Гренландия | Островът на ескимосите

Гренландия, най-големият остров на света, е почти изцяло покрит с лед и затова територията му никога не е била напълно проучена.
Плаващите айсберги в открито море представляват изключително зрелище.Но те са и голяма опасност за корабоплаването, понеже се вижда само върхът на айсберга, а останалата част е скрита под водата.По-голямата част от площта на острова ( най-големият на света ) е покрита от континентални ледници.Само по крайбрежията има обитаеми зони.Навремето, когато тук пристигат първите хора, климатът е по-мек, откъдето и името Гренландия, т.е. " Зелена земя ".
Гренландия (гренландски: Kalaallit Nunaat, на бълг. "Земя на гренландците"; датски език: Grønland, на бълг. "Зелена земя") е самоуправляваща се датска провинция, намираща се между Северния ледовит и Атлантическия океан. Тя представлява арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. Все пак в политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров в света. През 1978 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равен член на датското обединено кралство (Rigsfællesskab на датски).


Накратко

Официално наименование :Гренландия
Политическа система :парламентарна демокрация, самоуправляваща се част от Дания.
Столица :Нуук ( Годтхоб ), 13 000 жители.
Административна организация :13 провинции
Езици :датски, гренландски ( ескимоски диаленкт, официален език ), английски
Парична единица :датска крона
Религия :християнство ( лутеранство ), шаманизъм
Най-големи селища :Сисимут ( 5 300 жит. ), Илулисат, Асиат.


Статистика

Площ :2 175 600 км2.
Площ, покрита с лед :1 726 000 км2.
Обитаема площ :88 000 км2.
Най-висок връх :вр.Гунбьорн ( 3 700 м ).
Население :56 000 жит.


Ловците на Севера

Ескимосите имт азиатски черти на лицето : техните предци идват в Гренландия от Азия, като преминават през Канада преди 2500-5000 години.Предполага се, че по онова време климатът е бил по-мек, отколкото сега.Различни етнически групи продължават да се заселват в Гренландия и по-късно, когато климатът е вече подобен на сегашния.Между тях е и народът Туле с азиатски произход.Първите европейци, които откриват острова през 982 г., са викингите.Те го напускат през периода между XIV и XVII в. по неизвестни причини.По-голямата част от жителите на Гренландия са гренландци, т.е. потомци на ескимосите и на европейските колонизатори, основно на нормани и датчани.Освен това тук все още живеят туземни ескимоси и датчани, които започват да пристигат на острова в началото на XIV в.Гренландия става датска колкония през 1814 г., а през 1953 г. добива статут на отвъдморска територия с местно управление.През 1978 г. получава независимост по решение на датския парламент, което влиза в сила години по-късно.Дания продължава да направлява външната политика на Гренландия и да се грижи за нейната сигурност.


Политика

Гренландия е самоуправляваща се територия. Нейният парламент — Ландстинг (състоящ се от 31 члена, избирани през 4 години) упражнява законодателната ѝ власт, а Дания - само външната ѝ политика. Гренландия се пресъединява към Европейския съюз през 1972 г., но само след 10 години, след референдума през 1982 г. се взема решение за излизане от общността. В началото на април 2008 г. Гренландия поиска независимост върху използването на природните си богатства от Дания. Резултатът от референдума влезе в сила на 21.06.2009 г. като Гренландия получи исканата разширена автономия.


География

Поради глобалното затопляне през април 2007 г. е установено появяването на нов остров край отдалечения източен бряг на Гренландия.
Остров Гренландия е най-близко разположената суша до Северния полюс. Преди хиляди години ледниците оформили разнообразен планински крайбрежен релеф, разчленен от дълбоки и разклонени заливи - фиорди, скалисти полуострови и островчета. По стръмните брегове се спускат ледници, от които се откъсват огромни плаващи ледени планини - айсберги.


Климат

Климата по крайбрежието е субарктически и арктически. През острова често преминават циклони, съпровождани от силни ветрове и резко изменение на температурата. Средната януарска температура на крайбрежието от -7 °C на юг до -36 °C на север, а средната юлска температура е от 10°C на юг до 3 °C на северозапад. в центъра на Гренландия средната температура през февруари е -47 °C (абсолютният минимум е -70 °C), а средната юлска температура е -12 °C. Общото количество на падналия валеж в Южна Гренландия е 800-1000 мм, а в Северна 150-250 мм. В крайните югоизтояни части пада повече от 2500 мм валеж годишно. През последните години все по-бързо се топи леда, като голяма част от него не се възвръща.


Население

Населението на страната е 56 344 души (2007), от тях 12 % са от бялата раса.


Икономика

Днес Гренландия е силно зависима от риболова и износа на риба; уловът на скариди е безспорно най-големият източник на доходи. Започната е разработката на въглеводородни и минерални залежи, но видим резултат може да се очаква едва след няколко години. Създадена е и държавна петролна компания — NUNAOIL. Единственият сектор от икономиката с добър краткосрочен потенциал е туризмът, но приходите от него са ограничени заради късия сезон и високите разходи. Публичниат сектор, включващ държавни предприятия и институции, играе основна роля в гренландската икономика. Около половината от правителствените средства се отпускат от датското правителство. БВП на глава от населението в Гренландия е сходен с този на по-слабите икономически страни в Европа.
В началото на 90-те Гренландската икономика преживява криза, от която се възстановява през 1993. Частична причина за кризата е търговският дефицит появил се през 1990 след затварянето на последните останали оловни и цинкови мини. Фискалната политика следвана от управляващите довежда до нсика инфлация и бюджетен излишък.


Култура

Културата на Гренландия има много общо с инуитските традиции, които са етническо мнозинство. Много хора все още се занимават с риболов, а годишно се провеждат състезания с кучешки впрягове. В днешно време Гренландия все повече се превръща в туристическа атракция.


Забележителности
Вътрешността на острова, покрита с лед, руините от времето на викингите от Игалико, село Касиарсук, фиорд Корок, ледникът Екалоруцит Кангигдлит.


Интересни факти

На диалекта на канадските индианци " ескимос " означава " човек, който яде сурово месо ".Самите те се наричат " инуити ", т.е. " истински хора ".
Най-големият национален парк в света е открит в Гренландия през 1974 г.Става дума за Северния и Източен гренландски национален парк с площ 972 000 км2.
Във водите около Гренландия живеят 17 вида китове.


Атлас на Света

Пояс на Кайпер

Поясът на Кайпер е част от Слънчевата система, намираща се на разстояние 30 АЕ до 50 АЕ от Слънцето с инклинация, близка до еклиптиката.


Наименование
Били са предложени имена в чест на Леонард, Еджуърт и Фернандес. Терминът транснептунов обект се препоръчва за обектите в пояса от някои научни групи, защото е по-неутрален от другите. Двата термина обаче не са еквивалентни, понеже категорията транснептунови обекти обхваща всички тела на орбита по-далечна от тази на Нептун, в това число и Плутон.


Произход
Първите астрономи, предположили съществуването на пояса, са Фредерик Леонард през 1930 г. и Кенет Еджуьрт през 1943 г. През 1951 г. Джерард Кайпер изказва предположение, че поясът е съдържал обекти в миналото, но не и в наши дни. По-точни догадки относно обектите в пояса са направени от Ал Камерън през 1962 г., Фред Уипъл през 1964 г. и Хулио Фернандес през 1980 г. Пояса и обектите в него носят името на Кайпер след откриването на обекта (15760) 1992 QB1.
Съвременни компютърни симулации показват, че поясът на Кайпер се е формирал под въздействието на Юпитер, чиято силна гравитация е "изхвърлила" малките планетоиди във вътрешността на Слънчевата система на далечна орбита. Някои от планетоидите са се зародили направо в пояса на Кайпер. Същите симулации и други теории показват, че в пояса на Кайпер трябва да се намират обекти със значима маса — от порядъка на тази на Марс или на Земята.


Размери и Състаф
Повечето обекти в пояса на Кайпер са съставени от лед и органични примеси като толин. Те имат същия състав като кометите и някой астрономи ги считат просто за комети които са достатъчно далече от Слънцето за да не образуват опашка. От друга страна разликата между комета и астероид не е напълно изяснена поради гранични обекти като 2060 Широн.
За повечето обекти е трудно да бъде измерен точния им радиус. За обекти чиито орбитални параметри са известни с голяма точност (като например Плутон и Харон), диаметърът може да бъде намерен чрез наблюдение на окултацията на далечни звезди.
За други сравнително големи обекти, размерите могат да бъдат определени посредством инфрачервени измервания. Тяло с високо албедо отразява голяма част от слънчевата светлина и следователно е студено и не излъчва в инфрачервения диапазон. Обратно, ако тялото има ниско албедо, то ще излъчва значителна енергия в инфрачервения диапазон. Откритите до момента обекти са много студени и имат спектър на идеално черно тяло с дължина на вълната от около 60 микрометра. Вълна с такава дължнина не може да се наблюдава на земната повърхност; астрономите могат да наблюдават само далечния инфрачервен край на спектъра. Поради изключителната слабост на тези вълни те могат да бъдат регистрирани само за най-големите обекти от пояса на Кайпер. За останалите обекти диаметърът може да се изчиски след допускането на определено албедо. Поради това техния изчислен диаметър може да се отклонява значително от истинската стойност.


Открити обекти
Досега в пояса на Кайпер са открити над 800 обекта (подмножество на транснептуновите обекти), почти всички от които са открити след 1992 г. Двата най-големи обекта с потвърдени размери са Плутон и Харон. След 2000 г. други обекти с размери приближаващи се до тези са открити. По предварителни изчисления обектът 90377 Седна може би е по-голям от Харон. Някои астрономи обаче не считат Седна за обект от пояса на Кайпер тъй като поради голямата си отдалеченост от Слънцето, тя не е под гравитационното въздействие на Нептун, и вероятно е обект от облака на Оорт. Обектът 2000 CR105 открит преди Седна може би също принадлежи в облака на Оорт. 50000 Кваоар открит през 2002 г. е два пъти по-малък от Плутон, но по-голям от най-големия астероид — 1 Церера. За 28978 Иксион, открит през 2001 г. и за 20000 Варуна се счита че са с размери подобни на Кваоар. Всички други обекти от пояса на Кайпер са по-малки и тяхната класификация е затруднена поради факта че по състав те са много по-различни от обектите в астероидния пояс.


Орбитална треактория
По текущата дефиниция обектите от пояса на Кайпер се намират от 30 до 50 АЕ от Слънцето.
Някои обекти периодично се приближават по-близко до Слънцето отколкото Нептун; такива обекти са в 1:2, 2:3 (плутино), 2:5, 3:5, 4:5 или 4:7 орбитален резонанс спрямо Нептун. Кубевано формират централната част, докато обектите от разредения диск са разположени във външната част.
Поясът на Кайпер се отличава от облака на Оорт по това, че последния е по-отдалечен от Слънцето и не е ограничен спрямо еклиптиката, а се счита че формира сфера с радиус до 100000 АЕ около Слънцето.


Планетите в Слънчевата система