете и природните стихии урбанизират все повече и повече индийското общество. Днес(2006 г.) в страната има повече от 34 града с повече от милион жители. Само гъсто населения Бомбай има повече от 20 милиона жители.
Около 25 милиона индийци или хора от индийски произход живеят извън Индия. Докато в САЩ, Канада и Великобритания индийците са заети във високотехнологични сектори, то в страните от Персийския залив те са предимно използвани като нископлатена и слабо квалифицирана работна ръка. Големи индийски „колонии“ има и в Сингапур, ЮАР, Малайзия и др. бивши британски колонии.

Икономика

Индийската икономика е изключително разнообразна, включваща традиционно селско стопанство, съчетани с модерно земеделие, ръчни изделия, широка гама модерни промишлени дейности, и обширен сектор на услугите, който спомага най-много за бързото икономическо развитие на Индия. Между 50-те и 80-те години икономическата дейност се развива по социалистически образец, поради което е била по-стабилна, но за сметка на това корупцията е била широко разпространена и растежът на БВП е бил много нисък.Към настоящия момент Индия има отворена, динамична пазарна икономика. БВП (ППС) за края на 2008 се изчислява на $3,319 трлн — на 4-то място в света след САЩ, Китай и Япония.
Работната ръка възлиза на над половин милиард души, но едва 1 на всеки 5 кандидати за работа има професионално образование.Въпреки икономическия подем, огромна част от населението продължава да живее в пълна мизерия, а неграмотността намалява с много малки темпове.
Селското стопанство е в основата на индийската икономика. В него е заето около 61% от трудоспособното население. В страната има милиони дребни стопанства както и десетки хиляди огромни плантации, в които се отглеждат култури за износ. Индия е един от водещите производители на чай, захарна тръстика, царевица, бобови култури, пшеница, фъстъци, тютюн(на 3-то място в света). Страната разполага с едни от най-големите оризища в света и от края на 70-те години задоволява нуждите си от ориз. Индия е световен лидер в производството на подправки — джинджифил, индийско орехче и др.
Животновъдството е също силно развито в Индия. Едрият добитък се отглежда предимно за мляко. Тъй като кравата е свещено животно в индуската религия се използва само млякото.
В сектора на енергетиката най-голям дял се пада на енергията произведена от ТЕЦ, следвана от ВЕЦ и АЕЦ. Производството възлиза на 556,8млрд kWh(2003 г.). Страната изнася годишно 187млн kWh(2003 г.).
В Индия се развиват химическата, текстилната, циментовата, металургичната, машиностроителната индустрия. Напредък бележи и автомобилостроенето(виж ТАТА).
Индия притежава 334 летища(към 2005 г.) Общата дължина на газопроводите възлиза на 6 171км, а шосетата са около 3 851 440 км.

Технологии

Oт 1974 г. Индия разполага с атомно оръжие.
Индия изстрелва първия си спътник през 1980 г. През м. януари 2007 г. тя изстреля и върна от космоса капсула, като е четвъртата космическа сила с подобно постижение (след СССР, САЩ и Китай).

Култура
В Индия кравата е свещено животно.В Индийската култура,когато влизте в нечий дом трябва да се събуете.Когато поздравяте някой по-възрастен,събирате дланите си една до друга,после коленичте и докосвате краката му с пръсти,така демонстрирате ,че сте вървели по-малко километри от него.Когато седнете на масата с индийци,трябва да си сипете,само това,което ще изядете,не обиждате домакина,оставяйки нещо в чинията.Повечето индийци практикуват йога и вярват в прераждането.

Интересни факти

На 14 септември 1947 г. в полунощ Неру обявява независимостта на страната, която британците упорито отказват да дадат на Индия години наред.
През 1975 г. Индия анексира княжество Сиким в Хималайските планини.То се намира между Непал и Бутан, близо до град Дарджийлинг.
Морското селище Гоа, бивша португалска колония, сега е място за срещи на младежите от цял свят.От 1988 г. на тукашните плажове се организират тържества, които продължават през цялата година и привличат международна публика.
По време на британското владичество столица на Индия е била Калкута ( до 1911 г. ).

Атлас на Света

Килиманджаро | Покривът на Африка

2009-10-16T06:49:00.000-07:00

Килиманджаро е един от най-високите самостоятелни планински масиви в света.Намира се в най-привлекателния за туристите район на Танзания.Туристите могат да участват в петдневни екскурзии, по време на които могат да се изкачат на връх Ухуро и по-точно до Гилманс Пойнт, където е построен заслон.
Килиманджаро (от 1902 до 1918 Кайзер-Вилхелм-Спитце) е името на планински масив с вулканичен произход, който се намира в североизточна Танзания. Най-високата точка на планината е връх Ухуру (Кибо), който се намира на 5895 м надморска височина. Това прави Килиманджаро най-високата планина на континента Африка. Планинският масив е образуван от три слели се изгаснали вулканични кратера — Кибо (5895 м), Мавензи (5356 м) и Шира (4006 м). Планината е изградена предимно от трахибазалтни и фонолитни скали.
За Килиманджаро средното количество на годишните валежи е около 1000 мм. Растителността е етажирана като видът на растенията се променя с изкачване във височина. В най-ниските части растат екваториални гори. След това се намират гори, характерни за влажните тропици. След тях са разположени растителни видове, характерни за саваните. В най-високите части на планината има обширни ливади.
Снежната граница на планината е разположена между 5300 м и 5700 м. По билото на планината има ледници, които покриват територия с площ над 11 кв. км.
Планината и местността около нея са природен резерват, обитаван от изключително многообразие от животински и растителни видове поради коренно различните условия в отделните височинни нива на тази природна забележителност.

Накратко

Племена, които живеят в полите на планината :масаи, джага
Най-голямото населено място :Моши

Статистика
Върхове :Ухуру ( Кибо ) 5 895 м, Мауензи 5 510 м.
Кратер Кибо :2 км диаметър
Разстояние между върховете :около 10 км.
Площ, покрита с лед :4 км2

История

Планината която разделя

Най-често Килиманджбаро се снима откъм Кения.Обикновено оттук започват изкачването си и туристите, които мечтаят да покорят " белия покрив " на Черния континент.
От няколко десетилетия западноевропейските туристи охотно прекарват почивката си в Кения.Същевременно те посещават националния парк Серенгети и планината Килиманджаро, които се намират в Танзания.До 1977 г. нещата са прости.Достатъчно е да се качиш на джип и да пресечеш зелената граница, за да можеш да се насладиш на природните чудеса в съседната страна.Но по този начин валутнит приходи остават само в бюджета на Кения, където туристите се настаняват и плащат за извършените услуги.Танзания обаче не получава нищо, въпреки че именно тя предлага по-голямата част от атракциите, свързани с участието в сафари - лъвове и слонове в околностите на вулкана Нгоронгоро, езерото Маная и, разбира се, Килиманджаро.На 4 февруари 1977 г.Танзания затваря границите си.Впоследствие държавата зсапочва да полага усилия за развитието на собствен туристически сектор - който иска да се наслаждава на очарованието на танзанийската природа, трябва да отседне в страната.За съжаление амбициозния план пропада - печалбите се оказват по-ниски от очакваните, затова след шест години границите отново се отварят.

Най-високата планина в Африка

Величествената планина Килиманджаро се извисява като самотен паметник в Източноафриканското плато, близо до северната граница на Танзания.Неговите покрити със сняг върхове се виждат от стотици километри.
Много туристи посещават Танзания, за да се изкачат на Килиманджаро.Не е нужно да си алпинист, за да успееш в това начинание.Склоновете са полегати, а на някои места можеш да стигнеш до вечни ледници без помощта на вериги и куки.Изкачването е омагьосващо благодарение на разнообразния пейзаж и прелестната растителност.Тук преминаваме през няколко климатични пояса.Саваната и обработваемите планини достигат до 2 000 м надморска височина, тропическите гори виреят до 4 000 м, алпийските пасбища до 4 800 м., а по-нагоре има вечни снегове и ледници.Килиманджаро е изстинал вулкан от Източноафриканското плато, на територията на Северна Танзания, близо до границата с Кения.Тук се намират няколко национални парка.На територията на най-красивия от тях е разположен кратерът Нгоронгоро с диаметър 20 км, източник на вода и храна за много животински видове.
Много племена предават на планината Килиманджаро божествено значение.За масаите например тя е " ПЛанина на светлината ".ПЛанината добива известност благодарение на разказа на Ърнест Хемингуей " Снеговете на Килиманджаро ", в който авторът пише : " Почти до самия връх лежи изсъхнал и вкочанен труп на леопард.Никой не може да обясни какво е търсил леопардът на такава височина ".Това, което разказва Хемингуей, е самата истина - през 1926 г. на мястото, наречено по-късно " Леопард Пойнт ", двама английски монаси се натъкват на скелет на леопард.
Съществуват различни хипотези за произхода на името Килиманджаро.Според една от тях първите племена, които се установяват по тези места, не са имали една дума за целия планински масив, а са използвали две думи, с които означавали двата най-високи върха - Кипо и Кимауензи.Мисионерът Йохан Лудвиг Крапф превежда името по следния начин : kilima означава " планина ", njiaro - " каравана ".

Климат

Климатът е екваториален планински . Сухите сезони са от януари до март и от юли до септември . През останалото време условията са като в Европа през зимата .

Икономика

В региона се отглежда кафе , банани и памук . Развит е туризма а също и животновъдството . Прочут е и сафари-туризма , като на последак се е превърнал във фото-сафари , тъй като е забранено убиването на животни .

Забележителности
По мнението на племената, говорещи езика суахили, Килиманджаро се е превърнат от " планина на злите духове " в магнит за туристите от цял свят.

Интересни факти

* Действието на книгата и на известния филм "Цар Лъв" се развива в района на Килиманджаро .
* През 1889 г. Ханс Майер е първият човек изкачил най високата точка на Килиманджаро .
* Връх Ухуру е със снежна шапка , което е интересно , като се има в предвид че в Африка температурите са високи , но на 5 895 м. това не е от значение .
* Затвярянето на границата между Кения и Танзания през 1977 г. оставя над 1000 туристи в безизходица - тогава са реквизирани 200 джипа и 29 самолета.

Атлас на Света

Френските Антили | Островите на цветята в Карибско море

2009-10-14T07:57:00.000-07:00

Гваделупа и Мартиника са най-известните измежду големите и малки острови, които влизат в състава на френските Антили.Остров Сен Мартен, наричан от холандците Синт Маартен е особен случай - оттук минава единствената обща граница между Холандия и Франция.
На юг от Бас Тер, главният град на Гваделупа, се намират Ле Сент ( Светите острови ).Архипелагът е част от френските Антили.

Накратко
Столици :Фор дьо Франс ( Мартиника ); Бас Тер ( Гваделупа ).
Религии :католици, протестанти
Езици :френски, креолски
Парична единица :евро
Най-важни градове :Мариго ( Сен Мартен ), Густавия ( Сен Бартелеми ), Поант-а-Питър ( Гваделупа ).

Статистика

Площ :2 807 км2 ( департамент Мартиника 1 128 км2, департамент Гваделупа 1 703 км2 )
Население :854 000 жит.
Гъстота на населението :305 жит./км2
Най-високи вирхове :Монтан Пеле ( Мартиника ), Ла Суфриер ( Гваделупа ).

История

Малката Франция на Карибско море
В течение на вековете на Антилите се установяват хора от различни народности, които днес представляват необичайно пъстра смесица.Местните никога не са прекъсвали контакта си с Европа - островите продължават да бъдат съставна част от Франция.Ако си поръчате риба или морски дарове в един от многобройните местни ресторанти, без съмнение ще ви бъде сервирано и френско вино.
Въпреки че Антилите принадлежат на Франция, архипелагът е открит от Испания.По време на второто си пътешествие в Америка Христофор Колумб се натъква на два малки острова - Мари-Галант и Ла Дезирад.По време на последното си пътешествие през 1502 г. той открива още един остров - Мартиника.
Колумб веднага осъзнава стратегическото значение на Антилите.Той разбира, че архипелагът е идеалното място за контрол над Карибско море и за създаване на търговски център между американските континенти.Затова не е чудно, че този район дълго време остава ябълка на раздора между европейските морски сили.Испания, Англия, Холандия, Франция са в непрекъснато съперничество за контрол над архипелага.
Тук са построени безброй плантации от захарна тръстика.За да печелят по-добре от плантациите, колонизаторите внасят най-евтината работна ръка - африкански роби.
След 300 години колониално владичество тези острови, покрити с планински върхове, са подчинени на френската юридическа система.От 1946г. Гваделупа и Мартиника са френски отвъдморски департаменти.Въпреки това част от жителите са на мнение, че Френските Антили трябва да предприемат мерки, за да получат независимост, както са направили съседните острови - Доминиканската република и Сейнт Лусия.

Всички цветове на китайската роза

Антилите са вулканични острови, населени някога от индианци и разпръснати като прашинки из обширната синева на Карибско море.До днес те остават преден пост на Франция, разположен далеч на запад - " на брега " на Америка.
Ако се състави списък с най-популярните дестинации в света, Френските Антили ще заемат със сигурност една от челните позиции.Тук водите на Пасифика се срещат с тези на Карибско море, а карибската страст към живота се съчетава с френския стил, най-вече когато става дума за кулинарно изкуство.
Белити колонизатори са изтребили почти изцяло местното население ( карибските индианци ).През XIX в. на острова пристигат китайци и индуси като евтина работна ръка.Сега обитателите на острова представляват пъстра етническа смесица - бели, креоли и негри.
В Мартиника и Гваделупа - на брега на Карибско море - има прелестни плажове и курорти, откъдето бързо се стига до планинските райони на Антилите.Разнообразният декор се допълва от вулканични планини, върхове, покрити с изобилна растителност, тропически гори и стръмни скали, които се извисяват над Атлантическия океан.Антилите се делят на Големи Антили ( с континентален произход ) и Малки Антили ( с преобладаващо вулканичен коралов произход ).

Климат

Влажен тропичен климат със сух период от декември до май.Средните температури достигат 24 градуса януари и 27 през август.

Икономика

Селско стопанство :отглеждане на захарна тръстика, банани, цитрусови плодове, каде и ванилия.Лесовъдство.Риболов.Захарна промишленост.Туризъм.

Забележителности

Много туристически обекти ( плажове, игрища за голф, вулканични планини ), връщането на рибарите от морето ( Ле Сент ), площадите, карнавалът, селището Ла Пажри.

Интересни факти

Христофор Колумб е описал остров Мартиника, открит от него, със следните думи : " Този приказен край е най-красивото, най-плодородното и най-омагьосващото място в света ".
Почти всеки остров има едно или повече прозвища : Гваделупа се нарича Ил д`Емрод ( Смарагдовия остров ), а Мартиника е позната под името Ил де Фльор ( Островът на цветята ) или Перл де-з-Антий ( Перлата на Антилите ).
Императрица Жозефин, която се омъжва за Наполеон Бонапарт на 9 март 1796 г., произхожда от Мартиника.Моминското й име е Мари-Жозеф Роз Ташер дьо ла Пажри.
Антилите могат да се гордеят с един от най-големите френскоезични поети - Еме Сезер, който произхожда от Мартиника.Сезер е един от основните сподвижници на течението " негритюд ", което подкрепя правото на самоопределение на цветнокожото население във всички сфери на социалния живот.

Атлас на Света

Йордания | Перлата на пустинята

2009-10-14T04:31:00.001-07:00

По-голямата част от територията на Йордания е заета от пустини.Само земите в западната част от страната, където падат дъждове, могат да се използват за отглеждане на земеделски култури.Най-добрата реколта дава Йорданската равнина.
Град Петра, в сърцето на пустинята, този търговски център, населен още от 1 200 г. пр.Хр. е едно от най-привлекателните места за археолозите и е основната туристическа атракция на Йордания.
Хашемитското кралство Йордания, наричано за кратко Йордания, е държава в Близкия изток. Граничи със Сирия на север, с Ирак на североизток, със Саудитска Арабия на изток и юг, и с Израел и Западния бряг на запад. Заедно с Израел има граници по брега на залива Акаба и на Мъртво море.

Накратко
Официално наименование :Хашемитско кралство Йордания
Административно деление :12 мухафазата ( провинции )
Столица :Аман
Език :арабски
Парична единица :йордански динар
Религия :мюсюлмани 92 %, християни 6 %
Най-големи градове :Аз-Зарка, Ирбид, Акаба
Най-висока планина :Джабал аш-Шарах
Най-дълги реки :Йордан и притокът му Ярмук
Летища :Аман, Аз-Зарка, Акаба

Статистика

Площ :89 213 км2
Население :5,63 млн.жители ( 2006 )
Гъстота на населението :63 жит./км2
Най-висок връх :Джабал Рам ( 1 734 м )
Най-ниска точка :бръгът на Мъртво море - 413 метра под морското равнище.

История

Дългоочакваният мир

В продължение на няколко века Йордания е колониално владение.От получаването на независимостта си кралството прави усилия за поддържането на мира най-вече в Близкия изток.
Нито една друга държава в света не е била толкова дълго по чужда власт, колкото тази малка страна, разположена на границата между Изтока и Запада.Територията й последователно е завземата от израелити, гърци, римляни, перси, византийци, араби ( Имеядския и Абасидския халифат ), а през XVI в. от Османската империя.По време на първата световна война Хюсеин иби Али, емир на Мека и крал на Хиджаз, се бие на страната на англичаните срещу турците, които по това време владеят Йордания.Хюсеин е твърдо убеден, че с британска помощ ще успее да обедини племената в своята страна и след това ще може да установи властта си над арабския свят.
Територията, създадена през 1920 г. под името Трансйордания, всъщност се намира под контрола на Великобритания.Едва през 1946 г. синът на Хюсеин - Абдулах - става крал на суверенна държава.Основаването на автономната държава Израел ( през 1948 г. ) води до избухването на Първата арабско-израелска война, когато арабските армии нападат новата държава.Трансйордания контролира западния бряг на р.Йордан и Източен Йерусалим.След подписването на примирието през 1949 г. тя променя името си на Йордания.
Внукът на Абдулах - Хюсеин - поема държавната власт едва на седемнадесет години, започвайки бляскава политическа кариера.Фигурата на новия водач, който оживява след многобройни атентати, става почти легендарна.Не бива да се забравя фактът, че над половината от населението на Йордания е съставено от палестинци, което често води до конфликтни ситуации в района.Преди да умре, Хюсеин І посочва за свой наследник на трона най-големия си син - Абдулах.

Кралството на бедуините

В далечното минало Хашемитската и Саудитската династии воюват за властта над Арабския полуостров.След поражението си Хашемитската династия е принудена да се задоволи с територията на Йордания.сега тази страна играе ролята на бифер от политическа и географска гледна точка.
Йордания е разположена на изток от Израел и автономните палестински територии.Тя заема източната част на един огромен риф и се простира покрай източния бряг на река Йордан.Западната част на страната е заета от пустинно плато и планински вериги от библейските земи Моаб, Едом и Амон.
Планинските райони на места надминават 1 700 м височина, докато долината на река Йордан е тектонична депресия, която достига 400 м под морското равнище.Земите по брега на Йордан се смятат за най-плодородни, въпреки че валежите са обилни и в планините.Долината на Йордан е икономическият център на малкото кралство.По-нататък - на изток - се простират пустинните райони на Йордания.Въпреки че климатът тук е необичайно горещ и сух, номадските племена на бедуините използват тези земи за пасища.
Йордания изпитва затруднения заради малобройните си реки и недостатъчните водни резерви.Единствената река е Йордан, а единственото езеро - соленото Мъртво море.На югозападния бряг на Йордания се намира курортът Акаба.

Климат

Субтропичен сух климат.Средни температури : в Аман 7,2 градуса през януари и 25,4 през юли ( годишната сума на валежите достига 465 мм ); в Акаба 14,9 градуса през януари и 33 през юли ( годишната сума на валежите достига 35 мм ).

Население

Йорданците са араби с изключение на няколко малки общности черкези, арменци и кюрди, възприели арабската култура. Официалният език е арабски, но английският е широко използван в търговията и администрацията. Около 70% от населението на Йордания е градско. По-малко от 6% от селското население е номадско или полуномадско. Повечето жители обитават райони, където валежите правят възможно земеделието. Около 1,7 милиона души, регистрирани като палестински бежанци живеят в Йордания, повечето от тях с местно гражданство.

Забележителности

Руините на град Джераш от римската епоха, Петра ( градът, издълбан в скалите ), крепостта Аш-Шаубак от периода на кръстоносците, Аман ( Археологическият музей и Кварталът на пазарите ), крепостта Калат ар-Рабадах от времето на Саладин, мозайките в църквата на връх Небо, Акаба и Червено море, каменната пустиня Вади Рук.

Интересни факти
Известният Арабски легион е основан през 1921 г.Последният негов комаендант е майор Дж.Б.Глъб, наричан от бедуините Глъб паша.
След бягството си от Египет Мойсей довежда народа си на връх Небо, откъдето се вижда Обетованата земя.Според Библията Мойсей умира, преди да стигне до нея.
Израелският град Ейлат, разположен на брега на Червено море, се намира само на два километра от курорта Акаба.В продължение на 45 години двата града живеят без никаква връзка помежду си.Едва от 1994 г. отварянето на един граничен пункт позволява да се възстанови контактът между тях.
На 20 май 1948 г. една велика личност, преоблечена като бедуин, посещава Аман.Това е Голда Меир, която по-късно ще стане министър-председател на Израел.Тя посещава тайно йорданския крал Абдулах четири дни преди обявяването на независимостта на държавата Израел.

Атлас на Света

2009-10-14T04:31:00.000-07:00

Скалистите планини | В родината на уестърните

2009-10-14T04:25:00.000-07:00

Скалистите планини са важен елементо от планинската верида Кордилерите и Андите.Разположена на западния бряг, планинската верига пресича целия американски континент от Аляска до Огнена земя.
Езерото джаксън, намиращо се в националния парк Гранд Тетън ( цата Уайоминг ), предлага приказни гледки.В обширния природен резерват се издигат високи върхове, които достигат 4 000 м височина.Най-многобройното стадо лосове уапити намира подслон по тези места през зимата.

Накратко
Най-големи язовири :Гранд Кули и Бонвил на р.Колумбия, Хувър Дам на р.Колорадо.
Най-големи градове :Ванкувър ( Канада ), Сиатъл, Портланд Бют, Спокейн, Солт Лейк Сити.
Най-дълги реки :Колорадо, Колумбия.
Вуклан :Сейнт Хеленс в Каскадните планини ( изригнал за последен път през 1980 г., след като в продължение на 350 г. е бил неактивен.

Статистика

Най-високи върхове :Елбърт 4 399 м ( САЩ ), Робсън 3 954 м ( Канада ), Уитни 4 418 м ( САЩ, Сиера, Невада ).
Дължина : приблизително 3 000 км.
Платото Колорадо :височина между 1 500 и 3 000 м.
Голямото солено езеро :2 700 - 5 900 м.
Долината на смъртта :депресия, която достига дълбочина 94 м под морското равнище.

История

Изумителни гледки
Ако някой пътува, макар и само веднъж, през дивите и усамотени райони на Скалистите планини, със сигурност ще се върне по тези места.Тук се намират най-известните зимни курорти в САЩ - Аспен, Вейл, Кейстоун, Сноумас, Копър Маунтийн ( всички те в щата Колорадо ).Тези кътчета са едни от най-красивите на континента не само през зимата.В " Алпите на Новия свят " има 53 върха с височина над 4 000 м в САЩ и 144 върха с височина над 3 000 м в Канада.На територията на Канада се намират два големи национални парка - Банф ( на юг ) и Джаспър ( на север ).Много такива паркове има и в САЩ - най-посещаваният от тях е националният парк " Йелоустоун " с известния гейзер Олд Фейтфул.

Внушителен, див и прелестен планински масив

Скалистите планини ( Роки Маунтийнс ) се простират покрай тихоокеанския бряг от Британска Колумбия ( в Канада ) до горното течение на Рио Гранде ( в щата Ню Мексико )
Скалистите планини е българското име на веригата Роки Маунтийнс ( Rocky Mountains ).Масивът има форма на полумесец, който се простира по протежението на западния бряг на американския континент.Тази гранитна бариера е част от голямата планинска верига, която се спуска покрай тихоокеанския бряг, пресича Боливия и Чили, за да достигне Огнена земя.
Масивът, образуван по време на терциера, е съставен от три големи планини.На изток са Скалистите планини със стръмните им каменни стени, които се извисяват над Големите Равнини ( Great Plains ).Масивът достига максимална височина в щата Колорадо, но върховете му продължават до Ню Мексико.Тук можем да се възхищаваме на така добре познатите пейзажи от уестърните - вятърът носи на крилете си цвиленето на конето и изстрелита на оръжията.Следващият масив е Сиера Невада с характернио следи от ерозионни процеси.В много скали се забелязват кръгли отвори, които напомнят тези на терените за голф.Планините по канадския брях с нищо не остават по-назад.Въпреки че не достигат впечатляващи височини, склоновете им се спускат много стръмно към океана.В сърцето на Скалистите планини - от р.Колумбия до Орегон и от Големия басейн до Колорадо - се простират плата, които крият важни природни богатства.На запад от Лас Вегас се наира пустиня, известна като Долината на смъртта.Солт Лейк Сити ( в щата Юта ) е един от най-важните градове в Скалистите планини, разположен в близост до Голямото солено езеро.Той е център на християнската секта на мормоните.

Климат

Умерено континентален, алпийски.В щата Колорадо зимите са много студени, с обилни снеговалежи, а летата слънчеви, но хладни.

Икономика

Природни ресурси :въглища, нефт, залежи на желязо, мед, цинк, олово, манган, молибден, уран, волфрам, както и на злато и сребро.Туризъм.

Интересни факти

През 1859 - 1860 г. " златната треска " привлича хиляди хора в този район.Градовете, издигнати за една нощ, за да подслонят пионери и авантюристи, често са напускани и оставяни в разруха.Селищата в Скалистите планини, запазени от това време, могат и досега да бъдат разгледани.
В Сиера Невада има гори от секвои и дървета Уелингтън.Жителите на Калифорния много се гордеят с тези гигантски дървета.
Преходите трябва да бъдат организирани много предпазлиов, особено в канадската част на Скалистите планини, където срещата с мечка гризли е нещо обичайно.Обикновено тя се пази от хората, но понеже е много лакома, пълните с храна палатки на туристите я привличат.
В Скалистите планини водата от езерата и реките може да се пие само след преваряване.В тротивен случай могат да се заразят от заболяване, предизвикано от чревни бактерии и наречено " боброва треска ".

Атлас на Света

Страните от Персийския залив | Изворът на " черното злато "

2009-10-11T10:40:00.000-07:00

Жителите на страните от Персийския залив могат да си позволят всякакъв лукс.В нито един друг край на света не могат да се видят толкова ролсройси.
Икономическата карта на държавите от залива е монотематична и показва изключително енергийни ресурси.Разработването на залежите от нефт и природен газ позволява на тези страни, някога бедни, да получават доходи, които осигуряват на жителите им високо равнище на живота и широкообхваната система на социална защита.

Статистика
Бахрейн

Кралство Бахрейн е островна държава, разположена в Персийския залив (Югозападна Азия). Столицата на страната е Манама.
Площ : 0,7 хил.км2
Население :730 000 жит. ( 1042 жит./км2 )
Столица :Манама
Петролни залежи :0,1 млрд.барела

Катар

Катар (на арабски: قطر) е емирство в Близкия Изток. Намира се на малкия полуостров Катар, на североизточния бряг на по-големия Арабски полуостров. Граничи със Саудитска Арабия на юг, а от другите страни е обграден от Персийския залив.

Площ :11 000 км2
Население :629 000 жит. ( 57 жит./км2 )
Столица :Доха
Петролни залежи :15,2 млрд.барела

Кувейт

Кувейт е малка държава в Югозападна Азия, разположена на брега на Персийския залив. Граничи със Саудитска Арабия на юг и с Ирак на север. Името произлиза от арабски и означава "крепост построена близко до вода." Кувейт има население от 3,1 млн. души и е с площ от 17 818 km². Кувейт е конституционна монархия с парламентарна система на управление което се намира напълно в столицата, Кувейт.
Кувейт притежава петият по големина в света петролен запас и е една от най-богатите страни в света на глава от населението. Нефтени находища в Кувейт били открити и експортирани в 1930 г. и станала независима от Англия през 1961 г. Нефт и нефтени продукти заемат около 95% от експортните приходи и 80% от държавните приходи.
През 1990 г., Кувейт била завладяна и прибавена като територия на Ирак. Ирак окупирала Кувейт за седем месеца, и окупацията свършла когато армията на Съединените Щати се намесила. Близо 750 Кувейтски петролни кладенци са били запелени от отстъпващата иракска армия, и това допринесло до голяма екологична и икономическа катастрофа. Кувейтската инфраструктура била силно повредена по време на войната, и е трябвало да бъде възстановена.
Площ :17,8 хил. км2
Население :2 млн.жит. ( 112 жит./км2 )
Столица :Кувейт
Петролни залежи :96,5 млрд. барела

Саудитска Арабия

Кралство Саудитска Арабия е най-голямата по територия държава на Арабския полуостров. Граничи с Ирак, Йордания, Кувейт, Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Йемен. На североизток от нея е Персийския залив, а на запад — Червено море.

Наричана е "страната на двете свещени джамии", защото в нея се намират градовете Мека и Медина - двете най-свещени места в Исляма.
Площ :2,15 млн. км2
Население :22,7 млн.жит. ( 10,5 жит./ км2 )
Столица :Рияд
Петролни залежи :262 млрд.барела

Обединени Арабски Емирства

Обединени арабски емирства е богата на нефт държава, в Югозападна Азия, разположена на югоизточния бряг на Арабския полуостров. Тя включва седем емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Фуджейра, Рас Ал Хайм, Шаржа и Ум Ал Куейн. Граничи с Оман и Саудитска Арабия.
Площ :83,6 хил. км2
Население :3,2 млн.жит. ( 38 жит./км2 )
Столица :Абу Даби<
Петролни залежи :97,8 млрд. барела.

История

Войната в Персийския залив

В началото на 90-те години на миналия век западните държави формират коалиция срещу Ирак, поради анексирането на Кувейт през 1990 г.Техните опасения са, че Ирак ще контролира един от основните източници на нефт в света.
На 2 август 1990 г. районът около Персийския залив преживява истински шок.Иракската армия навлиза в малката държава Кувейт.Местното правителство е сменено с проиракско.В тази ситуация западните държави започват да изпитват сериозни опасения относно съдбата на вноса на петрол от Кувейт.ООН веднага одобрява резолюция, в която иска от иракския президент Саддам Хюсеин незабавно изтегляне на армията му от Кувейт.След като дипломатическите стъпки не довеждат до никакъв резултат, западните държави, начело със САЩ, преминават към военна офанзива.Между 17 януари и 28 февруари 1991 г. повече от 700 000 войници участват във войната срещу най-прославената армия в арабския свят.Операцията е наречена " Пустинна буря ".след интензивни бомбардировки над столицата Багдад и шест седмици битки Ирак е принуден да капитулира и да се изтегли от Кувейт.Саддам е принуден да признае резолюцията на ООН.
Периодът на относителен мир не трае дълго.САЩ обвинява Ирак, че притежава оръжия за масово унищожение, че възпрепятства наблюдателите от ООН, че подпомага международния тероризъм, както и че е започнала подготовка за война.Катар, където се намира генералното командване на американските сили в Ирак, става база на армия от 250 000 войници.Запаси от вода, храна и взривни вещества се изпращат оттук и от Кувейт.След края на войната умиротворителните сили продължават да използват базите на страните от Персийския залив.Въпреки това ислямски фундаменталисти, недоволни от американскито присъствие в района, организират терористични атаки срещу другите страни от залива.Такава атака се проведе в Рияд ( столицата на Саудитска Арабия през 2003 г. ).

Манна небесна в пустинята

След откриването на петролните залежи жителите от района на залива се превръщат от обикновени бедуини в най-богатите бизнесмени в света.
Словосъчетанието " страни от Персийския залив " се отнася до петте държави от Арабския полуостров, разположени на южните брегове на залива : Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар и Обединенито арабски емирства.
Тези малки държави ( с изключение на Саудитска Арабия ) контролират най-големите петролни ресурси в света.От момента на откриването на " черното злато " ( след Първата световна война ) притокът на пари към района не спира.Вечният проблем на номадите - липсата на вода в пустинята - изчезва.Построени са огромни напоителни системи, които превръщат пустинята в процъфтяващ оазис.
Благодарение на високия стандарт на живот политическата ситуация в страните от Персийския залив е по-скоро стабилна.През 1980 г. тези държави , заедно с Оман, създават икономическо обединение - Съвет на страните от Персийския залив.Всяка от тях същевременно е и членка на ОПЕК, влиятелната Организация на страните износителки на петрол, със седалище в Кувейт.

Икономика

Обединените Арабски Емирства
Износ :( 45 % ), природен газ, сушена риба, фурми.
Внос :мотори и автомобили, химически продукти, храни.

Саудитска Арабия

Износ :петрол и рафинирани продукти ( 90 % ).
Внос :машини и прибори, хранително и химически продукти, автомобили, конфекция.

Интересни факти

Мерната единица, използвана при търговията с петрол, е барел ( 159 л ).
Първата енергийна криза през 1973 г. е в резултат на войната " Йом Кипур " между Израел и съседните арабски страни.Вследствие на неразбирателството между петролните концерни, страните, износителки на петрол, вдигат цената му със 70 - 100 %.
В Перскийския залив се влиза през Ормузкия проток.Заради икономическата значимост на района, протокът е една от най-важните стратегически точки в света.
В страните от Персийския залив живеят и работят много имигранти, основно от бедните страни и от Югоизточна Азия.

Атлас на Света

Ерусалим | ( Йерусалим ) Светият град

2009-10-11T09:52:00.000-07:00

Ерусалим ( Йерусалим ) има особено значение за последователите на трите най-големи религии - християнство, ислям, юдаизъм.В ограничения периметър на Стария град се издигат една до друга църкви и джамии, а под Стената на плача се събират евреите.Западната и източната половина на града, доскоро разделени от границата между Израел и Йордания, и досега пазят различния си характер.В старата част на Ерусалим всяка религия си има свой собствен квартал.Джамията със златния купол ( Кубат ас - Сахра ) се намира в източната част на Ерусалим - в мюсюлманския квартал.Тя е построена върху руините на библейския храм на цар Соломон.Поклонници от цял свят пристигат в синагогите, джамиите и църквите в Стария град.
Йерусалим или Ерусалим, в библейски контекст: Иерусалим (на съвременен иврит: ירושלים Yerushaláyim, на библейски иврит: ירושלם, на арабски: القدس al-Quds), е древен град в Близкия изток от ключово значение за юдейството, християнството и исляма.
Съгласно конституцията на държавата Израел, Йерусалим е нейната единна и неделима столица. Палестинските автономни власти претендират Източен (Арабски) Йерусалим да стане тяхна столица. Повечето държави членки на ООН смятат за столица на Израел Тел Авив и затова техните посолства са в този град.

Накратко

През 1967 г. държавата Израел обявява Ерусалим за столица на страната ( официално от 1980 г. ) противно на позицията на ООН.
Езици :иврит, арабски, идиш
Парична единица :израелски нов шекел
Религии :юдаизъм ( преобладаваща ), ислям, християнство.
Летището " Бен Гурион " обслужва едновременно Тел, Авив и Ерусалим.

Статистика

Население685 000 жит.( между които 100 000 араби )
Гъстота на населението :около 6 300 жит./км2.

История

Първите данни за съществуването на Йерусалим се отнасят към средата на 2 хилядолетие пр.н.е. Влиза в състава на много древни и средновековни държави. Твърде малко се знае за цитаделата, наричана Йевус, която Давид превзема през 1000 пр.н.е. и след като променя името ѝ, прави от нея средище на еврейския народ през 1004 пр.н.е.. Неговият син Соломон построява великолепен храм, крепостни стени и дворец.
След смъртта на Соломон политическото и религиозното значение на Йерусалим запада. Разорен от асирийците, които опожаряват Соломоновия храм (587 пр.н.е.), градът е изграден отново по нареждане на цар Кир (към 536 пр.н.е.).
По-късно попада под владичеството на египетските Птолемеи и азиатските Селевкиди. Освободен е от Макавеите през 468 пр.н.е.; Ирод Велики (414 пр.н.е.) издига отново и украсява Йерусалимския храм. Йерусалим е завладян от римляните - Помпей Велики, който поверява управлението му на Ирод Антипа.
Почти веднага след смъртта на Ирод Юдея е присъединена към римската провинция Сирия и е управлявана от прокуратори, най-известен от които е Пилат Понтийски. По време на неговото управление е разпнат Исус Христос.
След въстание през 70 г. Тит завладява отново града, който по-късно е сринат до основи от Адриан (131 г.) и върху развалините му е създадена римската колония Елия.
Константин Велики и източните императори издигат отново Йерусалим, но упадъкът на Византийската империя спира неговото развитие.
Завладян от персите при Хосрой (614 г.), отвоюван от Ираклий (629 г.) и отново е завладян от арабите при Омар (636 г.), Йерусалим е последователно под властта на Умаядите, Абасидите и Фатимидите.
През 1099 г. го превземат и кръстоносците, но през 1187 г. Саладин го завоюва отново. С малки изключения Йерусалим остава в ръцете на мюсюлманите до края на Първата световна война.
От 1920 г. до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948-1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част). През 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града.
С решение на ООН (1967-1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.

Из улиците на Ерусалим ( Йерусалим )

разходката по улиците на Ерусалим е толкова омагьосваща за християните, колкото за мюсюлманите и евреите.От векове тези три култури изграждат заедно образа на града.Старият град е обграден от яки зидове и осем порти.Тук се намират средновековната църква " Света Ана ", хълмът Голгота с базиликата " Свети Гроб ", арката " Ecce Homo " ( " Ето човека " ), арменският квартал с църквата " Св.Яков ", цитаделата и лутеранската църква на Спасителя, откъдето човек може да се наслади на великолепната гледка на града.
В мюсюлманската част, на Храмовия хълм, може да бъде разгледана джамията " Кубат ас- Сахра ".Стената на плача, останките от разрушен от римляните храм през 70 г., привлича поклонници евреи от цял свят.Гробът на цар Давид се намира с западната част на града.

География

Йерусалим е град в Израел, намиращ се на Юдейското плато, западно от Мъртво море. Население - 732 100 жители. Свързан е с пристанището Яфа чрез жп линия, дълга 87 км.
Определя се като „свещен град“ за християни, юдеи и мюсюлмани.

Климат

Средиземноморски.Средните температури достигат 7 градуса през януари и 23 през юли.

Икономика

Около 75 % от жителите на Йерусалим работят в областта на услугите, образованието и медицината.Основните икономически сектори са туризмът, отглеждането на цитросиви плодове и индустриални култури, машиностроенето.

Личности

Родени в Йерусалим

* Ясер Арафат (1929-2004), политик
* Натали Портман (р. 1981), американска актриса
* Ицхак Рабин (1922-1995), политик
* Суха Тавил (р. 1963), общественичка
* Христофор Хесапчиев, български генерал

Починали в Йерусалим

* Шмуел Йосеф Агнон (1888-1970), писател
* Иехуда Амихай (1924-2000), писател
* Анастасия Димитрова (1815-1894), българска учителка
* Голда Меир (1898-1978), политик
* Исус Христос (4 пр. Хр.-30), Син Божий за християните

Побратимени градове

* Толедо, Испания
* Ню Йорк, САЩ (1992)
* Фес, Мароко
* Бейрут, Ливан
* Буенос Айрес, Аржентина

Забележителности

Светите места, гробът на цар Ирод, кварталът на ортодоксалните евреи " Меа Шарим ", " Яд Вашем " ( мястото за възпоменание на жертвите на цаизма ), Парламентът ( Кнесет ).

Интересни факти

" Ръкописите от Мъртво море " са писания, останали от есеите - ранна християнска общност.Между 1947 - 1956 г. са намерени над 500 такива ръкописи в пещерите на Мъртво море.Сега те се пазят в музея на Израел.
През 1948 г. Давид Бен-Гурион ( 1886 - 1973 г. ), обявява създаването на еврейската държава Израел.Бен-Гурион е първият министър-председател на новосъздадената държава.
Виа Долороса преминава през целия Ерусалим.Това е пътят, по който Христос носи кръста на път към Голгота.
Арабското име на Ерусалим - Ал-Кудус І означава " свято място ".

Атлас на Света

Юкатан | Последното обежище на маите

2009-10-11T00:11:00.000-07:00

Голямата пирамида в Чичен Ица, намираща се в северната част на полуостров Юкатан.Този древен град на маите е един от най-посещаваните археологически паметници в Мексико.
Юката̀н (на испански Yucatán) е голям полуостров в Северна Америка на територията на Мексико. Полуостровът е заобиколен от водите на залива Кампече на запад, Мексиканския залив на север и Карибско море на изток.
Влажната тропическа горе, обширните тресавища и тайнствените градове на маите са само една част от образа на Юкатан.На полуострова, разделен между Мексико, Гватемала и Белиз, има и многобройни плажове и курорти ( като прочутия Канкун ), които привличат вълни от туристи.

Накратко

Структура :полуостровът е разделен между три мексикански щата ( Кампече, Кинтана Роо и Юкатан ) и двете съседни страни - Гватемала и Белиз.
Езици :испански ( официален език в Мексико ), английски ( Белиз ) и диалект на езика на маите.
Религия :католицизъм и различни предколумбови религии.
Най-големи градове :Кампече, Четумал, Мерида.
Реки :Хондо, Усумасинта.
Пристанище :Прогресо
Летища :Канкун, Мерида.

Статистика
Площ : 180 000 км2
Население :2,4 млн. жит. ( между които около една трета индианци )
Най-висок връх :150 м.

История

По следите на една изчезнала цивилизация
Мексиканското правителство, заедно с тези на Белиз и Гватемала, полагат усилия за развитието на туризма на полуостров Юкатан.Останките от цивилизацията на маите и красотата на тропическата природа са истински съкровища за този край.Въпреки това парите, похарчени от туристите от цял свят, отиват най-често в джоба на избрани.
През 1574 г. ( след завладяването на Юкатан ) испанците подчиняват цяло Мексико.Най-значимата цивилизация на полуострова отдавна е започнала да запада.Още от 3 000 г. пр.Хр. маите използват собствена писменост и календар, а между IV - X в. съществуват най-малко 110 пулсиращи от живот политически и религиозни центрове.В края на Х в. маите водят битки с толтеките, които идват от Централно Мексико, и се оттеглят в северната част на Юкатан.Причините за мълниеносния упадък на цивилизацията на маите остават неизвестни и до днес.Тези индианци никога не са били напълно побеждавани от испанците.През XVI в. потомците на маите в продължение на 20 години се съпротивляват срещу нашествието на конквистадорите.Едва през ХХ в. мексиканците получават контрола на цял Юкатан.Оцелелите маи се оттеглят в дивата област на Кинтана Роо, която е разположена в югоизточната част на полуострова и където бушуват епидемии от тиф.Сега потомците на индианците от Юкатан се прехранват от туризъм или работят на надница.

На границата на два континента

Полуостров Юкатан, покрит от тропически горе, дължи очарованието си на естествената си изолация.Тук се е развила не само една от най-старите и забележителни човешки цивилизации, но и уникален и разнообразен животински свят.
Юкатан привлича многобройни туристи благодарение на уникалната си природа.Гъстата джунгла, разположена върху варовиково плато, е заобиколена от километрични плажове с лагуни и тресавища, покрити с мангрови дървета.Приропдата на Юкатан се развива в почти пълна изолация от повече от 100 милиона години и по тази причина флората и фауната чувствително се различават от видовете, които виреят в съседните области.Ботаниците са преброили тук над 8 000 вида растения, 1 200 вида пеперуди и 600 вида птици ( повече, отколкото има в цяла Европа ).Полуостровът е обитаван от оцелоти, ягуари и пуми, от птиците фламинго и колибри, както и от крокодили, змии и папагали.
Все пак туристита не идват тук само заради екзотичната флора и фауна.Те са привлечени също така и от останките от две ранни американски цивилизации - на маите и на толтеките.Маите се установяват в този район от 2 000 г. пр.Хр.Държавата им достига своя апогей между 300 - 900 г. сл.Хр.Оттогава датират свидетелствата за тяхното съществуване, пръснати из целия полуостров.Културните центрове Чичен Ица, Изамал, Дзибилчатун, Уксмал, Кабах, Саийл и Лабна са доказателство за прогреса, достигнат от тази цивилизация.
В Юкатан са се запазили интересни следи от колониалната епоха.През XVI в., францисканските монаси построяват тук богати църкви и манастири, а разкошните къщи на испанските плантатори са символ на богатството на завоевателите.

Климат

Влажен екваториален на юг и тропичен на север.Средни годишни температури : в Четумал 24 градуса, в Козумел 25 и в Мерида 26 градуса.Дъждовният сезон продължава от май до септември.

Икономика

Извличане на естествен каучук и сезал.Риболов.Туризъм и търговия със занаятчийски предмети.

Забележителности

Джунглата със специфичната си флора и фауна, както и прекрасните плажове, Укрепените градове Кампече, Канкун, Чумайел ( църквите от колониалната епоха, датиращи от XVI и XVII в., хасиендата в Исла Мухерес ), Козумел, Мерида ( Сиудад Бланка ), Прогресо.Археологическите паметници в Чичен Ица, Коба, Хайна, Кабах, Лабна, Уксмал, Тулум.

Интересни факти

Пирамидата " Ел Кастильо " в Коба ( Кинтан Роо ), висока 42 м, е най-високата постройка на маите в Юкатан, запазена до днес.
Археологическата забележителност на Чичен Ица е резултат от обединението на цивилизациите на маите и толтеките.
Над 12 милиона идианци загиват по време на испанското нашествие между 1519 и 1570 г.
Маите са били изкусни майстори.Жилищата им завършвали с покриви във формата на стълби, укрепени от арки, и имали необходимите познания за строежа на сгради, високи няколко етажа.

Повече за Мексико
Атлас на Света

Атина | Акрополът, Агората, Ареопагът

2009-10-10T03:07:00.000-07:00

На картата на Атина лесно се забелязва разликата между геометрично подредените улици в по-новите квартали и лабиринта от улички около Акропола.Централната точка на града е площад " Синтагма " ( платия Синтагматос ).Оттук бързо се стига до всички паметници и всички интересни места на града.Тук се намират и сградата на Парламента и Гробът на Незнайния воин, през който стоят на стража войници от Националната гвардия, облечени в характерни униформи с фустанели и помпони.
Атина (на гръцки език Αθήνα) е столица и най-голям град на Гърция.В продължение на няколко века Атина е най-важният град на Древна Гърция. През следващите столетия запада и през 1833, когато е обявен за столица на новосъздадената гръцка държава, той практически няма жители. Днес населението на Атина е около 3 745 514 души (2001). Градът е важен политически, културен, икономичеки и транспортен център на Гърция.

Накратко

Столица на Гърция.
Език :гръцки
Парична единица :евро
Религия :източноправославни ( 97 % )
Най-важни квартали :Плака, Ликавитос, Синтагма, Омония, Колонаки, Филопапос, акрополът, Моастираки.
Пристанище :Пирея ( 14 264 000 т. стоки годишно преминават през него )
Летище :" Елефтериос Венизелос "

Статистика

Площ :427 км2
Население :940 000 жит. ( градската агломерация наброява 3,1 млн.жители )
Гъстота на населението :7 260 жит./км2 ( цялата градска агломерация )
Средна надморска височина :107 м.

История

Люлката на демокрацията
През VII в. пр.Хр. властта в Атина преминава от ръцете на царете в рацете на аристокрацията.От техните среди се избират архонтите, които изпълняват най-важните функции в държавата до смъртта си.С времето, обаче, властта на елита става все по-ограничена.
Солон се смята за основоположник на демокрацията.Реформите, проведени от него през 594 г. пр.Хр., променят коренно организацията на атинския полис.След него се установява тиранията на Пизистрат.След отстраняването му Клистен предприема решителни мерки в името на демокрацията - броят на членовете на Съвета е увеличен на 500 души и по този начин атиняните добиват повече възможности за участие в управлението.
Следващите векове минават под знака на непрестанните войни между Атина и Спарта за властта над Гърция.През V в. пр.Хр. двата града обединяват силите си срещу нашествието на персите.С течение на времето политическата система на Атина претърпява различни промени, между които и реформата на Перикъл, отнасящата се до правата на гражданите.Дори разрушаването на града през 480 г. пр.Хр. не успява да разклати темелите на тази система, основана на идеята за гражданството.

Още от времето, изгубено в мрака на вековете, Атина е свързващо звено между Изтока и Запада.Съвременна Атина по удивителен начин съчетава античното и модерното.
Атина се намира в котловина в югозападната част на Атика.Една трета от населението на Гърция ( 3,1 милиона жители ) живее в градската агломерация на Атина.Столицата на Гърция, както и пристанището Пирея, са основните икономически центрове в източната зона на Средиземно море.
Съвременна Атина е осеяна с паметници на античната архитектура.Най-известната част на града е Акрополът ( " Високият град " ), разположен на хълм, южно от центъра на града.Тук се намират Партенонът, храмът на Нике и храмът Ерехтейон.На запад от Акропола се намират Агората - политическият център на древна Атина, и Ареопагът - седалището на най-стария съд.Туристите могат да се възхитят на многобройни останки от славното минало на този град държава в Националния археологически музей.Историческият център на града - Плака - е разположен на север от Акопола.Тесните улички на този квартал носят атмосферата на ориенталските пазари.Най-големият проблем на Атина е уличното движение, което е сериозно ограничено за частните автомобили.Въпреки това смогът ( на гръцки " нефос " - облак ), който се носи над града, продължава да създава главоболия на жителите и античните сгради.По повод на Олимпийските игри през 2004 г. градът се подготвя за посрещането на многобройни гости - построени са и нови линии на метрото.

Партенона
Внушителната сграда на Партенона, храм на Атина Партенос ( Девицата ), се извисява над хълма и е един от най-известните архитектурни паметници в света.Строежът му започва през 447 г. пр.Хр.по поръчка на Перикъл.Партенонът е храм в дорийски стил.Перистилът ( външната колонада ) обгражда вътрешната конструкция, наречена " наос ".Тук се намирала статуята на Атина ( шедьовър на Фидий ), висока 12м и изработена от злато и слонова кост.

Климат
Субтропичен ( средиземноморски ) климат със сухи, горещи лета и меки зими.Средната температура през януари е 18 градуса, а през юли 27.

Икономика

Административен, икономически и туристически център.Промишленост :хранителна, конфекция, корабоплаване, рафинерии; пристанището Пирея.

Забележителности

Акрополът ( Партенонът, Театърът на Дионис, Ерехтейонът, Храмът на Нике, статуята на Атина ), Националният археологически музей, Античната агора, Ареопагът, Византийският музей, Олимпийският стадион, кварталът Плака ( Кулата на ветровете, Малката митрополия ).

Интересни факти

В Атина се провеждат първите съвременни Олимпийски игри през 1896 г.Сто години по-късно градът губи надпреварата за организиране на Олимпиадата в полза на Атина.Олимпийските игри се завръщат в Атина едва през 2004 г.
Трима от най-известните философи в света живели в Атина - в тукашните академии са преподавали някога Сократ, Платон и Аристотел.
Покровителката на Атина, която дава и името на града, е богинята на мъдростта Атина - любима дъщеря на Зевс.
В Атина е седалището на Гръцката превославна църква.Повечето гърци са източноправославни християни.

Атлас на Света

Турция | Вратата към Ориента

2009-10-09T05:56:00.000-07:00

Турция е разположена на два континента - по-голямата част от територията й се намира на полуостров Мала Азия, където се простира обширната равнина на Анатолия и се издига планината Тавър.Само една тясна ивица от турската територия принадлежи на европейския континент.Турция е важна страна, разположена на кръстопътя между Европа, Азия и Африка в района, известен като Близкия Изток.От върха на кулата Галата в Истанбул човек може да съзерцава прелестна гледка - Стария град, Мраморно море и ... двата континента.
Република Турция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% — на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг — с Ирак и Сирия; на запад — с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта й е 784 930 км², от които 774 726 км² суша и 10 204 км² водна площ.

Накратко

Официално наименование :Република Турция
Столица :Анкара ( 3,1 млн.жит. )
Религия :ислям ( 98 % )
Парична единица :турска лира
Езици :турски ( официален ), кюрдски
Най-важни градове :Истанбул, Измир, Адана
Най-големи реки :Кизилирмак ( 1 182 км ), Сакария ( 824 км ), Сейхан ( 569 км )
Най-големи езера :Ван ( 3 700 км2 ), Туз, Бейшехир.
Най-големи острови :Имроз, Мармара, Принцови острови
Летища :Анкара, Истанбул
Пристанища :Истанбул, Мерсин, Измир.

Статистика

Площ :780 000 км2
Население :68,1 млн.жит.
Гъстота на населението :87 жит./км2
Градско население :62 %
Граници :със Сирия ( 877 км ), с Грузия и Армения ( общо 610 км ), с Иран ( 331 км ), с България ( 269 км ), с Гърция ( 212 км ).
Брегова ивица :На Егейско море ( 2 805 км ), на Черно море ( 1 659 км ), на Средиземно море ( 1 577 км ), на Мраморно море ( 927 км ),
Най-висок връх :Арарат ( 5 165 м ).

История

* През 20 век пр.н.е. на територията на днешна Турция съществува Хетската държава
* През 6 век пр.н.е. земите на Мала Азия са част от Лидия;
* През 6 век пр.н.е. територията на днешна Турция е завладяна от Персия;
* През 4 век пр.н.е. е завладяна от Александър Македонски;
* През 2 век пр.н.е. е завладяна от Римската империя;
* През 95-55 г. пр.н.е. царят на Велика Армения Дикран II управлява голяма част от територията на днешна Турция.
* През 44-57 г.пътешествия на Апостол Павел през градовете на Анатолия.
* През 326 Константин Велики пренася столицата на Римската империя във Византион , през 330 г. го преименува в Константинопол.
* През 395 г. e в състава на Византийската империя;
* През 1037-1109 г. съществува държавата на турците-селджуки с център Иран.
* През 1288-1320 г. започва създаването на Османската държава.
* През 1326 г. османците завладяват Пруса;
* През 1387 г. e битката при Плочник — православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия;
* През 1389 г. e битката при Косово поле, поражение за православните страни, убити са княз Лазар и султан Мурад I;
* През 1393 г.турците завладяват Велико Търново. Царството на цар Иван Шишман става васално на Османлиите. През 1395 г. след битката край Ровиние цар Иван Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува-гр. Никопол последната столица е превърната от турците в (санджак) областен град.
* През 1396 Кръстоностната воиска на Сигизмунд е разбита от Баязид край Никопол, преследвайки разгромената войска покрай р. Дунав той достига до гр. Видин (столицата на Видинско царство), след кратка обсада на града, Иван Срацимир е принуден да детронира (тронът се заема от сина му цар Константин II ), а царството става васално на Османлиите.
* През 1402 г. Баязид е разгромен от Тамерлан край Анкара, наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) започват отвоюването на България.
* През 1422 г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград където не след дълго умира.
* През 1453 г. e превзет е Константинопол, с което Византия престава да съществува;
* През 15-16 век са покорени Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, части от Унгария, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър;
* 1514-1517 година султан Селим I Явуз (Свирепия)разгромява персийската армия, разширява границите на империята до Етиопия, Централна Африка и Индийския океан.Спревземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силния суверен в ислямския свят, едновременно султан и халиф.
* 1520-1566 г. управлението на на султан Сюлейман I Кануни, наречен в Европа Великолепни, а в Турция - Законодателя. Най- голям разцвет на империята.
* През 1683 г. е първо поражение на османците при Виена от обединената армиа на австрийци и поляци — начало на териториални загуби и упадък на Османската империя;
* През 1783 г. империята губи Крим; 1800 г. — Египет; 1829 г. — Сърбия и Влашко;1876-1909- управлението на султан Абдул Хамид II, последния султан имаш все още някакво могъщество. Той прави опит да спаси владенията на империята с помощта на кайзерова Германия. 1878 г. — България; 1882 г. — Северна Африка; 1912 г. — Либия; 1913 г. — европейските си владения;
* През 1914-1918 г. Османската империя търпи поражение в Първата световна война — ликвидация на Османската империя;
* Твърди се, че през 1915-1916 са извършени три геноцида: арменският геноцид (Турция отхвърля термина геноцид като твърди, че убийствата били междуетнически), Геноцидът над Понтийските гърци и Геноцидът над асирийския народ (който за разлика от другите два народа е бил на стотици км. от фронтовите линии).
* През 1920 г. от Османската империя (като победена в Първата световна война страна) се иска да подпише Севърския мирен договор и властта в Истамбул е готова да го направи, но Кемал Ататюрк, който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
* През 1921/22 г. Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посока Централна Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на Измир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен (на 14 септември 1922 г.) на тежки разрушения. Част от гърците (цивилни и военни) успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. Гръцко-турска война (1919-1922))
* На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанския мирен договор. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на Версайските решения от 1919–1920 г.. Като последствие от този договор 1 мил. и 300 хил. гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хил. турци и мюсюлмани Беломорска Тракия и Македония.
* На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република, столицата е преместена н Анкара и е приета конституция.
* 1925-1935 г.Мустафа Кемал Ататюрк провежда коренна промяна в турското общество.Забранено е многоженството, носенето на фесове.Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден.Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвеждат се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас.Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име ( преди това мюсюлманите са имали право на избор, а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата Гази (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
* 10 ноември 1938 г. смъртта на Ататюрк.Власттта преминава в ръцете на неговия съратник Исмет Иньоню, който обявява неутралитет на Турция през Втората световна война.
* 1946-1950 г. създаване и укрепване на демократичните институции, на изборите побеждава Демократическата партия.
* През 1952 Турция става член на НАТО

Държавно устройство

Турция е република начело с президент, избиран от парламента за срок от 7 години. Законодателната власт принадлежи на Турското велико народно събрание — еднопалатен парламент от 550 депутата, избирани за 5 години, а изпълнителната — от правителство начело с министър-председател. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана република. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок — до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.
Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците през периода на Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.

Административно деление

Република Турция е разделена на 81 провинции (iller, ед. ч. — il, наричани в България вилаети):

* Адана
* Адъяман
* Айдън
* Аксарай
* Амасия
* Анкара
* Анталия
* Ардахан
* Артвин
* Агръ
* Афионкарахисар
* Байбурт
* Балъкесир
* Бартън
* Батман
* Биледжик
* Бингьол
* Битлис
* Болу
* Бурдур

* Бурса
* Ван
* Денизли
* Диарбекир
* Дюздже
* Елязъг
* Еринджан
* Ерзурум
* Ескишехир
* Газиантеп
* Гиресун
* Гюмюшхане
* Зонгулдак
* Ъспарта
* Истанбул
* Измир
* Йозгат
* Кахраманмараш
* Карабюк

* Караман
* Карс
* Кастамону
* Кайсери
* Килис
* Каръккале
* Кършехир
* Коджаели
* Кония
* Кютахия
* Лозенград
* Малатия
* Маниса
* Мардин
* Мерсин
* Мугла
* Муш
* Невшехир
* Нигде
* Одрин
* Орду

* Османие
* Ризе
* Родосто
* Сакария
* Самсун
* Сиирт
* Синоп
* Сивас
* Токат
* Трабзон
* Тунджели
* Ушак
* Хакари
* Хатай
* Чанаккале
* Чанкъръ
* Чорум
* Шанлъурфа
* Шърнак
* Ъгдър
* Ялова

География

Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия. Азиатската и европейската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданелите. Само 3% от площта на Турция са разположени в югоизточната част на Европа, които я причисляват към балканските страни. Към европейската територия се включват Източна Тракия(Одринска) и група острови в Мраморно море: Мармара, Авша, Пашалиман, както и Егейският остров Имврос. Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 360 и 420 северна ширина и от 260 до 450 източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на о-в Имврос) и най-източната (планина Кючук Агръ) точка превишава 1600км, а най-голямата ширина (между нос Керемпе на север и нос Анамур на юг) достига 650км. Общата дължина на границите е 2667км и граничи с 8 страни.
Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Черно и Мраморно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море в Средиземно море. Протокът Босфор(Истанбул богазъ) е дълъг 31,1км и широк от 760 до 3560м с максимална дълбочинс 121м. Бреговете му са стръмни. Кораби могат да акостират почти по цялото му крайбрежие. В Босфора има няколко залива. от които най-голям и красив е Златен рог(Халич), на който е разположен Истанбул. Размерите на протока Дарданели(Чанаккале богазъ) два пъти превишават Босфора. Той е дълъг 65км., широк от 1375 го 8275м и има максимална дълбочина 105м. Между Мраморно и Егейско море е врязан Галиполският полуостров. Бреговете му са стръмни, виски и скалисти и липсват условия за удобни пристанища. Най- голямото е Галиполи(Гелиболу) в европейската част, а на изток в азиатската-Чанаккале.
По-голяма част от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг — Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5 165 м.
Климатът е субтропичен, средиземноморски, с влажна и студена зима. Във вътрешните части е предимно континентален. Земетресенията са често явление.
Столицата на Турция е Анкара, но най-големият град е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Газиантеп, Адана, Кония, Анталия, Самсун, Трапезунд, Едирне Одрин, Мерсин..

Флора и Фауна
Открито е голямо разнообразие от растителни видове — от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се околко 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.

Климат

Субтропичен.Средиземноморски по бреговете и сух континентален в Анатолия.

Икономика

Икономиката на Турция е сложна смесица от съвременна промишленост и търговия, съжителстващи с традиционно селско стопанство, което към 2001 г. ангажира 40% от заетите. Според някои оценки около 50% от населението живее под международните стандарти за бедност, най-вече в югоизточните райони.
Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Най-важният сектор, който има и най-голям дял в износа, е производството на текстил и облекло.
В последните години икономическата ситуация е свързана с непостоянен растеж. В много години реалният ръст на брутния национален продукт надхвърля 6%, но това бързо развитие е прекъсвано от резки спадове през 1994, 1999 и 2001 г. В същото време дефицитът в обществения сектор редовно надхвърля 10% от брутния вътрешен продукт, най-вече заради високите лихвени плащания, достигнали през 2001 г. над 50% от общите разходи на правителството. Инфлацията остава сравнително висока.
Турция е индустриално-аграрна страна. Добиват се въглища (52 млн. т), нефт (около 4 млн. т), хром, волфрам, мед, боксит, сяра. Работят предприятия на черната и цветна металургия (стомана — 12 млн. т), нефтопреработвателни, химически, машиностроителни (75 хил. товарни и 250 хил. леки автомобили годишно, трактори, вагони, локомотиви, морски кораби и др.), електроника, електроуреди и др. Добре развити са хранително-вкусова, текстилна, строителна, мебелна, кожена и хартиена промишленост. Селско стопанство — отглежда се пшеница (20 млн. т), ечемик (8 млн. т), цариградски лешник (500 хил. т), тютюн (250 хил. т), чай, грозде, цитруси, ориз и др. Животновъдство — едър рогат добитък (20 млн. гл.), овце (50 млн. гл.), кози (20 млн. гл.). Развит е и риболовът.

Забележителности

Истанбул, Измир, Бодрум, крайбрежието на Егейско море, Кония, Кападокия.

Интересни факти

От 1983 г. източната част на Турция е сцена на кървава гражданска война между бойците на Кюрдската работническа партия и турската армия.
През 1974 г. турската армия окупира Северен Кипър.Основаването на Турската република - Северен Кипър, както и непрестанните спорове за териториалните води в Егейско море, предизвикват непрекъснато напрежение между Турция и нейната партньорка в НАТО Гърция.
Вулканичните туфи с причудливи форми, образувани в резултат на ерози, са голяма туристическа атракция в Кападокия.От край време местните хора, възползвайки се от характеристиките на тези меки скали, изкопават в тях жилища и църкви.
Според легендата Ноевият ковчег спрял на връх Аратар, висок над 5000 м.

Атлас на Света

Гренландия | Островът на ескимосите

2009-10-08T10:24:00.000-07:00

Гренландия, най-големият остров на света, е почти изцяло покрит с лед и затова територията му никога не е била напълно проучена.
Плаващите айсберги в открито море представляват изключително зрелище.Но те са и голяма опасност за корабоплаването, понеже се вижда само върхът на айсберга, а останалата част е скрита под водата.По-голямата част от площта на острова ( най-големият на света ) е покрита от континентални ледници.Само по крайбрежията има обитаеми зони.Навремето, когато тук пристигат първите хора, климатът е по-мек, откъдето и името Гренландия, т.е. " Зелена земя ".
Гренландия (гренландски: Kalaallit Nunaat, на бълг. "Земя на гренландците"; датски език: Grønland, на бълг. "Зелена земя") е самоуправляваща се датска провинция, намираща се между Северния ледовит и Атлантическия океан. Тя представлява арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. Все пак в политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров в света. През 1978 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равен член на датското обединено кралство (Rigsfællesskab на датски).

Накратко

Официално наименование :Гренландия
Политическа система :парламентарна демокрация, самоуправляваща се част от Дания.
Столица :Нуук ( Годтхоб ), 13 000 жители.
Административна организация :13 провинции
Езици :датски, гренландски ( ескимоски диаленкт, официален език ), английски
Парична единица :датска крона
Религия :християнство ( лутеранство ), шаманизъм
Най-големи селища :Сисимут ( 5 300 жит. ), Илулисат, Асиат.

Статистика

Площ :2 175 600 км2.
Площ, покрита с лед :1 726 000 км2.
Обитаема площ :88 000 км2.
Най-висок връх :вр.Гунбьорн ( 3 700 м ).
Население :56 000 жит.

Ловците на Севера

Ескимосите имт азиатски черти на лицето : техните предци идват в Гренландия от Азия, като преминават през Канада преди 2500-5000 години.Предполага се, че по онова време климатът е бил по-мек, отколкото сега.Различни етнически групи продължават да се заселват в Гренландия и по-късно, когато климатът е вече подобен на сегашния.Между тях е и народът Туле с азиатски произход.Първите европейци, които откриват острова през 982 г., са викингите.Те го напускат през периода между XIV и XVII в. по неизвестни причини.По-голямата част от жителите на Гренландия са гренландци, т.е. потомци на ескимосите и на европейските колонизатори, основно на нормани и датчани.Освен това тук все още живеят туземни ескимоси и датчани, които започват да пристигат на острова в началото на XIV в.Гренландия става датска колкония през 1814 г., а през 1953 г. добива статут на отвъдморска територия с местно управление.През 1978 г. получава независимост по решение на датския парламент, което влиза в сила години по-късно.Дания продължава да направлява външната политика на Гренландия и да се грижи за нейната сигурност.

Политика

Гренландия е самоуправляваща се територия. Нейният парламент — Ландстинг (състоящ се от 31 члена, избирани през 4 години) упражнява законодателната ѝ власт, а Дания - само външната ѝ политика. Гренландия се пресъединява към Европейския съюз през 1972 г., но само след 10 години, след референдума през 1982 г. се взема решение за излизане от общността. В началото на април 2008 г. Гренландия поиска независимост върху използването на природните си богатства от Дания. Резултатът от референдума влезе в сила на 21.06.2009 г. като Гренландия получи исканата разширена автономия.

География

Поради глобалното затопляне през април 2007 г. е установено появяването на нов остров край отдалечения източен бряг на Гренландия.
Остров Гренландия е най-близко разположената суша до Северния полюс. Преди хиляди години ледниците оформили разнообразен планински крайбрежен релеф, разчленен от дълбоки и разклонени заливи - фиорди, скалисти полуострови и островчета. По стръмните брегове се спускат ледници, от които се откъсват огромни плаващи ледени планини - айсберги.

Климат

Климата по крайбрежието е субарктически и арктически. През острова често преминават циклони, съпровождани от силни ветрове и резко изменение на температурата. Средната януарска температура на крайбрежието от -7 °C на юг до -36 °C на север, а средната юлска температура е от 10°C на юг до 3 °C на северозапад. в центъра на Гренландия средната температура през февруари е -47 °C (абсолютният минимум е -70 °C), а средната юлска температура е -12 °C. Общото количество на падналия валеж в Южна Гренландия е 800-1000 мм, а в Северна 150-250 мм. В крайните югоизтояни части пада повече от 2500 мм валеж годишно. През последните години все по-бързо се топи леда, като голяма част от него не се възвръща.

Население

Населението на страната е 56 344 души (2007), от тях 12 % са от бялата раса.

Икономика

Днес Гренландия е силно зависима от риболова и износа на риба; уловът на скариди е безспорно най-големият източник на доходи. Започната е разработката на въглеводородни и минерални залежи, но видим резултат може да се очаква едва след няколко години. Създадена е и държавна петролна компания — NUNAOIL. Единственият сектор от икономиката с добър краткосрочен потенциал е туризмът, но приходите от него са ограничени заради късия сезон и високите разходи. Публичниат сектор, включващ държавни предприятия и институции, играе основна роля в гренландската икономика. Около половината от правителствените средства се отпускат от датското правителство. БВП на глава от населението в Гренландия е сходен с този на по-слабите икономически страни в Европа.
В началото на 90-те Гренландската икономика преживява криза, от която се възстановява през 1993. Частична причина за кризата е търговският дефицит появил се през 1990 след затварянето на последните останали оловни и цинкови мини. Фискалната политика следвана от управляващите довежда до нсика инфлация и бюджетен излишък.

Култура

Културата на Гренландия има много общо с инуитските традиции, които са етническо мнозинство. Много хора все още се занимават с риболов, а годишно се провеждат състезания с кучешки впрягове. В днешно време Гренландия все повече се превръща в туристическа атракция.

Забележителности
Вътрешността на острова, покрита с лед, руините от времето на викингите от Игалико, село Касиарсук, фиорд Корок, ледникът Екалоруцит Кангигдлит.

Интересни факти

На диалекта на канадските индианци " ескимос " означава " човек, който яде сурово месо ".Самите те се наричат " инуити ", т.е. " истински хора ".
Най-големият национален парк в света е открит в Гренландия през 1974 г.Става дума за Северния и Източен гренландски национален парк с площ 972 000 км2.
Във водите около Гренландия живеят 17 вида китове.

Атлас на Света

Тоскана | Градината на Италия

2009-10-08T09:44:00.000-07:00

Тоскана, страната на рицарите, конниците и майсторите на органи, както още я наричат.
Безброй обичаи, легенди и приказки са свързани с Тоскана, както често се случва с областите с богата култура.Разбира се, в някои легенди има и зрънце истина.
Тоскана се простира до жовописните брегове на Лигурско и Тиренско море, а на изток е оградена от паенините.Със своите зелени хълмове, уникалната си градска архитектура и запомнящата се атмосфера Тоскана с право се смята от много хора за най-красивата област на Италия.Нито една друга европейска област не може да се похвали с културно наследство подобно на това, което притежава Тоскана.Природните красоти и художествените шедьоври на Тоскана будят възхищение у милиони туристи всяка година.
Тоскана (на италиански:Toscana) е административен регион на Италия. Тоскана е един на най-важните италиански региони заради своето историческо, художествено, икономическо и културно наследство.
Намира се в Централна Италия и граничи на северозапад с Лигурия, на север с Емилия-Романя, на изток с Марке и Умбрия и на юг с Лацио. Има брегова ивица на Лигурско море - от Карара до Залива на Барати и на Тиренско море - от Залива на Барати до границата с Лацио.
Регионалната столица е Флоренция, която е най-големият град и най-важен исторически, художествен и икономическо-административен център; другите градове са: Арецо, Гросето, Ливорно, Лука, Маса-Карара, Пиза, Пистоя, Прато и Сиена.
До 1859 е независима държава. След това става част от Сардинското кралство, после на кралство Италия и днес - от република Италия.
Регионалният празник е 30 ноември.

Накратко

Историческа област на Италия.
Столица :Флоренция.
Език :италиански
Парична единица :евро
Религия :католицизъм
Основни градове :столиците на провинциите и градовете Прато и Волтера.
Планински масиви :Тоскански Апенини, Предапенини
Международни летища :Флоренция - " Перетола ", Пиза - " Галилео Галилей ".

Статистика

Площ :23 000 км2
Население :3,53 млн.
Гъстота на населението :150 жит./км2
Най-висок връх :Монте Чимоне ( в Тосканските Апенини, 2 163 м ).

История

Първите сигурни следи за човешко присъствие са от II хилядолетие пр.н.е.. От тази епоха има няколко селища, открити на различни места в региона. Между 10 век пр.н.е. и 8 век пр.н.е., се развива културата Виланова.
През 8 век пр.н.е., на територията на Централна Италия, се появяват първите следи на загадъчен неиндоевропейски народ: етруските. От тях е останало името на територията, наречена Етрурия. Най-големият разцвет на цивилизацията им е около 6 век пр.н.е., когато владенията им се разпрострират от река По до Кампания: те пресушават блата, строят пътища, улици и градове като Арецо, Киузи, Волтера, Популония, Ветулония и Розеле. Етруските са били цивилизован народ - жените са имали същите права като мъжете.
През 3 век пр.н.е., етруските са победени от римляните и след периода на икономическо развитие, целият регион губи важността си. Римляните създават нови градове, като Фиезоле, Флоренция и Коза, някои от които и днес са модерни градове, а другите са добре запазени археологически места.
След падението на Римската империя, регионът е завоюван последователно от остготи, византийци и лангобарди (569), които създават херцогство със столица Лука (Херцогство на Туския). След като Карл Велики побеждава лангобардите, херцогството става графство и после маркграфство на Лука (Маркграфство на Туския). През 9 век семейството Атони, които вече владеят Модена, Реджо Емилия и Мантуа, стават маркизи на Туския. През този период започва да се развива строителството на замъци и феодализма.
През 11 век Пиза става най-могъщият и важен град на Тоскана, разширявайки владенията си по целия тоскански бряг, над тосканския архипелаг и над Сардиния и Корсика. На юг се намира владението на семейството Алдобрандески, от лангобардски произход, което управлява територията, намираща се днес в провинциите Сиена и Гросето, докато град Сиена не става независим.
През 13 век започва времето на свободните комуни, и Лука е първата комуна в Италия. Възникват първите форми на демокрация и първите сдружения на работници, и Тоскана става пример за културна, обществена и стопанска автономия. Сред тосканските градове бързо се налага комуната на Флоренция, поради културни и икономически причини.
Благодарение на своите многоброийни литератори и aртисти между 14 век и 15 век, Тоскана, и преди всичко Флоренция, става един от най-важните центрове на италианския Ренесанс. Регионът е политически независим от 12 век, а после се разделя на малки държави, сред които най-важните са република Флоренция и република Сиена. Силното развитие на търговията предизвиква възникването на първите банки (във Флоренция и Сиена). От 14 век република Флоренция започва да обединява тосканските земи, завоювайки близките територии, освен град Сиена. През 15 век семейство Медичи, банкери, стават господари на Флоренция. Започвайки от Лоренцо Великолепни, те укрепват властта си, докато Козимо I Медичи не става херцог на Тоскана и после, през 1569 г. - ерцхерцог на Тоскана. След падането на република Сиена през 1555 г., цяла Тоскана, с изключение на Лука, която е независима република, и Пиомбино, което е малко независимо княжество, е под флорентиско владение.
Медичите управляват Тоскана до 1737 г., когато последният ерцхерцог, Джангастоне Медичи, умира без наследици, и ерцхерцогството преминава във владение на семейство Лорена (на Франческо Стефано Лорена, съпруг на Мария Тереза, императрица на Австрия). Той никога не стъпва в Тоскана или във Флоренция, и възлага администрацията на сина си, Петър Леополд. Най-важният закон на Леополд е премахването на смъртното наказание на 30 ноември 1786 г., за пръв път в света (днес това е деня на празника на региона). След краткото владение на Наполеон, семейство Лорена се завръща в Тоскана. Управлението им е просветено време, защото те преобразуват юридическия правилник, строят първите железопътни линии, създават кадастър и пресушават блатото в Марема. Последният ерцхерцог е внукът на Леополд, Леополд II, който управлява до присъединяването на Тоскана към кралство Италия.
Територията на бившето тосканско ерцхерцогство е присъединена без сражения и след всенародно гласуване на 15 март 1860 г. През 1865 г., Флоренция става столица на Италия в очакване на завоюването на Рим.

География

По-голямата част от тосканската територия е хълмиста (66,5%), останалата част е заета от равнини (8,4%) и планински масиви (25,1%).

* Планини: Прадо 2054 м, Джово 1991 м, Рондинайо 1964 м, Пизанино 1946 м, Алпе Тре Потенце 1940 м
o Вулкани: Амиата 1738 м, Кастелло 445 м (остров Капрая)
* Реки: Арно 241 км, Омброне 161 км, Серкио 111 км, Чечина 73 км.
* Езера: Езеро на Биланчино 5,0 км², Езеро на Киузи 3,9 км², Езеро на Сан Кашано 2,0 км², Езеро на Монтепулчано 1,9 км²
o Лагуни: Лагуна на Орбетело 26,2 км², Блато Диача Ботрона 12,78 км², Езеро на Масачуколи 6,9 км², Езеро на Бурано 1,4 км²
o Блата: Блато на Фучекио 18 км²
* Брегова ивица: 633 км (397 км континентална и 230 км островна)
o Морета: Лигурско море, Тиренско море
* Острови: Елба 223,5 км², Джилио 21,2 км², Капрая 19,3 км², Монтекристо 10,4 км², Пианоза 10,3 км²

Планини

Апенинските планини обкръжават Тоскана от север и изток, но по-голямата част на територията ѝ са хълмове. Други главни планини са:

* Апуанските планини - на северозапад
* Пизанската планина - между Пиза и Лука
* Пистойската планина - на север от Пистоя
* Планините на Калвана - на север от Прато
* Планините на Кианти - между провинциите Сиена и Арецо
* Пратоманьо - на север
* Металородните хълмове - на югозапад
* Планината Амиата - на югоизток.

Равнини и долини
Покрай брега са разположени следните равнини:

* Версилия
* Крайбрежната част на Долно Валдарно
* Пизанската равнина
* Марема - най-широката крайбрежна равнина

Във вътрешността на региона се намират:

* Валдарно - най-голямата равнина, която се простира от Флоренция до Пиза покрай река Арно.
* долината на Пистоя
* равнината на Лука (или Лукезия)
* Валдиниеволе
* Валдера
* Валделса
* Валдикиана
* Долината на Чечина.

Брегове и острови

Тоскана, която граничи с Лигурско море на северозапад и с Тиренско море на югозапад, има различни видове брегове. По-голямата част са ниски и песъчливи, с изключение на няколко възвишения на юг (южно от Ливорно, Таламоне и Арджентарио).
Тосканският архипелаг се състои от седем големи и няколко малки острова, и много на брой малки скали. Главният остров е Елба, който е заобиколен от Лигурско море на север, Корсиканския пролив на запад, Тиренско море на юг и пролива на Пиомбино на изток. Бреговете на острова са осеяни с малки плажове. На север от Елба, между Корсиканския пролив и Лигурско море, се намират островите Капрая и Горгона, които имат силно насечена брегова ивица. На юг от Елба се намират островите Пианоза, изцяло равнинни и с песъчливи брегове, Монтекристо - с високи и насечени брегове, Джилио с високи брегове, освен няколкото малки плажа, и Джанутри - с много скали.

Климат

Средиземноморски.Средногодишни температури : 14 градуса на юг; 12 градуса в долините; Флоренция : 6 градуса през зимата и 22 през лятото.Най-подходящите периопди за пътешествениците са пролетта и есента.

Икономика

Тосканската икономика се основава на службения сектор, преди всичко на туризма. В Тоскана се намират и много промишлени райони, които поддържат местното стопанство. Земеделието и животновъдството са много важни заради първокачествените си продукти.
В планините земеделието е по-ограничено, преди всичко до брането на гъби, кестени и трюфели. По хълмовете има предимно маслинени горички и лозя. Зехтинът е един от най-важните продукти на региона, както и вината от лозя от райони като Кианти, Монталчино, Монтепулчано и Сан Джиминяно са много известни в целия свят.
На хълмовете и в равнините се отглеждат цветя (в Пистоя и провинцията ѝ), и зърнени храни, слънчогледи, царевица, цвекла и шарфан (провинциите на Сиена, Гросето и Флоренция).
В животновъдството се отглеждат местни породи, които дават качествено месо. Отглеждат се телета, свине, овце и коне.
Търговията и служебните дейности са важна основа за тосканската икономика, защото дават работни места за 2/3 от населението. Освен традиционната тосканска търговия (основана на малките и средни семейни предприятия и на местните пазари), от голямо значение са туризмът и служебните дейности, както и банковите услуги и осигурителните институти.
Туризмът е един от главните икономически отрасли на Тоскана. Повечето от 40% от туристите идват в морските курорти като Виареджо и Версилия; един пример е Марема, която през лятото удесеторява броя на населението си. Друга част от туристите посещава центровете на културата - Флоренция приема повече от 7 милиона души на година. През последните години се развиват селският, термалният (Кианчано Терме, Монтекатини Терме и Сатурния) и зимният туризъм (Абетоне и Амиата планина).

Забележителности

Флоренция, Пиза, Сиена, Арецо, Лука, Фиезоле, Поджо а Кайано, етруските руини във Волтера и Киузи.

Интересни факти

Разказват, че островите в Тосканския архипелаг били бисери в ценна огърлица на Венера и паднали случайно в морето...
В галерията на Художествената академия във Флоренция се намира най-известната статуя на света - " Давид " на Микеланджело.
Лоренцо Медичи се обкръжавал с удоволствие от хора на изкуството.Между тях е и несравнимият Леонардо да Винчи, автор на първите скици на летателни апарати и на най-известната картина на света - " Мона Лиза ".
Известният физик и астроном Галилео Галилей е роден в Пиза през 1564 г.Той влиза в конфликт с църквата заради революционната си теория, според която Земята се върти около Слънцето.
Кулата в Пиза започва да се накланя преди 800 години заради разместване в основата.Въпреки това тя се държи и до днес.

Атлас на Света

Полуостров Пелопонес | Родината на Агамемнон

2009-10-07T09:56:00.001-07:00

В центъра на полуостров Пелопонес се намира легендарната Аркадия, описана от поетите като идиличен край, където се скитат " аркадските пастири ".Сега тук се отглеждат маслини и овощни дървета.
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров. Полуостровът има площ от 21 549 квадратни километра. С основната част на Гърция е свързан чрез Коринтския провлак. През 1893 година провлакът е пресечен от построения Коринтски канал, и така на практика Пелопонес се превръща в остров.
От 2004 година полуостровът (остров) е свързан с Етолоакарнания посредством мост.
Пелопонес, със своята характерна форма на длан, е най-южният край на Балканския полуостров, а нос Матапан е най-южната точка на европейския континент.

Накратко

Гръцка област, съставена от седем номи.
Градове с най-голям брой население :Патра ( 150 000 жители ) и Каламата ( 50 000 жители ).
Парична единица :евро.
Религияизточноправославни.

Статистика

Площ :21,4 хил. км2
Население :около 1 млн.
Гъстота на населението :47 жит./км2
Най-високата точка :Тайгет ( 2 400 м )
Дължина на пътната мрежа :130 000 км, от които 200 км магистрали.

Климат

Средиземноморски : горещи, сухи и дълги лета; меки и дъждовни зими.Средните температури варират между 9 градуса през зимата и 28 през лятото.

Икономика

Селско стопанство :отглеждане на лозя, маслини, зърнени култури, памук, смокини и цитрусови плодове; отглеждане на овце и кози.Промишленост :текстилна, въгледобив, хранителна.Туризъм.

Забележителности

Коринтския канал, царските градове Микена и Спарта, руините на Олимпия ( Храмът на Зевс ), Мистра и Епидавърът, долината на река Алфеос.

Царе и илоти

Пелопонес е люлка на западните култури.С нито една друга област в Европа не се свързват толкова митове и исторически събития.
Територията на днешна Гърция в продължение на векове е подвластна на културата на ахеите с център град Микена.Легендата разказва, че ахейският цар Агамемнон пожелал да се ожени за Клитемнестра и убил съпруга й, за да я вземе за жена.Самият Агамемнон бил погубен по-късно от своята избраница.Микенската култура залязва около 1 200 г.пр.Хр., но 400 години по-късно Пелопонес отново заема важно място в гръцката история; тук е създадена гръцката писменост, тук се провеждат и първите Олимпийски игри през 776 г. пр.Хр.Тези събития имт решително влияние върху процеса на културно обединение на областта.Няколко града добиват особено значение : Аргос, Коринт и Спарта.По-късно те поставят основите на Пелопонеския съюз ( VI-III в пр.Хр. ).Спартанците прекарват целия си живот, участвайки във военно обучение и битки.Така се обяснява произходът на израза " спартански живот ", който се отнася до начин на живот, характеризиращ се с дисциплина и сурови ограничения.От 146 г. пр.Хр. Пелопонес става част от римската империя.Отоманското владичество векове по-късно предизвиква въстания, които водят до избухването на Гръцката война за независимост през 1821 г.

Балсам за душата

Посещението на Пелопонес е всъщност завръщане към началото на европейската цивилизация.Тук човек може да се възхищава на паметниците на културата и може да изпита уникални усещания, които вдъхновяват сърцето на пътешественика.
През 1893 г. Пелопонес фактически се превръща в остров.След много премеждия е завършен строежът на Коринтския канал, който свързва Коринтския и Саронския залив.Над канала преминава мост.В Пелопонес няма райони, отдалечени на повече от 50 км от морето.Планините на юг, които надминават 2 400м височина, се спускат плавно към прекрасните плажове по крайбрежието.Известният град Микена се намира в близост до Коринт.Царската крепост е на 3 500 години и е обкръжена от яки зидове с известната Лъвка порта.Укрепеното пристанище Нафплио се издига над Арголическия залив.На запад криволичещ планински път води до Триполи.Тук се простира живописната Аркадия, страната на гористите планини и голите скали.В зелената долина на река Алфеос се намира Олимпия, свято място за древните гърци, най-често свързано с олимпийските игри, които сега се провеждат по всички краища на света.

Интересни факти

Менелай, по-малкият брат на Агамемнон, е цар на Спарта и съпруг на хубавата Елена.Според легендата отвличането на Елена от Парис става причина за Троянската война.
Геометричният стил, който произлиза от Микена ( около 1 200 г. пр.Хр. ), повлиява изобразителното изкуство в цяла Гърция.
" Илиада " е безсмъртно произведение на великия Омир.Написана е през VIII в. пр.Хр. и е сред най-старите произведения на гръцката литература.
Между 431 и 404 г. пр.Хр. се води Пелопонеската война между Спарта и Атина.След кървави морски битки Спарта побеждава и получава хегемония над Гърция.

Атлас на Света

Калифорния | Раят на брега на Тихия океан

2009-10-06T10:19:00.000-07:00

Националният парк " Йосемити " е едно от най-красивите места в Калифорния.Стръмните скали, пресечени от водопади, стоят като стражи около долина, дълга 11 километра и широка 800 метра.Върховете на скалите, високи около 800 метра, се открояват отчетливо на фона на синьото небе.
Калифорния заема челно място сред американските щати : тя е най-населеният щат и пръв от гледна точка на икономическия си потенциал, по производство на микропроцесори и полупроводници, на хранителни продукти, вина и ... яйца.
Калифорния (на испански: California) е западен щат в САЩ, чийто пощенски код е CA, а столицата се казва Сакраменто. Калифорния се намира на Западното крайбрежие на САЩ на Тихия океан. Тя е щатът с най-многобройно население и е третият най-голям щат по площ. Прякорът на Калифорния е „Златният щат“ (заради Златната треска в Калифорния).
Докато Южна Калифорния е гъсто населена, по-голямата като площ Северна Калифорния има по-малобройно население. Голямото мнозинство от населението живее на не повече от 80 км от Тихия океан.
Думата идва от „Las sergas de Espladián“ ('Приключенията на Спладиан') — роман от 16 век на Гарси Ордонес де Монталво — в който се разказва за райски остров с името Калифорния.

Накратко

31-ят щат на САЩ ( от 1850 г. )
Прозвище :" Златния щат "
Граници :с щатите Орегон, Невада, Аризона и с Мексико.
Столица :Сакраменто
Езици :английски ( официален език ), испански.
Парична единица :американски долар.
Религия :предимно християни
Най-важни градове :Холивуд, Лонг Бийч, Лос Анджелис, Оукланд, Сан Диего, Сан Хосе, Сан Франциско,
Планински масиви :Крайбрежни хребети, Каскадни планини ( връх Шеста, 4 317 м ), Сиера Невада
Реки :Колорадо, Кламат, Сакраменто, Сан Хуакин
Най-голямо езеро :Тахо
Пристанища :Сан Диего, Сан Франциско.
Основни летища :Лос Анджелис, Сан Диего, Сан Франциско.

Статистика

Площ :411 049 км2
Население :34,4 млн ( 45 % бели, 28 % латиноамериканци, 9 % азиатци, 8 % цветнокожи )
Гъстота на населението :82 жит./км2
Най-висок връх :връх Уитни ( 4 418 м )
Най-ниска точка :Долината на смъртта ( 86 м под морското равнище )
Дължина на бреговата ивица :1 352 км, с островите включително : 5 515 км.
Езера :4 000
Гори :40 % от площта на щата

Страхът от голямото земетресение

Като всеки рай, огряната от слънце Калифорния име един недостатък : често я разлюляват земетресения.
Калифорния прилич на куфар, пълен със съкровища.Тук се срещат само красиви и необикновени неща, като се започне от великолепните плажове.

История
През 1542 г. Хуан Родригес Кабрийо става първия европеец, изследвал брега. Той бил последван от Франсис Дрейк през 1579 г. Испанските мисионери започнали да изграждат малки селища върху огромни парцели земя в обширната територия, намираща се на север от Испанска (Баха) Калифорния. След извоюването на мексиканската независимост от Испания, поредицата от мисии станали собственост на мексиканското управление, и те бързо били разтурени и изоставени.
С името Калифорния била наречена северозападната част на Испанската империя в Северна Америка. След Мексикано-американската война от 1847 г. районът бил разделен между Мексико и САЩ. Мексиканската част, Баха (долна) Калифорния, била по-късно разделена на щатите Баха Калифорния и Баха Калифорния Сур. Американският дял, Алта (горна) Калифорния, станал американски щат под името Калифорния през 1850 г.
През 1848 г. испано-говорящата част от населението на отдалечената горна Калифорния наброявала около 4000 души. Но след откриването на златото, населението бързо започнало да нараства, тъй като много американци и не толкова много европейци идвали тук, обзети от Златната треска. Била създадена Калифорнийската република и било развято Мечешкото знаме, на което били изобразени златна мечка и звезда. Краят на републиката дошъл внезапно, след като комодор Джон Д. Слоут от Военноморския флот на САЩ влязал в Санфранцисканския залив и обявил Калифорния за собственост на САЩ. През 1850 г. щатът бил приет в Съюза.
По време на Американската гражданска война едната част от населението подкрепяла Севера, а другата част — Юга. Въпреки че Калифорния официално се обявила на страната на Севера, имало доброволци от Калифорния и в двата лагера.
През 70-те години на 19 век била осъществена връзка между далечния тихоокеански запад и големите градове на изток чрез изграждането на първата презконтинентална железница. Местните жители в Запада открили, че Калифорния предлага изключително благоприятни условия като цяло за култивиране на плодове и за земеделие. Цитрусовите и портокаловите дървета станали много популярни и така били положени основите на изумителното съвременно земеделско производство на щата.
За периода от 1900 до 1965 г. населението на Калифорния от по-малко от 1 милион души станало най-многобройното в цялата страна. Тя имала най-много представители в Избирателната колегия, избираща президента. Населението се е променило напълно от 1965 г. насам и е едно от най-разнородните в света. Щатът е либерален, напредничав е в технологично и културно отношение, и е световен център на филмовата и телевизионната индустрия (Холивуд), земеделското производство в САЩ (Централна калифорнийска долина), както и на биотехнологиите и високите технологии (Силиконова долина).

География

Калифорния граничи с Орегон на север, Невада на изток и Аризона на югоизток, с Тихия океан на запад, а с мексиканския щат Баха Калифорния на юг. В щата се намират някои природни забележителности, включващи голямата Централна калифорнийска долина, високи планини, горещи пустини и стотици километри приказно крайбрежие. Със своята площ от 411 000 км² се нарежда на трето място по големина сред щатите в САЩ - по голям по размер от Германия. Повечето големи градове се намират по крайбрежието на Тихия океан - Лос Анджелис, Сан Франциско, Лонг Бийч, Санта Ана, Сан Диего и окръзи като Ориндж. Други са сравнително близо до океана като Оукланд и Сан Хосе. Столицата Сакраменто обаче се намира в централната долина.

Езера

* Тахо

Пустини

* Мохаве
* Анза-Борего

Реки

* Руска река (на английски Russian River)

Райони

Някои райони в Калифорния:

* Голям Лос Анджелис
* Долината на смъртта
* Западен Лос Анджелис
* Източен залив
* Източна Калифорния
* Източен Лос Анджелис
* Йосемити
* Мохаве
* Район на Санфранциския залив
* Руска река
* Сакраментска долина
* Сансан
* Санфранциски полуостров
* Северен залив
* Северна Калифорния
* Северно крайбрежие на Калифорния
* Силиконова долина
* Централна калифорнийска долина
* Централно крайбрежие на Калифорния
* Южен Лос Анджелис
* Южна Калифорния

Икономика

Делът на Калифорния в БВП на САЩ е 14%, или близо 1,4 трилиона долара. По този начин приходите на Калифорния надвишават тези на която и да е друга държава в света освен САЩ, Япония, Германия и Обединеното кралство.
Преобладаващата индустрия в Калифорния, която е повече от два пъти по-голяма от следващата по големина индустрия, е земеделието (включващо плодове, зеленчуци, млекопроизводство и винопроизводство). След нея се нарежда космическите технологии, развлекателната индустрия и други.
Селско стопанство :отглеждане на плодове, зеленчуци и лозя; скотовъдство.
Природни ресурси :сребро, мед, желязо.
Промишленост :нефтена, енергетика, модерни технологии ( микроелектроника - Силициева долина ), авиационна и космическа, електроника, автомобилостроене, военна, лека ( текстилна ) и филмова.Туризъм.

Пристанища

Главни пристанища са Пристанище Лонг Бийч, Пристанище "Лос Анджелис", Пристанище "Оукланд" и Пристанище "Сан Франциско".

Население

Със своите 33 871 648 души (2000) Калифорния е щатът с най-многобройно население в САЩ. 12% от населението на САЩ е съсредоточено в Калифорния.
Според данните от преброяването, в Калифорния няма изявено етническо мнозинство. Хората от бялата раса все още са най-голямата група, но вече не са мнозинство. Калифорнийците от испански произход представляват една трета от населението на щата. След белите и испанците се нареждат азиатоамеринците, афроамериканците и индианците. Очаква се испанците да станат мнозинство през около 2040 г. поради големия имиграционен поток от Мексико, както и поради високата раждаемост сред испанската част на Калифорния.
Калифорния е щатът с най-голям брой жители от български произход. 7 845 души са отбелязали, че са от български произход на последното преброяване на населението (2000).

Най-големите метрополиси

Най-големите метрополиси по население в Калифорния са: Лос Анджелис-Ривърсайд-Анахайм (Южна Калифорния) 17 540 000, Сан Франциско-Оукланд-Сан Хосе (Района на залива на Сан Франциско, Северна Калифорния) 7 039 362, Сан Диего-Карлсбад-Сан Маркос (Южна Калифорния) 2 813 833 (Уикипедия, www.answers.com, 2005)

Най-големите градове

Най-големите градове по население в Калифорния са: Лос Анджелис, 3 845 541; Сан Диего 1 263 756; Сан Хосе 904 522; Сан Франциско 744 230; Лонг Бийч 476 564; Фресно 457 719; Сакраменто 457 719 и Оукланд 397 976.(Бюро за преброяване на населението (БПН), прогноза. (2004) - US Census).

Градове над 100 000 души

В Калифорния има 62 града с население над 100 000 души. Те са:

Анахайм, Антиоч, Бейкърсфилд, Бърбанк, Бъркли, Валехо, Вентура, Висалиа, Гардън Гроув, Глендейл, Дауни, Дейли Сити, Ел Монте, Елк Гроув, Ескондидо, Западна Ковина, Ингълуд, Конкорд, Корона, Коста Меса, Феърфийлд, Фонтана, Фресно, Фримонт, Фулъртън, Хейуърд, Хънтингтън Бийч, Ланкастър, Лонг Бийч, Лос Анджелис, Модесто, Морено Вали, Норуок, Оукланд, Окснард, Онтарио, Ориндж, Оушънсайд, Палмдейл, Пасадина, Помона, Ранчо Кукамонга, Ривърсайд, Ричмънд, Роузвил, Сакраменто, Салинас, Сан Бернардино, Сан Диего, Сан Франциско, Сан Хосе,Санта Ана, Санта Клара, Санта Кларита, Санта Роза, Сими Вали, Стоктън, Сънивейл, Таузънд Оукс, Торънс, Чула Виста и Ървайн. (Бюро за преброяване на населението, www.infoplease.com)

Език
Въпреки, че на федерално (национално) ниво няма официален език в САЩ, някои щати са определили официален език за дадения щат. В Калифорния официалният език е английският. Официалните документи трябва да са поне и на английски, но в същото време може да съществуват версии и на други езици. Например, изпитът за шофьорска книжка e предоставен на над 60 различни езика.

Образование
Калифорнийската образователна система е уникална поради факта, че 40% от приходите на щата се изразходват за образование. Някои от реномираните университети са Станфордският университет и Калифорнийският щатски университет - Бъркли.

Транспорт и пътища

Някои от съставните части на калифорнийската пътна мрежа са: Междущатската магистрална система, Магистралната система на Съединените щати и Калифорнийските щатски пътища.
Някои части на общественият транспорт са БАРТ (метрото), КалТрейн (влак) и МЮНИ (мрежа от автобуси, тролейбуси, трамваи, кабелни трамваи и фериботи в Сан Франциско) в Района на залива на Сан Франциско.
Трите основни летища в Района на Санфранцисканския залив са Международно летище Оукланд, Международно летище Сан Франциско и Международно летище Сан Хосе.
Не се използва МПС-код за автомобилните номера, а над или под името на номера на автомобила пише името на щата, в случая California.

Политика

Настоящ губернатор на Калифорния е Арнолд Шварценегер. Следващите губернаторски избори ще се проведат на 7 ноември 2006 г. През 2003 г. тогавашният губернатор Грей Дейвис е отзован от поста си на изборите на които кандидата за поста Арнолд Шварценегер печели с 48,6% от гласовете.
Столица на Калифорния е Сакраменто.

Спорт
Огромното население на Калифорния е спомогнало за създаването на много професионални отбори, 15 професионални спортни тима, далеч повече от всеки друг щат. След преместването на отборите на Лос Анджелис Райдърс и Лос Анджелис Рамс през 90-те под претекст за "голям шлем"(да имаш отбор във всяка една от четерите професионални лиги - НФЛ, НХЛ, ПБЛ и НБА). Отборите са преместени в Оукланд, Сан Франциско и Сан Хосе, които се считат за самостоятелни метрополиси.

Професионални отбори

Професионална бейзболна лига

* Лос Анджелис Ейнджълс от Анахайм
* Лос Анджелис Доджърс
* Оукланд Атлетикс
* Сан Диего Падре
* Сан Франциско Джайънтс

Национална баскетболна асоциация

* Голдън Стейт Уориърс
* Лос Анджелис Клипърс
* Лос Анджелис Лейкърс
* Сакраменто Кингс

Национална лига по американски футбол

* Оукланд Рейдърс
* Сан Диего Чаеджърс
* Сан Франциско Фортинайнърс

Национална хокейна лига

* Анахайм Майти Дъкс
* Лос Анджелис Кингс
* Сан Хосе Шаркс

Други отбори

"Арина" лига по американски футбол

* Сан Хосе Сейбъркатс
* Лос Анджелис Авенджърс

Провесионална футболна лига

* Клуб Депортиво Чивас САЩ
* Лос Анджелис Галакси

Женска баскетболна национална асоциация

* Лос Анджелис Спаркс
* Сакраменто Монархс

Забележителности

Биг Сур ( върховете на Санта Лучия ), Дисниленд, Голд кънтри, Холивуд ( студията на Юнивърсал, Сънсет булевард, Куин Мери ), Сан Франциско ( Голдън гейт, Чайнатаун, Кейбъл кар ), резервати и природни паркове : долината Коачела, Долината на смъртта, езерото Тахо, вулканичен парк Ласен, пустинята Мохаве, Йосемити, долината Напа, долината Скуоу.

Интересни факти

Водопадите са най-голямата атракция на Националния парк " Йосемити ".
На знамето и герба на Калифорния е изобразена мечка.
Сан Франциско се появява в над 380 холивудски филма.
През 1910 г. е сниман първият филм в Холивуд.През същата година властите на града забраняват ... излизането на стада с повече от 2 хиляди овце на главната улица.

Атлас на Света

Връх Еверест | Люлката на боговете

2009-10-06T09:55:00.000-07:00

На границата между Непал и Тибет се извисява Еверест, известен като " покрива на света ".Той е не само най-високият връх в Хималайските планини, но и в целия свят.
Много алпинисти и любители на силни усещания са изгубили живота си, опитвайки се да покорят най-високия връх на света.Въпреки това Еверест продължава да привлича с магическа сила експедиция след експедиция.
Еверест (на тибетски Джомолунгма - „Богинята майка на света“ , а на непалски Сагарматха - „Високо в небесата“) е връх в Хималаите, на границата между Непал и Китай. Той е най-високият на Земята с височина 8848 m 20 cm m. Наречен е на името на директора на Индийската топографска служба полковник Джордж Еверест, заемал този пост през 1830-1843 г.
Еверест, бидейки най-високият връх в света, привлича катерачи от всички категории, от най-опитните до новаци, които са готови да заплатят солидни суми на професионални планински водачи за да направят успешно изкачване. Всъщност планината не изпъква с изключителни алпинистки трудности при изкачването по стандартния маршрут, за разлика от други осем-хилядници като К2 или Нанга Парбат. Въпреки това съществуват множество специфични опасности, като височинна болест, лошото време и силния вятър.
Към 2007 година, до върха са осъществени 3679 изкачвания от 2436 човека. Това прави катерачите значителен източник на туристически приходи за Непал, чието правителство освен това изисква от експедициите закупуване на разрешително за изкачване, което може да достигне 25 000 долара на човек.
На Еверест са изгубили живота си 210 човека. Условията в Зоната на смъртта са толкова тежки, че повечето трупове са оставяни там където човекът е загинал; и понякога са демотивиращ фактор, тъй като са видими или са буквално насред стандартния маршрут за изкачване.

Накратко

В Тибет Еверест е известен с името Джомолугма / Чомолунгма ( " Майката на Вселената " ).
Непалските шерпи използват името Сагарматха ( " Небесно чело " ).
Етнически групи :шерпи ( Непал ), тибетци ( Китай ).
Езици :непалски, тибетски.
Парични единица :непалска рупия, юан.
Религия :ламанизъм ( вариант на будизма ).

Статистика
Височина : 8 848 m.
Височина на най-близките върхове :Таши Лапча ( 5 600 м ), Натула ( 5 800 м ).
Брой на експедициите, увенчани с успех от първото покоряване на върха през 1953 г.,: 1320 г.
Първият българин, покорил Еверест, е Христо Проданов ( 20 април 1984 г. ).

История
Откриването и измерването на Еверест през 1852 е свързано с големи трудности, тъй като властите на Тибет, Китай и Непал забраняват достъпа на Индийската топографска служба до Хималаите.
Еверест е измерен с цената на дългогодишни усилия и с помощта на теодолити с голямо увеличение, даващи възможност да се измерят точки на разстояние над 200 km. Самият връх Еверест е измерен от разстояние 170 km лично от тогавашният директор на Индийската топографска служба Андрю Уо. Резултатите от измерването, височина от 8 848,8 m са потвърдени от началника на Изчислителния отдел Радханатх Сикдхар. Тогава Андрю Уо предлага този връх да бъде наречен с името Еверест заради огромните заслуги на полковник Джордж Еверест, който от 1823 до 1843 създава първата подробна триангулачна мрежа в Британска Индия.
Най-висок връх от 1852 г; отбелязан дотогава като Пик XV, преименуван 1865 г на Еверест, височината e коригирана на 8848 м през 1955 г след измерване от индийския топограф Гулатий, но тъй като Хималаите се издигат с 5 cm годишно е възможно височината му вече да е над 8 850 m. През 2007 се пише че е висок 8 863 m (но не е доказано).
През 2005 г. екип от 50 китайски учени, картографи и планински изследователи, оспорват тези данни, като извършват съответните измервания на най-високия връх на планетата, и обявяват актуален размер от 8 844,43 m. В сравнение с китайските данни от 1975 г. регистрираният спад е с 3,65 m. Според предишно измерване от 2003 г. пък най-високата точка на Хималаите се издига на 8 848,45 m, а през 1966 г. е била 8 849,75 m.

Експедиций

Първи експедиции – английски 1921, 1922, 1924 г.

На 29 май 1953 г. Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей покоряват върха и забиват 4 флага – индийски, непалски, на ООН и английски; ръководител на експедицията е Джон Хънт, англичанин.

Най-подходящо време за изкачване е началото на май.
По-забележителни изкачвания

* жени: първа Юнко Табей (Япония) 1975 г., най-възрастна – Тамае Ватанабе 64 год (Япония), най-млада – Дики Долма (Индия) 19 год.
* мъже: най-възрастен – Юширо Миура 70 год 2003 г.(Япония), най-млад – Темба Чери (Непал) 15 год 2001 г.
* зимно изкачване, първо – Лешек Чихи и Кшиштоф Виелицки (Полша) 1980 г.
* полет с параплан, първи – Жан Марк Буавен (Франция)1988 г.
* спускане със сноуборд - Марко Зифреди (Франция) 2001 г.

Българи изкачили върха

* 1984 – Христо Проданов 20 април; (13-тия човек в света без кислород) (по Слов. маршрут 1979 и ние 1984) Методи Савов и Иван Вълчев 8 май; Кирил Досков и Николай Петков 9 май; ръководител Аврам Аврамов
* 1997 г. – Дойчин Василев 20 май;
* 2004 - Петко Тотев 18 май; Христо Христов (недоказано), Дойчин Боянов и Николай Петков 19 май.
* 2009 г. - Петя Колчева, Камен Колчев 22 май;

Маршрути за изкачване

Съществуват два основни маршрута за изкачване на връх Еверест - югоизточният ръб с начало в Непал и североизточният ръб с начало в Тибет. Освен тях съществуват и множество второстепенни и по-рядко използвани маршрути. От двата главни маршрута, югоизточният е технически по-лесен и по-често използван. Този маршрут е бил използван от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей през 1953 година, когато за пръв път е бил покорен върха.
Щурмуването на върха се прави предимно през месец май, преди да започне сезонът на мусоните.

Югоизточен ръб
Изкачването през югоизточния ръб започва с преход по южната част на планинската верига до Базовия лагер на височина 5 380 м. Експедициите обикновено летят до град Лукла (2 860 м.) и преминават през Намче-Базар. Катерачите продължават пеша до Базовия лагер, което отнема от 6 до 9 дена, позволявайки плавна височинна аклиматизация за да се избегне височинната болест. Оборудването и провизиите се пренасят с товарни животни и носачи до Базовия лагер на глетчера Кхумбу.
Катерачите прекарват няколко седмици в Базовия лагер, аклиматизирайки се към височината. През това време шерпите, заедно с част от експедицията, поставят въжета и стълби по протежение на опасния леден водопад Кхумбу. Пукнатините в леда и приплъзващите се ледени блокове правят водопада една от най-опасните части на маршрута; много катерачи и шерпи са загубили живота си точно на това място. За да намалят рисковете, катерачите обикновено започват изкачването доста преди изгрев, когато много ниските температури спояват ледените блокове в стабилна маса. Над ледения водопад се намира Лагер 1 на 6 065 м.
От Лагер 1 катерачите продължават нагоре през Западното седло (наричано още Долината на Мълчанието) към базата Лхотце, където на 6 500 m. се намира Лагер 2. Западното седло е сравнително равна, плавно издигаща се долина, прорязана в центъра от огромни пукнатини, които не позволяват директен достъп до горната част на Седлото. Катерачите са принудени да преминават далеч от дясната страна, близо до база Нупце към малък коридор. Високата надморска височина и ясните, безветрени дни могат да направят тази част от изкачването непоносимо гореща за катерачите.
От Лагер 2 катерачите изкачват Лхотце по фиксирани въжета на път за Лагер 3, намиращ се на малка скална тераса на височина 7 470 м. От там има още 500 м. нагоре до Лагер 4 на Южната седловина (7 920 м.) От Лагер 3 до Лагер 4 катерачите срещат две допълнителни трудности: скалните образувания Женевски хребет и Жълтия пояс. Женевският хребет е скално ребро с формата на наковалня, именувано от швейцарска експедиция през 1952 г. Жълтият пояс е секция от срещащи се слоеве мрамор,филит и шисти, за преодоляването на които също са необходими около 100 m. фиксирани въжета.
По Южната седловина катерачите навлизат в Зоната на смъртта. Те могат да оцелеят най-много 2 или 3 дни на тази височина, като през това време се правят финалните щурмове към върха. Ясното време и слабите ветрове са основни фактори за определяне на решението кога точно да се тръгне нагоре. Ако през тези 2-3 дни времето е лошо, катерачите са принудени да се спуснат по-надолу, понякога чак до Базовия лагер.
От Лагер 4 катерачите започват щурма към върха (1000 м. по-нагоре) около полунощ, като се надяват да го достигнат за 10-12 часа. Първата им спирка на 8 400 м. е Балконът - малка скална платформа, където могат да починат за кратко и да наблюдават върха под лъчите на изгряващото слънце. Продължавайки по билото, пътят е преграден от серия каменни стъпала, което принуждава катерачите да се преместят по на изток, където обикновено трябва да се пробива път през дълбок до кръста сняг (което крие и опасност от лавини). На 8 750 м. малък купол от сняг и лед бележи Южния връх.
От Южния връх катерачите преминават по острия югоизточен ръб по протежение на "Корниза", където по пътя се редуват сняг и скали. Това е най-оголената секция от маршрута, където една грешна стъпка в ляво може да запрати катерача в 2 400 м. пропаст, а при грешна стъпка в дясно може да се сблъска с падане 3 050 м. В края на това препятствие, на височина 8 760 м., се намира внушителна каменна стена (12 м.), наречена Стъпалото на Хилари.
Хилари и Тензинг са били първите хора, изкачили се над Стъпалото, като те са го постигнали с примитивно оборудване и без фиксирани въжета. Днес катерачите преминават с помощта на фиксирани въжета, предварително поставени от шерпите. След това препятствие пътят до върха е сравнително лесен, като преминава през различни снежни склонове. През последните години потокът от хора, изкачващи се към върха се е увеличил прекомерно, като понякога това води до задръствания на Стъпалото, където катерачите са принудени да чакат реда си доста време, и това води до проблеми с трафика надолу и нагоре към върха. Достигнали до "покрива на света" катерачите имат най-много половин час горе, тъй като при прекомерно забавяне може да посрещнат нощта по време на спускането към Лагер 4, или да изчерпат запасите си от кислород.

Североизточен ръб
Североизточният ръб (наричан просто северен) започва от северната страна на планината, в Тибет. Експедицията прави преход пеша по каменист път до ледника Ронгбук , където на 5 180 м. се намира Базовият лагер. За да достигнат Лагер 2, катерачите преминават през средно големи морени по източната страна на Ронгбук до базата Чангце на 6 100 м. Лагер 3 (Преден базов лагер) се намира под Северното седло на 6 500 м. За да достигнат до Лагер 4, катерачите се изкачват по ледника, след което по фиксирани въжета достигат до върха на Седлото (7 010 м.) От там следва изкачване по каменистия северен ръб, до Лагер 5 на 7 775 м. Следва диагонално подсичане на северното било до Жълтия пояс, където се намира Лагер 6 на 8 230 м. От там катерачите атакуват върха.
Катерачите се сблъскват с коварното препятствие, което представлява Първото стъпало на 8 534 м. Следва Второто стъпало (~8 600 м.) За неговото преодоляване се използва съоръжение, наречено "Китайската стълба" - постоянна метална стълба, поставена през 1975 г. от китайска експедиция. От тогава тя неизменно служи на катерачите, и на практика всеки атакуващ върха е минал през нея. Третото стъпало (8 689 - 8 800 м.) се преодолява почти пълзешком. След стъпалата, до върха остават снежен наклон под почти 50 градуса, и финалния хребет.

Климат

Алпийски тропически.От юни до септември продължава периодът на мусоните.Температура на височина 4 000 метра : януари между - 8 до 6 градуса, август между 8 и 16 градуса.

Интересни факти

Търсенето на Йети, легендарния снежен човек, започва преди повече от 150 години.Досега не е намерено нито едно доказателство за съществуването му, освен отгромна следа от стъпка.
Планинската верига Хималаи е дълга 2 500 км, колкото е разстоянието между Лондон и Москва.
На санскрит името " Хималач " означава " къща от сняг ".
Шерпите, водачите в Хималаите, са известни и с името " снежните тигри ".
Нито една експедиция не може да бъде организирана без тяхна помощ.

Атлас на Света