Уран е по-голяма от Нептун по диаметър и по-малка по маса.
Тя е газов гигант.Уран е дрвеногръцко божество на Небето, най-ранният върховен бог.
Въпреки, че е вѝдима с невъоръжено око подобно на петте класически планети, Уран не е наблюдавана от древните астрономи заради межделивостта около планетата.
Уран е първата планета, открита в днешни времена, на 13.03.1781г. По-рано също е била забелязвана, но игнорирана като звезда.
Уран е посетен единствено от кораба “VOYEGER 2” на 24.01.1986г.
Сър Уилям Хершел оповестява откритието на планетата на 13 март 1781, с което разширява границите на познатата Слънчева система за пръв път в модерната история. Това е първата открита планета с помощта на телескоп.
Уран и Нептун имат различна вътрешна структура и атмосферен състав от този при големите газови гиганти Сатурн и Юпитер. Затова астрономите ги поставят в различен клас наречен „ледени гиганти.
Уран е съставен главно от скали и разнообразни ледове, със само 15% водород и малко хелий. Атмосферата му е 83% водород, 15 % хелий и 2% метан. Като всички други газови планети, планетата Уран има групи облаци, които се движат бързо. Но тези групи са много неясни. Скорошни наблюдения показват големи и по-ясни жилки с по-голяма активност.
Оста на Уран е почти успоредна на еклиптиката му. Когато “VOYEGER 2” е бил там, южният му полюс е бил насочен към Слънцето и е приемал повече енергия от него. Въпреки това на екватора е било по-топло, а защо това е така – не е известно. Ако наклона на оста на северния полюс е малко повече от 900, тогава ротацията на Уран е права, но ако е малко по-малко от 900, тогава ротацията му е обратна.
Атмосферата на Уран е най-студената в Слънчевата система с минимална температура −224 °C. Облаците са структурирани на слоеве, като по-ниските съдържат много вода, а по-високите метан.
Една от най-характерните черти на Уран е наклонът на неговата ос на въртене от почти 90 градуса. Вследствие на това в дадени части от нейната орбита един от полюсите е обърнат директно към Слънцето, докато другият остава в постоянна сянка. През останалото време Слънцето изгрява и залязва нормално.
По време на посещението на планетата от Вояджър 2 през 1986 г. южния полюс на Уран беше насочен почти право към Слънцето. Да се определи кой от полюсите на планетата е южен и кой северен е предмет на известни спорове в научните среди. Уран може да бъде характеризиран или като имащ наклон на оста на въртене малко по-малко от 90° и въртящ се ретроградно (обратно на часовниковата стрелка) или имащ наклон на оста малко повече от 90° и въртящ се по посока на часовниковата стрелка. И двете определения са еквивалентни и еднакво отговарящи на истината, но пораждат различни определения за северния и южния полюс на Уран.
В резултат на необичайната спрямо другите планети ориентация, полюсите на планетата получават повече слънчева енергия, отколкото биха получили при умерени наклони на оста на въртене. Независимо от това, температурата на екватора на Уран е по-висока от тази на полюсите поради неизвестен механизъм за преразпределение на топлината, била тя от вътрешността на планетата или от Слънцето.
Относно причината за големия наклон на оста на въртене се предполага, че тя е сблъсък с голяма по размери протопланета скоро след формирането на Уран.
Още едно следствие от наклона на оста е ясно изразената сезонност на Уран. При посещението на Вояджър 2, когато Слънцето грееше върху полюса на планетата, облачните пояси в атмосферата бяха изключително тънки и бледи. При скорошни наблюдения от текескопа Хъбъл обаче бяха забелязани по-обширни и ясно изразени пояси, за които се смята, че са причинени от греенето на Слънцето почти директно върху екватора.
През 2007г. Слънцето ще бъде точно над екватора на Уран.Слънцето ще огрее екватора под 90°. Синият цвят на планетата е резултат от поглъщането на червена светлина от метана в горните слоеве на атмосферата.
Центърът на магнитното поле на Уран не съвпада с геометричния център на планетата и то е наклонено под ъгъл от почти 60° спрямо оста на въртене. То се поражда от движение на електрически заредени частици, вероятно намиращи се до повърхността на планетата. Нептун също има подобно отместване на магнитното си поле, от което би могло да се заключи, че причина за отместването при Уран може би не е наклонът на оста. Магнитната опашка на планетата се усуква вследствие на въртенето ѝ във винтообразна форма. Средата, която поражда самото магнитно поле, обаче, е неизвестна — липсват доказателства за океани от вода и амоняк под огромно налягане във вътрешността на планетата, за които се е считало, че пораждат магнетизма на Уран.
Уран е първата планета, открита с помощта на съвременната наука. Преди обаче тя да бъде разпозната като планета, множество от астрономи са я класифицирали като звезда. За най-ранно наблюдение се смята това на Джон Флемстид през 1690 г. когато той я записва под каталожен номер 34 Телец.
Сър Уилям Хершел открива планетата през 1781 г. и ѝ дава името Звездата на Джордж в чест на краля на Англия Джордж III. Името обаче не намира прием извън Англия и по препоръка на Жером Лаланд френските астрономи приемат името Хершел. По-късно германският астроном Йохан Боде предлага името на бога от древногръцката митология Уран. Предложено също е било името Минерва, но то не се налага.
Проучване на ранно издание на Месечни дописки на Кралското Астрономическо Общество(Monthly Notices of the Royal Astronomical Society) от 1827 г. показва, че името Уран вече е най-употребяваното за планетата дори от самите британски астрономи. Предишните имена продължават да се употребяват все по-рядко, докато през 1850 г. последният звезден алманах, използващ името Звездата на Джордж, го заменя със сегашното име на планетата.
Вояджър 2 на НАСА е единственият апарат, посетил планетата. Повече от осем години след изстрелването си през 1977 г. Вояджър се сближава максимално с Уран на 24 януари 1986 г. на път към Нептун.
През 1986 г. Вояджър 2 минава покраи Уран. Този апарат е единственият изучавал планетата от близко разстояние и засега не са планирани други мисии до Уран. Апаратът е изстрелян през 1977 г. и се сближава с Уран на най-малко расзстояние на 24 януари 1986 г. Тогава се намира на 81 500 км от облаците на газовия гигант. Вояджър изучава състава на атмосферата на планетата, открива 10 нови спътници и изучава уникалното време на Уран, причинен от наклона на оста - 97,77°; и проучва планетните пръстени на Уран.Вояджър 2 проучва в детайли петте най-големи спътници на Уран и деветте познати пръстена и открива два нови.
Видимата величина на Уран варира между +5,5 и +6,0 и с невъоръжено око при безоблачна нощ той може да бъде наблюдаван като бледа звезда. Ъгловият му диаметър при наблюдение от Земята е 4". Дори при голямо увеличение обаче не се долавят детайли на неговия диск.
Уран има фини пръстени, съставени от частици с диаметър до 10 метра. Пръстените на Уран бяха открити през март 1977 г. от Джеймс Елиът, Едуард Дънам и Дъглас Минк с помощта на Въздушната обсерватория Кайпер. Откритието е направено случайно, тъй като основната цел на изследователите е била изследване на атмосферата на Уран при окултация на звезда. Анализът на резултатите от изследванията показва, че звездата е била закрита от пръстени, преди да изчезне зад самата планета. Пръстените на Уран бяха непосредствено наблюдавани през 1986 г. от Вояджър 2.
Уран има 27 известни естествени спътници,най-големите от които са Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Естествените спътници на Уран са най-малки сред газовите гиганти, комбинираната маса от основните спътници на Уран ще е по-малко от половината от масата на Титан. Най-големия спътник Титания има радиус едва 788,9 km, което е по-малко от половината на този на Луната. Спътниците имат малко албедо, вариращо от 0,20 на Умбриел до 0,35 на Ариел.Спътниците са леденокаменни конгломерати съставени от около 50% лед и 50% скала. Ледът може да съдържа амоняк и въглероден диоксид.
Между всички спътници Ариел е с най-малка възраст, докато Умбриел е най-стар. На Миранда има каньони дълбоки 20 km и многообразие от геоложки особеностти.
Снимки на Уран
Планетите в Слънчевата система
