Мексико | Изпепелената от слънце родина на кактосите

Мексико - мостът, който свързва Северна с Централна Америка, е истински гигант между страните, съставляващи Централна Америка.
Мексико, изпепелената от слънце родина на кактосите, град Гуанахуато е заобиколен от пусти планински възвишения, където виреят само кактуси.Мексико е връзката между Северна и Централна Америка.Значителен процент от населението живее в бедност.Повечето мексиканци обитават платата между планинските вериги Западна Сиера Мадре и Източна Сиера Мадре.
Мексико е страната на великите индиански цивилизации на маи, толтеки и ацтеки, които са обитавали тези земи до покоряването им от испанските конквистадори.
Мексико (Съединени Мексикански щати, на исп. Estados Unidos Mexicanos, буквално преведено: Мексикански съединени щати)е държава в Северна Америка, която граничи на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан и на изток с Мексиканския залив и Карибско море. Мексико е най-северната, и трета по големина държава в Латинска Америка.


Накратко

Официално наименование :Съединени Мексикански Щати
Политическа система :федерална република
Административно деление :31 щата и една федерална област
Столица :Мексико Сити
Езици :испански, индиански диалекти
Парична единица :мексикански песо
Религии :католици ( 97 % ), протестанти, местни религии
Най-големи градове :Гуадалахара, Монтерей, Пуебла
Най-големи реки :Рио Браво дел Норте, Балсас
Основни пристанища :Веракрус, Коатсалкоалкос, Лампико
Летища :Мексико Сити, Акапулко, Мерида, Монтерей


Статистика

Площ :1,97 млн км2
Население :105 млн.
Гъстота на населението :54 жит./км2
Най-висок връх :Ситлалтепетъл ( Пико де Оризаба ) 5 700 м
Граници :със САЩ ( 3 114 км ), с Гватемала ( 962 км ), с Белиз ( 259 км )
Дължина на бреговата ивица :на Атлантическия океан - 2 756 км, на Тихия океан - 3 866 км, на п-в Калифорния - 3 280 км.


История

Предколумбов период
Дълго време се смята, че първите хора се появяват в Централна Америка преди около 40 хиляди години, но съвременните изследвания опровергават тази хипотеза.Сред най-старите потвърдени човешки находки в региона са остатъци от лагерен огън на възраст 21 хиляди години.Предполага се, че първите заселници в Северна Америка идват от Азия, като пресичат заледения по онова време Берингов проток и се разселват на юг. Около 7 хиляди години преди новата ера в днешните земи на Мексико хората започват да отглеждат царевица, която скоро се превръща в най-важна земеделска култура.
Близо 1500 години преди новата ера в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават предимно със земеделие, поставяйки началото на новокаменната епоха. Хората овладява нови техники за повишаване на земеделските добиви, включително и терасиране на земята по склоновете на хълмистите райони и създаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричани чинампас. С течение на времето важно значение в обществената им структура придобива жреческото съсловие. Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази на олмеките, които населяват земите на днешните щати Табаско и Веракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат в тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата ера цивилизацията на олмеките изчезва, като причините за това остават неизяснени.
В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената маи, като центърът ѝ се премества към 10 век на полуостров Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на развитие - Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. В южната част на днешно Мексико се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла). От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.
През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили много градове с геометрична планировка с монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели, пластика и стенописи, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се обединяват със символични мотиви с антропоморфни изображения и фантастични образи. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племена нахуатъл, сред които са и ацтеките, основали град Теночтитлан и подчинили на властта си Централно Мексико през 15 век.
През 1519 година в земите на днешно Мексико навлиза малък отряд испански конкистадори, воден от Ернан Кортес. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той превзема Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През 1535 година е основано вицекралството Нова Испания, което се превръща в най-важната испанска колония в Новия свят.


Колониален период и 19 век
След завладяването на Мексико испанците се превръщат в елита на новото колониално общество. В продължение на три века страната е източник на материални ресурси за метрополията. С времето се задълбочава напрежението между местния креолски елит и испанската държава, често представлявана от родени в Испания висши чиновници. Окупирането на Испания от французите в хода на Полуостровната война и смяната на управляващата династия не е признато в много части на Латинска Америка и става повод за обявяването на независимостта на Нова Испания от свещеника Мигел Идалго и Костиля.
Мексиканската война за независимост продължава до 1821 година и завършва със създаването на независимо Мексико, включващо освен съвременната територия на страната и обширни области, завладени по-късно от Съединените щати. През 1823 година Мексико става република, а през 1829 година е премахнато робството. Следващите няколко десетилетия са свързани с ожесточени борби между либерали (федералисти) и консерватори (унитаристи), които неколкократно преминават в граждански войни. Най-влиятелната фигура през този период е консерваторът генерал Антонио Лопес де Санта Ана, който седем пъти заема поста президент. Възползвайки се от нестабилността, през 1836 година Тексас се обявява за независима република, която през 1846 година е анексирана от Съединените щати. В последвалата Мексиканско-американска война през 1846-1848 година Мексико претърпява поражение и губи 1/3 от територията си.
Падането на генерал Санта Ана през 1855 година поставя началото на период, известен като Ла Реформа. Той е свързан с прокарването на поредица либерални и антиклерикални закони, които предизвикват силна съпротива сред консервативните кръгове в страната. В Реформистката война от 1857-1861 година либералите надделяват, като властта е поета от тяхното радикалното крило, начело с Бенито Хуарес. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско правителство става повод за Френската интервенция в Мексико и неуспешния опит за установяване на монархия, начело с Максимилиан I Хабсбургски. Републиката е възстановена след нова гражданска война, завършила през 1867 година.
В средата на 70-те години започва период от историята на Мексико, известен като Порфириато - режим на авторитарна фасадна демокрация, начело с Порфирио Диас, републикански генерал, воювал срещу французите, който е президент от 1876 до 1911 година (с прекъсване от един мандат през 1880-1884, когато президент е близък негов сътрудник). Управлението на Диас е свързано със значителен икономически и културен напредък. Страната бързо се индустриализира, изгражда се железопътна мрежа, започва разработването на петролните залежи. В същото време нарастват напреженията между различни обществени групи, а политическата опозиция е грубо потискана.


Мексико от края на 19 век насам
Поредните изборни измами на управляващия режим през 1910 година предизвикват началото на Мексиканската революция. На следващата година Диас е принуден да се оттегли и да напусне страната, след което за президент е избран водачът на революцията Франсиско Мадеро. Той е свален през 1913 година с военен преврат, подкрепен неофициално от американското правителство.
В последвалата гражданска война освен консервативните военни участват и различни фракции, поддържащи революцията, като тези на Панчо Виля и Емилиано Сапата. С времето най-голямо влияние придобива конституционната армия, водена от Венустиано Каранса, привържениците на която налагат новата мексиканска конституция от 1917 година. След убийството на Каранса през 1920 година, начело на конституционалистите застава Алваро Обрегон, а след като и той е убит през 1928 година - Плутарко Елиас Кайес. В края на 20-те години те успяват да установят контрол над цялата страна. През 1929 година е основана Национална революционна партия, по-късно преименувана на Институционална революционна партия (ИРП), която е водещата партия в страната до края на века.
В края на 30-те години социалистическото правителство на Ласаро Карденас национализира железниците и нефтодобива, дотогава собственост на чужди компании, но като компенсация е принудено да поеме значителен външен дълг. Нарастналото търсене на нефт по време на Втората световна война и отказът от социалистическите експерименти стават основата на период на значителен икономически растеж, продължил до края на 70-те години и наричан от някои историци Мексиканското чудо.В същото време нарастващото население предизвиква все по-силни социални напрежения, а управлението на ИРП става все по-авторитарно. Така например при Клането от Тлателолко през 1968 година са разпръснати опозиционни протести, като са убити няколкостотин души.
Спадът на цените на петрола в началото на 80-те години слага край на продължителния период на стопански растеж на Мексико. През 1982 година държавата прекратява плащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от ситуацията, управляващата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. През 1994 година опитите на правителството на Карлос Салинас да поддържа завишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна сравнително бързо с помощта на значителен държавен заем от Съединените щати, гарантиран с приходите на нефтодобива, но ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През 2000 година за президент е избран Висенте Фокс, първият държавен глава от друга партия от времето на гражданската война.


География

Координати:19°26′ с.ш. 99°08′ з.д. Територия: 1 964 375 км²
Мексико има площ 1 964 375 кв.км. и е разположена в югозападната част на Северна Америка между САЩ, Гватемала и Белиз, с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Северния Тих океан. Мексико е най-северната и трета по големина държава в Латинска Америка. Общата дължина на бреговата ѝ линия е 9 330 км. Най-голямата река е Рио Гранде по границата със САЩ. Ландшафтът е разнообразен, с високи скалисти планини, ниски прибрежни равнини, високи плата и пустини. Почти половината от територията е с надморска височина над 1600 м., най-високата точка е активният вулкан Ситлалтепетъл(Орисаба) - 5700 м. Климатът е разнообразен поради различията в релефа. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан валежите са значителни. Както в повечето тропични региони, Мексико има два сезона - дъждовен и сух. От юни до октомври падат основните валежи и температурите се покачват, докато периодът от ноември до май е по-сух, с умерени температури. Страната е богата на природни ресурси: нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, кадмий, живак, дървесина.
Флора и фауна
Разнообразието на растителния и животинския свят е голямо и зависи от климата и топографията. Крайбрежните равнини са покрити с тропически дъждовни гори, които се сливат със субтропична и умерена растителност при по-високите плата. В северните щати расте суха степна растителност с преобладаване на пустинна флора. Дъбове и иглолистни дървета се срещат в горите по планинските склонове. На полуостров Юкатан расте ниска растителност. Сред дивите животни се срещат броненосец, тапир, опосум, пума, ягуар, мечка, няколко вида маймуни, елен, диви прасета. Срещат се отровни змии и вредни насекоми. В крайбрежните плата маларийните комари представляват проблем. Единствените останали на света морски слонове обитават остров Гуадалупе, западно от Долна Калифорния.


Държавно устройство

Мексико е федерация, в чийто състав влизат 31 щата и един столичен федерален окръг. По силата на коституцията от 1917 г., по форма на управление страната е президентска република.
Законодателната власт е в ръцете на двукамерен Национален конгрес: Сенат от 128 човека, избирани за 6 г. и Камара на депутатите от 500 депутата избирани за 3 г. Глава на правителството и на държавата е президентът избиран за 6 г. мандат. Няма право да бъде преизбиран. Предоставена му е законодателна инициатива. Чрез дадените му права президентът има възможност да реализира намеса във вътрешните дела на отделните щати.
Правна система
Като цяло правната система на Мексико се отнася към романо-германскотоправно семейство. Основен правен източник на мексиканското право е конституцията от 1917 г.-първата конституция в Латинска Америка. Тя обаче не се отличава с изключителна стабилност-от момента на приемането ѝ в нея са направени няколкостотин поправки. През 90-те години на 20 век се хармонизира търговското законодателство на Мексико, САЩ и Канада, интеграцията между които става все по-силна.


Административно деление

Мексико е разделено на 31 щата и 1 федерален окръг. Счита се, че Федералният окръг и Мексико Сити представляват една и съща административна единица.
По-големи градове

* Алварадо
* Гуадалахара
* Коацакоалкос
* Куернавака
* Леон (Мексико)
* Мексико
* Матаморос
* Монтерей (Мексико)
* Оахака де Хуарес
* Парас де ла Фуенте
* Парал (Мексико)
* Пуебла
* Сан Пабло Гелатао
* Тихуана
* Тлакоталпан

Щати

* Агуаскалиентес (в този щат е географският център на страната)
* Веракрус
* Гереро
* Гуанахуато
* Долна Калифорния
* Дуранго
* Идалго
* Кампече
* Керетаро
* Кинтана Роо
* Коауила де Сарагоса
* Колима
* Мексико
* Мичоакан
* Морелос
* Наярит
* Нуево Леон
* Оахака
* Пуебла
* Сакатекас
* Сан Луис Потоси
* Синалоа
* Сонора
* Тамаулипас
* Табаско
* Тласкала
* Федерален окръг
* Халиско
* Чиапас
* Чиуауа
* Южна Долна Калифорния
* Юкатан
Малките градове и старите центрове на по-големите градове носят характерните черти на испанския колониален стил - правоъгълна мрежа от улици около център с богато украсени кметство, катедрала и други правителствени сгради. Еднаквите жилищни квартали се състоят от 1 и 2-етажни сгради испански тип, с вътрешен двор (патио), заобиколен от галерия.
В зависимост от епохата на изграждане на сградите, те имат крепостен облик, независимо от изобилието на декоративни портали и прозорци с богата украса, в която причудливо се смесват мотиви на готика, платереско, по-късно барок, класицизъм и съчетани с индиански мотиви. Тук се формира и една от ранните школи на функционализма. Характерна черта на съвременната мексиканска архитектура е майсторска планировка, използване на различни нива на релефа, съчетание на изкуствени и естествени материали и най-вече широко използване на синтеза на архитектура и монументално-декоративно изкуство (стенописите на Д. Ривера, Д. Сикейрос, Ороско).
Куророртни центрове са Акапулко на Тихоокеонското крайбрежие, Канкун на Мексиканския залив и др. На север от Акапулко са вертикалните скали в местността Лас Брауас - скалата на скачача, известна със скоковете от върха на скалата, висока над 20 м. Наблизо по реката са снимани част от филмите с Рамбо. Още по на север са курортите Икстапа и Зихуатанейро с 340 слънчеви дни в годината. Икстапа е свърхмодерен, луксозен курорт, а Зихуатанейро съчетава удобствата със запазения облик на малко рибарско селище. Малкият курорт Лас Харас (Феите) се характеризира с максимално използване на особеностите на терена и с използване на естествени материали - скали и цели дървета, включени в архитектурния ансамбъл. Сградите са бели и напомнят мавритански стил.
Пуерто Валярде комбинира супер лукс със селска атмосфера на фона на Сиера Мадре. Най-добрият сезон тук е от декември до април. Исевна Нуево Вайарт е курортно селище на Тихия океан изградено в стил, напомнящ този на маите.


Население

По данни от 2005 г. в Мексико живеят 106 202 903 души.

Расов състав:

* 70 % - метиси
* 9- 17 % - бели
* 12 % - индианци

Населението е главно от смесен индианско-испански произход (метиси) - 87,6%, индианци (56 етноса) - 11,7% (от тях испаноезични - 57,2%, ацтеки - 11,7%, маи - 6,5%, сапотеки - 3,6%, отоми - 2,9%, миштеки - 2,5%, други -15,6%), други - 0,7%. Официалният език е испански, употребяват се и редица местни езици и наречия, като мексиканския диалект на испанския, ацтекски, мая.
Конфесионалният състав е предимно християни - 95,6% (от тях католици 94,4% и протестанти 5,6%), други - 4,4%. Извън страната живеят над 12 млн. мексиканци (основно в САЩ). Градското население е 78%. Гъстотата е 54 жители на кв.км. Естественият прираст е 28. Средната продължителност на живота за мъжете е 70 г., а за жените - 76 г.


Икономика

Мексико притежава свободна пазарна икономика, за която е характерна смесица от остаряла и модерна индустрия, както и селско стопанство. Страната е с една от най-отворените икономики в света - подписани са 12 споразумения за свободна търговия с над 40 държави от целия свят. През последните години е налице ускорена приватизация на публичния сектор - летища, пътища, пристанища, производство на електроенергия. За да бъде постигнат траен висок икономически растеж е необходима по-нататъшна модернизация в индустриалния сектор, подобряване на инфраструктурата, либерализация на пазара на труда.


Климат
На север - екваториален : сухо и горещо лято, зима с умерени температури; на юг - субтропичен : топъл и влажен през цялото време на годината, по-прохладно в планинските зони.Средни температури в Мексико : януари 12, юли 18 градуса.


Интересни факти

Най-известната картина, свързана с историята на Мексико, е " Екзекуцията на император Максимилиан Мексикански ", нарисувана от френския художник импресионист Едуар Мане.
Една от най-опасните съществуващи тропически болести дължи името си на известен вожд на ацтеките - " отмъщението на Монтесума ".
До 1848 г. цяла Калифорния е принадлежала на Мексико.Сега в територията му остава само полуостров Калифорния на брега на Тихия океан.
Олимпийските игри от 1968 г. се провеждат в столицата на Мексико.Много спортни рекорди, поставени тогава, като този на Боб Биймън в скока на дължина, се задържат до 80-те и 90-те години на миналия век.


Атлас на Света

Австрия | Страната на Алпите и Моцарт

Предимствата, които Австрия предлага на туристите, не се нуждаят от препоръка.Страната е известна по света с алпийските си пейзажи и гостоприемството на своите жители.Въпреки че се смята за алпийска страна.Австрия включва също равнината на Бургенланд около езерото Нойзидлерзе, както и хълмистия район на Вайнфиртел ( Долна Австрия ), където вирее най-доброто грозде за производство на вино.Самотните алпийски езера и разпръснатите селца в полите на планината са чарът на Австрия.
Република А̀встрия (на немски: Republik Österreich)е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север.


Накратко

Официално наименование :Република Австрия
Административно деление :девет федерални провинции
Столица :Виена ( 1,6 млн. жители )
Език :немски
Парична единица :евро ( от 01.01.2002 г. )
Религия :католици ( 76 % ), протестанти ( 5 % ), други ( 2 % ), атеисти ( 17 % )
Върхове с височина над 3500 метра :Вилдшпице ( 3774 м ), Вайскугел ( 3736 м ), Гросглокнер ( 3795 м ), Цукерхутъл ( 3507 м ).
Най-важни градове :Грац, Линц, Залцбург, Инсбрук, Клагенфурт
Реки :Дунав ( 350 км на територията на Австрия ), Ин ( 360 км )
Езера :Нойзидлерзе ( 232 км2 ), Атер ( 46,7 км2 ), Траун ( 25,7 км2 )
Най-важни летища :Швехат ( Виена ), Грац, Залцбург, Инсбрук и Клагенфурт.


Статистика

Площ :83 860 км2
Население :8,2 млн жители
Гъстота на населението :99 жит./км2
Най-висок връх :Гросглокнер ( 3 797 м )
Граници :2 637 км; с Италия, Швейцария, Лихтенщайн, Германия, Чехия, Унгария, Словакия и Словения.


История

Античност
В Античността голяма част от региона южно от река Дунав е известен като Норик. Западният планински регион между реките Рейн и Ин и баварското и субалпийското плато е известен като Реция – територия, която включва части от сегашните Германия и Швейцария. Равнинният регион на изток–югоизток е познат като Панония и включва територии от днешните Унгария и Словения. Римляните завладяват тези три региона и ги организират в провинции на империята, които са стават преден пост за нападения и отбрана срещу различни варварски племена. Един от първите римски военни постове в региона е Виндобона (днешна Виена). Тя е важна стратегическа пресечна точка за множество маршрути към плодородната Долна Австрия.
Средновековие
От 6 век на земите на днешна Австрия започва непрекъснато заселване с баварци, които прогонват проникващите от изток авари и славяни.
В края на 8 век франкският владетел Карл Велики създава маркграфството Каролин между реките Енс, Рааб и Драва, за да предотврати нахлуването на аварите. През 907 г. маркграфството e унищожено от маджарите. През 955 г. Ото Велики успява да победи маджарите и отново да си спечели земите. Между 976 г. и 1246 г. владетелите от рода Бабенберг в Австрия допринасят много за разрастването ѝ. Те построяват градове, пътища, насърчават занаятчийството. Смъртта на последния владетел от този род е последвана от политическа несигурност. Възходът на Австрия се свързва и с династията на Хабсбургите. През 1282 г. крал Рудолф I дава на синовете си в ленно владение Херцогство Австрия. По–късно Хабсбургите завоюват херцогствата Щирия, Каринтия и Тирол с договор за наследство и добавят към владенията си и Гюрц и Истрия с Триест. През 1522 г. династията на Хабсбургите се разделя на 2 направления – испанско-холандско и австро-германско.
Ренесанс
През 16 и 17 век възниква силно съперничество с Османската империя, чиито войски два пъти достигат до Виена. След изтласкването на османските нашественици и проникването на Хабсбургите на Балканския полуостров, австрийската част от Хабсбургите владения с териториите си достига позицията на европейска велика сила. По това време възниква класическият австрийски барок. През втората половина на 18 век Мария Тереза и синовете ѝ Йозеф II и Леополд II с множеството си реформи поставят основата на една модерна административна държава на Новото време.
Нова история
През 1867 г. крал Франц Йозеф одобрява основаването на дуалистичната монархия Австро-Унгария. Двете части на тази монархия разполагат със собствен парламент. Към общите задачи на управлението принадлежат само отбраната, външната и стопанската политика. След Първата световна война Австро–Унгария е разпокъсана. В резултат се обособяват държавите Чехословакия, Австрия и Унгария, а другите земи от бившата империя стават част от териториите на Полша, Румъния, Италия и Югославия. По този начин Австрия се превръща в днешната малка немскоговореща страна. На 12 ноември 1918 г. е учредена Република Австрия. Тази малка държава много трудно намира своето място в новоподредената териториално и политически Европа.
През 1938 г. немските войски навлизат в Австрия, която е твърде слаба и не може да се противопостави. Присъединена е чрез така наречения договор за присъединяване аншлус към нацистка Германия. На 15 май 1955 г. с помощта на съюзници е постигната независимостта на Република Австрия. След дългогодишни усилия за участие в европейската интеграция Австрия става членка на Европейския съюз на 1 януари 1995 г.


Държавно устройство

Австрия е федеративна полупрезидентска република, начело с президент, избиран за 6 години. Парламентът е двукамерен - състои се от Национален съвет (183 депутата, избирани за 4 години) и Федерален съвет (63 депутата, избирани за 4 години). Начело на правителството стои федерален канцлер.


Административно деление
Република Австрия е федерална държава, административно разделена на 8 провинции (Bundesländer) и приравнената, в административно отношение, столица Виена. Провинциите се състоят от окръзи (Bezirke) и градски общини (Städte).


Природа

В страната преобладава планинският релеф - 2/3 от територията са заети от Източните Алпи (високи ридове и дълбоки долини; най-висок връх Гросглокнер (Großglockner) - 3797 m), на север е южната част на Чешкия масив, на изток - западната част на Среднодунавската низина. Главни реки - Дунав и притоците му Ин, Драва, Морава и др., езера - Боденско езеро, Нойзидлер Зее, ледникови езера в Алпите. Дъбови и букови гори с височина до 800 m, борови гори, ливади и алпийска растителност. 180 строги и частични резервата, 214 защитени ландшафта с обща площ 1,5 млн. ha.


Климат

Климатът в Австрия е умереноконтинентален в по-ниските части на страната и планински в по-високите части на Алпите.Зимите във високите части са студени,а летата прохладни.В ниските части зимата е мека и по-суха,а лятото топло и влажно.Най-много валежи падат през август,а най-малко през януари.


Икономика
Жито 1,3 млн. тона, вино 3 млн. хектолитра, едър рогат добитък 2,6 млн. глави, свиневъдство 3,7 млн глави. Добив на железни руди, волфрам, въглища, дървен материал. Високотехнологична промишленост - машини, метални изделия, електроника. Селско стопанство : отглежда се царевица , ечемик, захарна тръстика , пшеница, плодове. развито е лозарството , лесовъдсвото и ловът. Полезни изкопаеми : олово , цинк , природен газ . Промишленост : произвоство на машини и оборудване ( електроника , автомобили , превозни средства , лифтове , специално оборудване за планинските региони) хранително - вкусова енергийна , ВЕЦ. Туризъм


Население
Според преброяването на населението през 1991 г. населението на Австрия е било 7 795 786 души. През 2003 г. населението е вече 8 188 207 души, а гъстотата - 98 души на км2. Около 67% от населението е градско, като повече от една пета от хората живеят в петте най–големи града – Виена, Грац, Линц, Залцбург и Инсбрук.
Виена, столицата на Австрия и най–големият ѝ град, има население 1 562 482 души (2001 г.). Други важни градове са Грац - центърът на тежката промишленост (226 892 души); Линц - провинциалната столица на Горна Австрия и пристанище на река Дунав (186 226 души); Залцбург - културен и туристически център (144 817 души), Инсбрук - провинциална столица на Тирол и туристическа атракция (113 826 души).


Религия
73,6% от австрийците са римокатолици, а 4,7% — протестанти. Броят на мюсюлманите се е увеличил повече от два пъти между последните преброявания: от 2% през 1991 г. той се е повишил на 4,2% през 2003 г. На следващо място са членовете на православната църква (180 000 души или 2,2%). Рязко нараства броят на хората без вероизповедание. Става въпрос за около 1 млн души, което отговаря на 12%. Спрямо 1991 г. тази група се е увеличила с около 4%.


Култура
Заради своето богато културно минало и настояще Австрия е ценена по целия свят. Нейната култура е представена от грандиозни паметници като например катедралата Свети Стефан, дворецът Шьонбрун, императорският дворец във Виена и много много други. Световноизвестните композитори, хорове, оркестри са като посланици на страната по света.


Забележителности

Виена ( дворците " Шонбрун " и " Хофбург ", Испанската школа по езда, кафенетата, Партера ), Залцбург ( града на Моцарт, мястото, на което се организира Моцартовият фестивал ), Виенската гора, Алпите в околностите на Филах ( Каринтия ), солените залежи край Бад Ишъл ( по следите на императрица Сиси ), Каринтия, Тиролските Алпи.


Интересни факти

В нито една друга европейска страна няма толкова много административни постове, колкото в Австрия.Някои чиновници дори прибягват до самоубийство, след като не успяват да заемат поста общински съветник.
Милиони туристи годишно посещават прословутия виенски увеселителен парк " Пратер ", между чиито многобройни атракции е и " Дяволската воденица ".
През 1918 г. император Карл І подписва акта за абдикация с молив " за всеки случай ".Всичките му опити да се върне на трона завършват неуспешно.
Стотици хиляди вярващи отиват на поклонение всяка година пред иконата на Богородица.


Атлас на Света

Гърция | Страната на островите и боговете

Етикети : Гърция, острови, богове, страна, Атина, Солун, евро, гръцки, държава,


Гърция създава впечатлението, че е творение на своенравната природа.На север тя предствавлява единна континентална европейска територия, на юг, обаче, територията й се разпръсва във водите на морето.Ако се вярва на митовете, Гърция е резултат от любовта, възникнала между богинята на плодородието Деметра и бога на моретата Посейдон.
Гърция се гордее с хилядолетната си история.Родина на най-великата цивилизация в историята на човечеството, тя е посещавана от туристи от цял свят.
Република Гърция (гръцки: Ελλάδα, Елада или на катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники димократия, Гръцка република) е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Република Македония, България на север, Турция на изток, Средиземно море на юг и запад. Площта й е 131 475 км², от които 130 335 км² суша и 1 140 км² водна площ.



Гърция се простира в южната част на Балканския полуостров.Брегът й е насечен от множество заливи.Заливът Коринт разделя континенталната част на страната от полуостров Пелопонес, който е свързан с континентална Гърция само чрез малко парче земя.На това място през 1893 г. е изкопан каналът Коринт.
На Гърция принадлежат 1 300 острова, от които само 250 са обитаеми.Те могат да бъдат разгледани от туристически кораби, които плават постоянно в сините води на морето.Безбройните острови, както и гръцките кулинарни специалитети, предлагани в таверните, разположени до белите фасади на къщите, са причина всеки да счита Гърция за идеалното място за почивка.
През последните години гърците се убеждават все повече, че тези туристически преимущества са и търговски печеливши.През 1952 г. " страната на боговете " е посетена от 52 000 туристи, през 1969 г. - от 1 000 000, а през 1998 г. - вече от повече от 10 000 000 туристи.Всяка година се продават 2 000 000 входни билета за Акропола, а дворецът на цар Минос се посещава годишно от над 700 000 туристи.През последните десетилетия чуждестранните гости завладяват островите в Йонийско и Егейско море и дори стигат до периферните туристически обекти на Гърция.Построени са хотели даже на преди необитаеми места, създадени са постоянни плажове, пълни с отпочиващи туристи.
Въпреки това, царството на слънцето и туристите не е само антични руини и бели плажове.В Гърция Има и малки селца, сгушени в планините на Пелопонес.Атина е покрита от плътен жълт смог, но това не отказва рибарите да водят своя традиционен и спокоен живот, въпреки прогреса и доходите от туризма.


История
Исторически името 'Гърция' на гръцки винаги е било Ελλάς (Ела̀с) или Ελλάδα (Елада). Разликата в изговора и изписването се дължи на дългата история на езика. На старогръцки и катаревуса се използва Ελλάς, а в димотики - Ελλάδα. Но старият номинатив Ελλάς и днес може да се срещне върху документи или марки. Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Европейците използват имена, производни на 'Graecia', но персийците, турците и арабите използват името 'Yunans', т.е. йонийци (гръцки "Ίωνας"). Интересното е уникалната форма, използвана от грузинците за гърците - 'berdzeni', което на грузински означава мъдри.
В Средновековието гърците смятат себе си за наследници на римляните (ромеи), а терминът елин се използва за означаване на езичниците. Едва по време на Гръцкото възраждане се появява отново самоназванието „елини“, но и ромеи се запазва в Южна Македония и Тесалия чак до 1912 г.
Гърция се счита за люлка на западната култура.През III и II в.пр.Хр. Античната, Микенската и Минойската цивилизации повлияват на цяла една епоха.
Въпреки че гръцката култура е доминираща в продължение на векове, съдбата на Гърция е решавана от чужди сили.През 27 г.пр.Хр. континентална Гърция се превръща в провинция Антична Ахея.По-късно споделя съдбата на Византийската империя, като от XV в. до XIX в.е под отоманско господарство.По време на националните револ=ции през XIX в. Гърция си възвръща независимостта ( 1829 г. ) През периода, който следва, Гърция е монархия, република и дори под военна диктатура.От 1981 г. страната е член на Европейския Съюз и се намира на пътя на бързо икономическо развитие.


Климат
На юг до Средиземно море: топло и сухо лято, мека и влажна зима.
На север: суха зима.
Средни температури:
в Атина през януари 10,5°C, през яли 28°C;
в Солун през януари 5,5°C.


Държавно устройство
Гърция (Ελληνική Δημοκρατία) е парламентарна, президентска република. Конституцията и е приета на 11 юни 1975 г. Изпълнителната власт се упражнява от Министерския съвет и президент, законодателна власт се упражнява от Парламента (300 депутати) и съдебна власт от независими съдилища.


Политика
Приетата през 1975 г. гръцка конституция е гаранция за спазването на правата и свободите на гръцките граждани. Според нея глава на гръцката държава е непряко избран президент. Президентът се избира за срок от 5 години от Парламента. Основа на изпълнителната власт е правителството (министерски съвет), начело с министър-председател.
Законодателната власт се упражнява от 300-местен Парламент, чийто състав се избира на всеки 4 години на тайни парламентарни избори. Изборната система в страната е смесена-пропорционална, което позволява създаването на твърдо мнозинство в парламента от спечелилата партия.


Административно деление
Административно Република Гърция се дели на 13 региона (περιφέριες) и 1 автономен регион - Агио Орос (Άγιο Όρος). Регионите включват 51 области (νομός). Най-ниските административни единици са общините, те биват два вида: деми (δήμος), 130 на брой и кинотита (κοινότητα), 901 на брой.
По-големи градове в Република Гърция: Атина, Солун, Патра, Волос, Лариса, Трикала, Ханя.


Население
Население - 10 570 000 жители. Гъстота - 80.1 жит на кв. км. Естествен прираст 2.5. Средна продължителност на живота - мъже - 76 г., жени - 81 г. Етнически състав - гърци - 95.6 %, каракачани - 0.1 %, българи - 1.8 %, турци - 0.9 %, аромъни - 0.6 %, албанци - 0.6 %, други - 0.4 %. Официален език - гръцки. Конфесионален състав - християни - 97.5 % (от тях православни - 97.3 %, старостилци - 2.3 %, други - 0.4 %), мюсюлмани (сунити) - 1.3 %, други - 1.2 %. Извън страната живеят около 2 млн. гърци, главно в САЩ, Турция, Русия, Австралия, Украйна. Градско население - 68 %. Българите-християни живеят в районите на Костур, Лерин и Воден, а българите-мюсюлмани - в Родопите. Столица - Атина (3 520 хил. ж., заедно с Пирея). По-големи градове - Солун (800 хил. ж.), Патри (150 хил. ж.), Лариса (120 хил. ж.), Ираклион (120 хил. ж.).


Икономика
Природни богатства: кафяви въглища, боксит, никел, нефт, природен газ; селско стопанство: Гърция е страна с добре развита пазарна икономика, базирана на селското стопанство и леката промишленост. Гърция е сред най-големите производители на маслини, тютюн и вино. Въпреки, че не е силно индустриализирана, страната произвежда леки и икономични автомобили ("Атика", "Алта"), електроника, оръжия, кораби и строителни материали. Гръцката икономика е най-развитата на Балканите заедно с българската.
Транспортната мрежа на Гърция включва 36 500 km пътища и 2 500 km железопътни линии. Страната разполага с голям морски търговски флот - около 3 500 кораба, повечето регистрирани под чужд флаг. Главни пристанища са Пирея, Солун, Патрас, Волос. В Гърция има 40 летища, 22 от които международни.


Религия
Съгласно гръцката конституция държавна религия в страната е източноправославното християнство.
Според последното преброяване на населението, проведено през 2001 г., приблизително 98% от гръцките граждани се самоопределят като православни християни и членове на Гръцката православна църква. Гръцката православна църква е автокефална, под духовното ръководство на Вселенската патриаршия в Цариград.
В Гърция живеят и около 130 000 католици в 11 епархии:

* Римски обряд:
o Атинска архиепископия
o Родоска архиепископия
o Корфуско-Закинтско-Кефалонска архиепископия
o Наксоско-Андроско-Тиноско-Миконоска архиепископия
o Хиоска епископия
o Критска епископия
o Санторинийска епископия
o Сироско-Милоска епископия
o Солунски апостолически викарият

* Източни обряди:
o Гръцки ординарят от арменски обряд
o Гръцка апостолическа екзархия от византийски обряд


Флора и Фауна
От 4992 вида висши растения, регистрирани в Гърция, около 742 са ендемити. Билки, редки цветя и растения съставят ботаническото богатство на страната. Растителността варира според надморската височина. От 0 до 460 метра над морското равнище виреят предимно портокали, маслини, фурми, бадеми, нар, смокини, грозде, тютюн, памук, ориз. От 460 до 1 070 метра преобладават дъб, кестен, бор. Над 1 070 метра - ела и бук. Фауната не е изобилна, но все още се срещат редки популации от мечка, рис, чакал, лисица и алпийска антилопа. Дивата коза, изчезнала в останалите европейски държави, все още се среща в Гърция и на остров Крит. Голямо е разнообразието от мигриращи и местни птици, както и от морски животни, възлизащи на над 250 вида. Естествената гъба е важна експортна стока.


Интересни факти
В Гърция съществува само едно място, забранено за жени и деца: манастирите в планините Атон.На полуострова има около 24 православни манастира.


От 1979 г. Атина е покрита със смог, наречен " нефос ".


Историята на Олимпийските игри започва в Гърция през 776 г. пр.Хр. В началото те са организирани като национален гръцки празник на всеки четири години в Олимпия - градът на храмовете ( полуостров Пелопонес ).


Забележителности
Манастирът Метеора ( Делфи );
Акрополът с Партенона, Одео, Олимпийският стадион, Националният археологически музей ( Атина ); нос Сунио; Микена; Епидавро, Олимпия и Мистра ( Пелопонес ); Делос и Санторин ( Цикладските о-ви ); о-вите Родос, Крит и Корфу.


Атлас на Света