Показват се публикациите с етикет Плутон. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Плутон. Показване на всички публикации
Харон планета джудже
Харон е единствения познат спътник на планетата джудже Плутон. Oткрит е на 22 юни 1978 г. от американския астроном Джеймс У. Кристи при старателно изучаване на увеличени образи на Плутон върху фотографски плаки, направени няколко месеца преди това. Астрономът забелязва една незначителна, но периодично появяваща се издатина на повърхността на планетата. След проследяване на тази издутина е установено, че тя за пръв път е снимана на 29 април 1965 г. Обектът получава предварителното означение 1978 P 1. Джеймс Кристи кръщава спътника по името на митичния лодкар от древногръцката митология Харон, който прекарва мъртвите през адската река Стикс в царството на Хадес (гръцкия еквивалент на Плутон). Името „Харон” е официално прието от Международния астрономически съюз през 1985 г. Спътникът не трябва да бъде смесван с астероида 2060 Хирон, чиято орбита лежи между орбитите на Сатурн и Уран.
Откриването на Харон позволява на астрономите да изчислят с по-голяма точност размера и масата на Плутон. Харон прави една пълна обиколка около Плутон за 6 387 дни — същото време, за което Плутон прави едно пълно завъртане около оста си. Двата обекта са „гравитационно-зацепени” — винаги стоят с една и съща страна един към друг заради сравнително малката разлика в масите им. Пак поради тази причина центърът на тежестта (или барицентърът), около който се въртят, се намира над повърхността на Плутон, което прави движението на планетата по орбитата й ексцентрично.
Диаметърът на Харон е 1172 km, малко под половината този на Плутон. Спътникът има маса 1/7 от тази на планетата и площ от 4 400 000 km2. За разлика от Плутон, който е покрит със замръзнал азот, неговият спътник е обвит в лед с температура близка до абсолютната нула.
Поради необичайно малката разлика в големината на Плутон и Харон, те понякога се смятат за двойна планета. Понякога също така ги разглеждат не като планета и спътник, а като първите два транснептунови обекта.
В симулационни резултати, публикувани през 2005 г. от Робин Канъп, се предполага, че е възможно Харон да се е образувал чрез голям сблъсък преди около 4,5 милиарда години при удар на обект от пояса на Кайпер с диаметър между 1600 и 2000 километра в Плутон със скорост 1 километър в секунда, след което Харон се е образувал от пръстена от отломки, излетяли при удара. Свидетелствата за тази теория обаче са по-малко от свидетелствата за една друга подобна теория, отнасяща се до Луната и Земята — преди всичко липсва информация относно състава и на двете тела.
Снимки на Харон
Плутон
Планетите в Слънчевата система
Откриването на Харон позволява на астрономите да изчислят с по-голяма точност размера и масата на Плутон. Харон прави една пълна обиколка около Плутон за 6 387 дни — същото време, за което Плутон прави едно пълно завъртане около оста си. Двата обекта са „гравитационно-зацепени” — винаги стоят с една и съща страна един към друг заради сравнително малката разлика в масите им. Пак поради тази причина центърът на тежестта (или барицентърът), около който се въртят, се намира над повърхността на Плутон, което прави движението на планетата по орбитата й ексцентрично.
Диаметърът на Харон е 1172 km, малко под половината този на Плутон. Спътникът има маса 1/7 от тази на планетата и площ от 4 400 000 km2. За разлика от Плутон, който е покрит със замръзнал азот, неговият спътник е обвит в лед с температура близка до абсолютната нула.
Поради необичайно малката разлика в големината на Плутон и Харон, те понякога се смятат за двойна планета. Понякога също така ги разглеждат не като планета и спътник, а като първите два транснептунови обекта.
В симулационни резултати, публикувани през 2005 г. от Робин Канъп, се предполага, че е възможно Харон да се е образувал чрез голям сблъсък преди около 4,5 милиарда години при удар на обект от пояса на Кайпер с диаметър между 1600 и 2000 километра в Плутон със скорост 1 километър в секунда, след което Харон се е образувал от пръстена от отломки, излетяли при удара. Свидетелствата за тази теория обаче са по-малко от свидетелствата за една друга подобна теория, отнасяща се до Луната и Земята — преди всичко липсва информация относно състава и на двете тела.
Снимки на Харон
Плутон
Планетите в Слънчевата система
Пояс на Кайпер
Поясът на Кайпер е част от Слънчевата система, намираща се на разстояние 30 АЕ до 50 АЕ от Слънцето с инклинация, близка до еклиптиката.
Наименование
Били са предложени имена в чест на Леонард, Еджуърт и Фернандес. Терминът транснептунов обект се препоръчва за обектите в пояса от някои научни групи, защото е по-неутрален от другите. Двата термина обаче не са еквивалентни, понеже категорията транснептунови обекти обхваща всички тела на орбита по-далечна от тази на Нептун, в това число и Плутон.
Произход
Първите астрономи, предположили съществуването на пояса, са Фредерик Леонард през 1930 г. и Кенет Еджуьрт през 1943 г. През 1951 г. Джерард Кайпер изказва предположение, че поясът е съдържал обекти в миналото, но не и в наши дни. По-точни догадки относно обектите в пояса са направени от Ал Камерън през 1962 г., Фред Уипъл през 1964 г. и Хулио Фернандес през 1980 г. Пояса и обектите в него носят името на Кайпер след откриването на обекта (15760) 1992 QB1.
Съвременни компютърни симулации показват, че поясът на Кайпер се е формирал под въздействието на Юпитер, чиято силна гравитация е "изхвърлила" малките планетоиди във вътрешността на Слънчевата система на далечна орбита. Някои от планетоидите са се зародили направо в пояса на Кайпер. Същите симулации и други теории показват, че в пояса на Кайпер трябва да се намират обекти със значима маса — от порядъка на тази на Марс или на Земята.
Размери и Състаф
Повечето обекти в пояса на Кайпер са съставени от лед и органични примеси като толин. Те имат същия състав като кометите и някой астрономи ги считат просто за комети които са достатъчно далече от Слънцето за да не образуват опашка. От друга страна разликата между комета и астероид не е напълно изяснена поради гранични обекти като 2060 Широн.
За повечето обекти е трудно да бъде измерен точния им радиус. За обекти чиито орбитални параметри са известни с голяма точност (като например Плутон и Харон), диаметърът може да бъде намерен чрез наблюдение на окултацията на далечни звезди.
За други сравнително големи обекти, размерите могат да бъдат определени посредством инфрачервени измервания. Тяло с високо албедо отразява голяма част от слънчевата светлина и следователно е студено и не излъчва в инфрачервения диапазон. Обратно, ако тялото има ниско албедо, то ще излъчва значителна енергия в инфрачервения диапазон. Откритите до момента обекти са много студени и имат спектър на идеално черно тяло с дължина на вълната от около 60 микрометра. Вълна с такава дължнина не може да се наблюдава на земната повърхност; астрономите могат да наблюдават само далечния инфрачервен край на спектъра. Поради изключителната слабост на тези вълни те могат да бъдат регистрирани само за най-големите обекти от пояса на Кайпер. За останалите обекти диаметърът може да се изчиски след допускането на определено албедо. Поради това техния изчислен диаметър може да се отклонява значително от истинската стойност.
Открити обекти
Досега в пояса на Кайпер са открити над 800 обекта (подмножество на транснептуновите обекти), почти всички от които са открити след 1992 г. Двата най-големи обекта с потвърдени размери са Плутон и Харон. След 2000 г. други обекти с размери приближаващи се до тези са открити. По предварителни изчисления обектът 90377 Седна може би е по-голям от Харон. Някои астрономи обаче не считат Седна за обект от пояса на Кайпер тъй като поради голямата си отдалеченост от Слънцето, тя не е под гравитационното въздействие на Нептун, и вероятно е обект от облака на Оорт. Обектът 2000 CR105 открит преди Седна може би също принадлежи в облака на Оорт. 50000 Кваоар открит през 2002 г. е два пъти по-малък от Плутон, но по-голям от най-големия астероид — 1 Церера. За 28978 Иксион, открит през 2001 г. и за 20000 Варуна се счита че са с размери подобни на Кваоар. Всички други обекти от пояса на Кайпер са по-малки и тяхната класификация е затруднена поради факта че по състав те са много по-различни от обектите в астероидния пояс.
Орбитална треактория
По текущата дефиниция обектите от пояса на Кайпер се намират от 30 до 50 АЕ от Слънцето.
Някои обекти периодично се приближават по-близко до Слънцето отколкото Нептун; такива обекти са в 1:2, 2:3 (плутино), 2:5, 3:5, 4:5 или 4:7 орбитален резонанс спрямо Нептун. Кубевано формират централната част, докато обектите от разредения диск са разположени във външната част.
Поясът на Кайпер се отличава от облака на Оорт по това, че последния е по-отдалечен от Слънцето и не е ограничен спрямо еклиптиката, а се счита че формира сфера с радиус до 100000 АЕ около Слънцето.
Планетите в Слънчевата система
Били са предложени имена в чест на Леонард, Еджуърт и Фернандес. Терминът транснептунов обект се препоръчва за обектите в пояса от някои научни групи, защото е по-неутрален от другите. Двата термина обаче не са еквивалентни, понеже категорията транснептунови обекти обхваща всички тела на орбита по-далечна от тази на Нептун, в това число и Плутон.
Първите астрономи, предположили съществуването на пояса, са Фредерик Леонард през 1930 г. и Кенет Еджуьрт през 1943 г. През 1951 г. Джерард Кайпер изказва предположение, че поясът е съдържал обекти в миналото, но не и в наши дни. По-точни догадки относно обектите в пояса са направени от Ал Камерън през 1962 г., Фред Уипъл през 1964 г. и Хулио Фернандес през 1980 г. Пояса и обектите в него носят името на Кайпер след откриването на обекта (15760) 1992 QB1.
Съвременни компютърни симулации показват, че поясът на Кайпер се е формирал под въздействието на Юпитер, чиято силна гравитация е "изхвърлила" малките планетоиди във вътрешността на Слънчевата система на далечна орбита. Някои от планетоидите са се зародили направо в пояса на Кайпер. Същите симулации и други теории показват, че в пояса на Кайпер трябва да се намират обекти със значима маса — от порядъка на тази на Марс или на Земята.
Повечето обекти в пояса на Кайпер са съставени от лед и органични примеси като толин. Те имат същия състав като кометите и някой астрономи ги считат просто за комети които са достатъчно далече от Слънцето за да не образуват опашка. От друга страна разликата между комета и астероид не е напълно изяснена поради гранични обекти като 2060 Широн.
За повечето обекти е трудно да бъде измерен точния им радиус. За обекти чиито орбитални параметри са известни с голяма точност (като например Плутон и Харон), диаметърът може да бъде намерен чрез наблюдение на окултацията на далечни звезди.
За други сравнително големи обекти, размерите могат да бъдат определени посредством инфрачервени измервания. Тяло с високо албедо отразява голяма част от слънчевата светлина и следователно е студено и не излъчва в инфрачервения диапазон. Обратно, ако тялото има ниско албедо, то ще излъчва значителна енергия в инфрачервения диапазон. Откритите до момента обекти са много студени и имат спектър на идеално черно тяло с дължина на вълната от около 60 микрометра. Вълна с такава дължнина не може да се наблюдава на земната повърхност; астрономите могат да наблюдават само далечния инфрачервен край на спектъра. Поради изключителната слабост на тези вълни те могат да бъдат регистрирани само за най-големите обекти от пояса на Кайпер. За останалите обекти диаметърът може да се изчиски след допускането на определено албедо. Поради това техния изчислен диаметър може да се отклонява значително от истинската стойност.
Досега в пояса на Кайпер са открити над 800 обекта (подмножество на транснептуновите обекти), почти всички от които са открити след 1992 г. Двата най-големи обекта с потвърдени размери са Плутон и Харон. След 2000 г. други обекти с размери приближаващи се до тези са открити. По предварителни изчисления обектът 90377 Седна може би е по-голям от Харон. Някои астрономи обаче не считат Седна за обект от пояса на Кайпер тъй като поради голямата си отдалеченост от Слънцето, тя не е под гравитационното въздействие на Нептун, и вероятно е обект от облака на Оорт. Обектът 2000 CR105 открит преди Седна може би също принадлежи в облака на Оорт. 50000 Кваоар открит през 2002 г. е два пъти по-малък от Плутон, но по-голям от най-големия астероид — 1 Церера. За 28978 Иксион, открит през 2001 г. и за 20000 Варуна се счита че са с размери подобни на Кваоар. Всички други обекти от пояса на Кайпер са по-малки и тяхната класификация е затруднена поради факта че по състав те са много по-различни от обектите в астероидния пояс.
По текущата дефиниция обектите от пояса на Кайпер се намират от 30 до 50 АЕ от Слънцето.
Някои обекти периодично се приближават по-близко до Слънцето отколкото Нептун; такива обекти са в 1:2, 2:3 (плутино), 2:5, 3:5, 4:5 или 4:7 орбитален резонанс спрямо Нептун. Кубевано формират централната част, докато обектите от разредения диск са разположени във външната част.
Поясът на Кайпер се отличава от облака на Оорт по това, че последния е по-отдалечен от Слънцето и не е ограничен спрямо еклиптиката, а се счита че формира сфера с радиус до 100000 АЕ около Слънцето.
Планетите в Слънчевата система
Плутон
Плутон е най-отдалечената от Слънцето планета,втората по големина планета-джудже , обикаля около нашата звезда за почти 250 години, така че от откриването й до сега тя не е изминала дори 1/4 от пътя по орбитата си.
В римската митология Плутон (гръцкият еквивалент е Хадес) е господар на подземното царство.
Плутон е открит през 1930 г. Изчисления направени на база на движенията на Уран и Нептун, които по-късно се оказват грешни, показват, че има планета отвъд Нептун. Без да знае за грешката Клайд Томбо от обсерваторията Лоуел в Аризона провел много задълбочено изучаване на небето, което впоследствие разкрило Плутон.
След откриването на Плутон се пресметнало, че Плутон е прекалено малък за да причини несъответствията в орбитите на другите планети. Търсенето на планетата Х продължило, но нищо не било намерено. И едва ли някога ще бъде намерено: несъответствията изчезват ако за изчисленията се използва масата на Нептун, получена от "срещата" му с Вояджър 2. Няма десета планета.
Плутон е единствената планета, която не е била посетена от космически апарат (засега). Дори телескопа Хъбъл не може да покаже фини детайли. Мисията Нови Хоризонти трябва да започне през 2006-2007 г.
Плутон е един замръзнал безжизнен свят в покрайнините на слънчевата система. До 24 август 2006 г. Плутон се смяташе за деветата планета от слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, се спореше дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Промяната на статута му от планета в планета-джудже се дължи на това, че наскоро бяха открити 3 небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета и учените решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят други планети.
Орбита:5 913 520 000 km (39.5 AU) от Слънцето (средно)
Диаметър:2274 km
Маса:1.27е22 kg
Откриване
Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки направени съответно на 23 и 29 януари. Планетата впоследствие е намерена на фотографии, най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. В действителност обаче тези „отклонения“ са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава.
Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун. Името „Плутон“ е предложено от Венеция Бърни — единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.
Атмосфера
Плутон има атмосфера само, когато е близо до перихелий; атмосферата му вероятно замръзва, когато планетата е по-далече от Слънцето. Смята се, че Плутон и Харон имат обща атмосфера. Наличието на тази атмосфера е установено при наблюдения на окултация през 1988 г. Поради факта че светлината на звездата изчезва плавно, а не рязко зад Плутон може да се заключи, че нейната светлина трябва да премине през сгъстяващата се близо до повърхността на планетата атмосфера. Изчисленията показват, че атмосферното налягане на Плутон, когато неговата атмосфера не е замръзнала, е 1,5 микробара. Съдържанието на тънката атмосфера най-вероятно включва азот и въглероден моноксид, които също се намират в замръзнало състояние на повърхността на планетата (средната температура на повърхността на Плутон е едва 44° над абсолютната нула).
През 2003 г. нова окултация позволи повторно изчисление на атмосферното налягане. Измерената стойност от 3 микробара показва по-високо налягане въпреки по-голямото разстояние на Плутон спрямо Слънцето и би трябвало да е по-студен и с по-тънка атмосфера спрямо 1988 г. Предложена е хипотеза според която това, че южния полюс на Плутон поради наклона на оста на планетата през 1987 г. беше осветен за първи път от 120 години, е довело до изпаряването на допълнително количество азот от областта на южния полюс. Предполага се, че ще са необходими десетилетия преди налягането на азота в атмосферата да се нормализира.
Орбита
Големият ексцентрицитет на орбитата на Плутон периодично го вкарва вътре в орбитата на Нептун. Последният период на това явление е от 7 февруари 1979 г. до 11 февруари 1999 г. За орбитата на Плутон е характерен 3:2 орбитален резонанс с Нептун като за всеки две обиколки на Плутон около Слънцето Нептун извършва точно три. Когато Нептун е около половин орбита зад Плутон и започва да настига по-бавно движещата се планета, възниква гравитационното взаимодействие между тях, подобно на това, пораждащо троянските точки. Поради ексцентричността на орбитата си, Плутон се намира възможно най-далече от орбитата на Нептун, когато бива изпреварван от по-бързо движещия се съсед. След около половин орбита, когато изглежда, че Плутон отново ще бъде настигнат, гравитацията на значително по-масивния Нептун предизвиква известно "снижаване" на орбитата на Плутон. Това приближаване на Плутон към Слънцето предизвиква ускоряване по леко изменената му орбита и му позволява да се задържи пред Нептун за още половин орбита. Виж тази страница за анимация на движението на Плутон.
Поради малките си размери и ексцентрична орбита около Плутон се водят спорове дали да бъде класифициран като планета. Нови доказателства сочат че Плутон вероятно е по-сходен с телата от пояса на Кайпер, който съдържа голям брой ледени късове, отколкото с останалите планети в Слънчевата система. С тази цел е предложен нов клас за тези плутоноподобни тела — плутино.
Маса и размери
Плутон е не само по-малък и по-лек от всички планети в Слънчевата система; той е по-малък и по-лек от седем спътници на други планети: Ганимед, Титан, Калисто, Йо, Луната, Европа и Тритон. Плутон обаче е по-голям от малки планети в астероидния пояс и всички известни обекти в пояс на Куипър. Виж списък на обектите в Слънчевата система по радиус и списък на обектите в Слънчевата система по маса.
Масата и диаметърът на Плутон бяха неизвестни дълго време след неговото откриване, чак до откриването на спътника му Харон през 1978 г. Така масата на системата Плутон-Харон беше определена чрез прилагане на законите на Кеплер. Диаметърът на планетата беше установен след изобретяването на телескопите с адаптивна оптика, които позволиха за първи път да се наблюдава нейният диск.
Спътници
Плутон има три известни естествени спътника — Харон, естествен спътник, открит през 1978 г., Никта и Хидра, открити през 2005 г. Барицентърът на Плутон с Харон лежи над повърхността на Плутон в посока към неговия спътник. Плутон и Харон се въртят синхронно един спрямо друг; винаги са обърнати един към друг с една и съща страна.
Откриването на Харон позволи да се определи общата маса на Плутон и Харон, като се използва орбиталният им период и кеплеровите закони. Преди да бъде наблюдаван отделно от Харон, за Плутон се смяташе, че има големина между тази на Меркурий и Марс. След появата на телескопи с адаптивна оптика големината му беше наблюдавана директно. Поради по-малък от очаквания диаметър, албедото на Плутон се оказа по-голямо от предишните изчисления, като отстъпва само на албедото на Венера.
Възможно е Плутон и Харон първоначално да са били спътници на Нептун, но по-късно да са били „изхвърлени“ на собствена орбита. Сегашните данни обаче показват, че Плутон никога не е бил нептунов спътник. Ретроградната орбита на Тритон показва, че този нептунов спътник вероятно е бил заловен от гравитационното поле на Нептун, а преди това е имал собствена орбита около Слънцето, подобна на тази на Плутон. Тритон и Плутон имат много общи атмосферни и геоложки черти, сочещи за близък произход.
Хидра и Никта - Наблюденията показават, че те се намират на около два пъти по-голямо разстояние от Плутон спрямо Харон (Никта на около 50 000, Хидра на около 65 000 km). Най-вероятно и двата спътника се намират в орбиталната равнина на Харон и се намират в 4:1 и 6:1 съответно орбитален резонанс. Смята се, че по размер тези обекти са около 50-150 km в диаметър, много по-малки от диаметъра на Харон (1200 km) и много по-леки (0,3% от масата на Харон). На спътниците ще бъдат дадени имена когато техните орбити бъдат потвърдени с по-точни наблюдения.
Изследване
Поради голямата отдалеченост от Земята много малко е известно за Плутон. Той ще бъде посетен от космически апарат най-рано през 2015 г., според плановете на НАСА за мисията Нови Хоризонти. Тази мисия ще включва камери, инструменти за радионаблюдение и спректрография с цел характеризиране на цялостната геология, повърхностен състав и атмосфера на Плутон, Харон и двата новооткрити спътника. В допълнение се планира посещението на обекти в пояса на Кайпер през 2022 г.
Планетата Х ?
Плутон беше открит през 1930 г. като резултат от търсене на тяло с маса достатъчна да обясни отклоненията (за каквито са се смятали тогава) на орбитата на Уран и Нептун. След като планетата е открита, нейната изключителна бледост и липсата на видим диск пораждат скептицизъм относно това дали тя е незивестната планета търсена от Пърсивал Ловел. Ловел прави предположение за местоположението на Планетата X през 1915 г. което се оказва недалече от положението на Плутон, но според Ърнест Е. Браун и повечето съвременни астрономи, това е било чисто съвпадение. Като доказателство за тази гледна точка, през 1902 г. Ловел прави коренно различно предположение за Планетата X.
В последвалите десетилетия подобряването на телескопите позволи определянето на масата на планетата с по-голяма точност. В продължение на много години масата на Плутон беше ревизирана главно надолу, предизвиквайки шеговити и донякъде иронични коментари, че ако това продължава то планетата съвсем ще изчезне. Тези пререкания в известна степен се сбъдват заради неотдавнашното декласиране на Плутон до планета-джудже.
За да обясни малкият видим диаметър на Плутон спрямо очаквания голям видим диаметър на Планетата X е предложена теорията на точковото отражение, според която светлината на Слънцето се отразява в посока към Земята само от малка част от общата повърхност на планетата поради голямата ? гладкост. Тази теория беше оборена с откриването на Харон през 1978 г. и последвалото пряко измерване на масата на планетата, което се оказа по-малко и от най-песимистичните очаквания. Анализ на траекторията на Вояждър 2 показа, че масата на Нептун е по-малка отколкото се е смятало и по този начин беше напълно обяснена орбитата му без да е необходима Планета X.
По този начин, предсказанието на Лоуел от 1915 г. за нова планета е чисто съвпадение. Плутон е открит благодарение на усилията на Томбо, който впоследстие продължава да търси други планети докато най-накрая се убеждава че няма други тела с необходимата яркост зад орбитата на Плутон.
Малка планета
Септемви 1992 г. бележи началото на поредица от открития на сравнително малки по размери ледени тела на орбита отвъд тази на Нептун, в област, сега известна под името пояс на Кайпер. След откриването на голям брой обекти с размери, сравними с тези на Плутон, в научните среди започна дискусия дали е правилно Плутон да се нарича „планета“ или „обект от пояса на Кайпер“.
Световната преса, в качеството си на представител на общественото мнение, общо взето се обяви срещу декласирането на Плутон. Вестници и интернет-страници като BBC News Online, Boston Globe, USA Today, както и ученици, изпратили писма до Международен астрономически съюз, подкрепят оставането на Плутон като планета.
На 3 февруари 1999 г. Брайън Марсдън от Центъра за малки планети отново разпали въпроса, предлагайки на Плутон да бъден дадено „двойно гражданство“: като деветата основна планета и малка планета номер 10000. Впоследствие Международният астрономически съюз разкрива, че не планира промяна в класификацията на Плутон и номер 10000 е даден на обикновен астероид.
Според някои интерпретации, терминът планета (значещ на гръцки „странник“/"пътешественик") сам по себе си не е обвързан с тяло имащо определен произход, орбита или големина. По този начин не само Плутон, но и големите спътници като Титан, Европа и Тритон, дори някои от големите астероиди трябва да бъдат наричани планети. Според някои учени всеки обект достатъчно масивен за да може под действието на собствената си гравитация да придобие сферична форма (около 360 km в диаметър) да бъде наричан "планета".
Нови открития
През 2002 г. е открит обекта от пояса на Кайпер 50000 Кваоар с диаметър от 1280 km (~? от този на Плутон). Впоследсвтие бе открит обект 90482 Оркус с приблизително същите размери, а на 15 март 2004 г. бе открит и 90377 Седна с горна граница на диаметъра от 1800 km. Ако диаметърът бъде потвърден това би бил най-големия обект открит в Слънчевата система след Плутон през 1930 г.
Някои астрономи считат че е само въпрос на време преди да бъде открит обект по-голям от Плутон, дори такъв със собствени спътници. Изглежда обаче, че за в бъдеще Плутон ще бъде смятан за планета по исторически, а не фактологически причини, по същия начин както Европа се смята за отделен континент от Азия, въпреки че в геоложки смисъл двата континента образуват Евразия.
Плутон не е планета
Слънчевата система вече има осем планети, след като астрономите от цял свят гласуваха Плутон да загуби своят планетарен статут. На среща в Чехия 2500 учени одобриха решението Плутон да носи името планета джудже и да не влиза в класификацията на основните планети в Слънчевата система. Причината е в откритите наскоро нови тела в покрайнините на системата, които наподобяват и дори надминават по размери Плутон, което в крайна сметка би довело до въвеждането на десетки нови планети. Ако те се вземат под внимание, Слънчевата система би нараснала до поне 23 планети. Откритият през 1930 г. Плутон не отговаря на приетите нови критерии за планета: да бъде в орбита около Слънцето; да е достатъчно голяма, за да има приблизително кръгла форма и да е прочистила орбитата си от други тела. Решението бе взето много трудно, тъй като много от астрономите искаха да запазят статута на Плутон.
Снимки на Плутон
Харон Спътник на Плутон снимки
Планетите в Слънчевата система
В римската митология Плутон (гръцкият еквивалент е Хадес) е господар на подземното царство.
Плутон е открит през 1930 г. Изчисления направени на база на движенията на Уран и Нептун, които по-късно се оказват грешни, показват, че има планета отвъд Нептун. Без да знае за грешката Клайд Томбо от обсерваторията Лоуел в Аризона провел много задълбочено изучаване на небето, което впоследствие разкрило Плутон.
След откриването на Плутон се пресметнало, че Плутон е прекалено малък за да причини несъответствията в орбитите на другите планети. Търсенето на планетата Х продължило, но нищо не било намерено. И едва ли някога ще бъде намерено: несъответствията изчезват ако за изчисленията се използва масата на Нептун, получена от "срещата" му с Вояджър 2. Няма десета планета.
Плутон е единствената планета, която не е била посетена от космически апарат (засега). Дори телескопа Хъбъл не може да покаже фини детайли. Мисията Нови Хоризонти трябва да започне през 2006-2007 г.
Плутон е един замръзнал безжизнен свят в покрайнините на слънчевата система. До 24 август 2006 г. Плутон се смяташе за деветата планета от слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, се спореше дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Промяната на статута му от планета в планета-джудже се дължи на това, че наскоро бяха открити 3 небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета и учените решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят други планети.
Орбита:5 913 520 000 km (39.5 AU) от Слънцето (средно)
Диаметър:2274 km
Маса:1.27е22 kg
Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки направени съответно на 23 и 29 януари. Планетата впоследствие е намерена на фотографии, най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. В действителност обаче тези „отклонения“ са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава.
Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун. Името „Плутон“ е предложено от Венеция Бърни — единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.
Плутон има атмосфера само, когато е близо до перихелий; атмосферата му вероятно замръзва, когато планетата е по-далече от Слънцето. Смята се, че Плутон и Харон имат обща атмосфера. Наличието на тази атмосфера е установено при наблюдения на окултация през 1988 г. Поради факта че светлината на звездата изчезва плавно, а не рязко зад Плутон може да се заключи, че нейната светлина трябва да премине през сгъстяващата се близо до повърхността на планетата атмосфера. Изчисленията показват, че атмосферното налягане на Плутон, когато неговата атмосфера не е замръзнала, е 1,5 микробара. Съдържанието на тънката атмосфера най-вероятно включва азот и въглероден моноксид, които също се намират в замръзнало състояние на повърхността на планетата (средната температура на повърхността на Плутон е едва 44° над абсолютната нула).
През 2003 г. нова окултация позволи повторно изчисление на атмосферното налягане. Измерената стойност от 3 микробара показва по-високо налягане въпреки по-голямото разстояние на Плутон спрямо Слънцето и би трябвало да е по-студен и с по-тънка атмосфера спрямо 1988 г. Предложена е хипотеза според която това, че южния полюс на Плутон поради наклона на оста на планетата през 1987 г. беше осветен за първи път от 120 години, е довело до изпаряването на допълнително количество азот от областта на южния полюс. Предполага се, че ще са необходими десетилетия преди налягането на азота в атмосферата да се нормализира.
Големият ексцентрицитет на орбитата на Плутон периодично го вкарва вътре в орбитата на Нептун. Последният период на това явление е от 7 февруари 1979 г. до 11 февруари 1999 г. За орбитата на Плутон е характерен 3:2 орбитален резонанс с Нептун като за всеки две обиколки на Плутон около Слънцето Нептун извършва точно три. Когато Нептун е около половин орбита зад Плутон и започва да настига по-бавно движещата се планета, възниква гравитационното взаимодействие между тях, подобно на това, пораждащо троянските точки. Поради ексцентричността на орбитата си, Плутон се намира възможно най-далече от орбитата на Нептун, когато бива изпреварван от по-бързо движещия се съсед. След около половин орбита, когато изглежда, че Плутон отново ще бъде настигнат, гравитацията на значително по-масивния Нептун предизвиква известно "снижаване" на орбитата на Плутон. Това приближаване на Плутон към Слънцето предизвиква ускоряване по леко изменената му орбита и му позволява да се задържи пред Нептун за още половин орбита. Виж тази страница за анимация на движението на Плутон.
Поради малките си размери и ексцентрична орбита около Плутон се водят спорове дали да бъде класифициран като планета. Нови доказателства сочат че Плутон вероятно е по-сходен с телата от пояса на Кайпер, който съдържа голям брой ледени късове, отколкото с останалите планети в Слънчевата система. С тази цел е предложен нов клас за тези плутоноподобни тела — плутино.
Плутон е не само по-малък и по-лек от всички планети в Слънчевата система; той е по-малък и по-лек от седем спътници на други планети: Ганимед, Титан, Калисто, Йо, Луната, Европа и Тритон. Плутон обаче е по-голям от малки планети в астероидния пояс и всички известни обекти в пояс на Куипър. Виж списък на обектите в Слънчевата система по радиус и списък на обектите в Слънчевата система по маса.
Масата и диаметърът на Плутон бяха неизвестни дълго време след неговото откриване, чак до откриването на спътника му Харон през 1978 г. Така масата на системата Плутон-Харон беше определена чрез прилагане на законите на Кеплер. Диаметърът на планетата беше установен след изобретяването на телескопите с адаптивна оптика, които позволиха за първи път да се наблюдава нейният диск.
Плутон има три известни естествени спътника — Харон, естествен спътник, открит през 1978 г., Никта и Хидра, открити през 2005 г. Барицентърът на Плутон с Харон лежи над повърхността на Плутон в посока към неговия спътник. Плутон и Харон се въртят синхронно един спрямо друг; винаги са обърнати един към друг с една и съща страна.
Откриването на Харон позволи да се определи общата маса на Плутон и Харон, като се използва орбиталният им период и кеплеровите закони. Преди да бъде наблюдаван отделно от Харон, за Плутон се смяташе, че има големина между тази на Меркурий и Марс. След появата на телескопи с адаптивна оптика големината му беше наблюдавана директно. Поради по-малък от очаквания диаметър, албедото на Плутон се оказа по-голямо от предишните изчисления, като отстъпва само на албедото на Венера.
Възможно е Плутон и Харон първоначално да са били спътници на Нептун, но по-късно да са били „изхвърлени“ на собствена орбита. Сегашните данни обаче показват, че Плутон никога не е бил нептунов спътник. Ретроградната орбита на Тритон показва, че този нептунов спътник вероятно е бил заловен от гравитационното поле на Нептун, а преди това е имал собствена орбита около Слънцето, подобна на тази на Плутон. Тритон и Плутон имат много общи атмосферни и геоложки черти, сочещи за близък произход.
Хидра и Никта - Наблюденията показават, че те се намират на около два пъти по-голямо разстояние от Плутон спрямо Харон (Никта на около 50 000, Хидра на около 65 000 km). Най-вероятно и двата спътника се намират в орбиталната равнина на Харон и се намират в 4:1 и 6:1 съответно орбитален резонанс. Смята се, че по размер тези обекти са около 50-150 km в диаметър, много по-малки от диаметъра на Харон (1200 km) и много по-леки (0,3% от масата на Харон). На спътниците ще бъдат дадени имена когато техните орбити бъдат потвърдени с по-точни наблюдения.
Поради голямата отдалеченост от Земята много малко е известно за Плутон. Той ще бъде посетен от космически апарат най-рано през 2015 г., според плановете на НАСА за мисията Нови Хоризонти. Тази мисия ще включва камери, инструменти за радионаблюдение и спректрография с цел характеризиране на цялостната геология, повърхностен състав и атмосфера на Плутон, Харон и двата новооткрити спътника. В допълнение се планира посещението на обекти в пояса на Кайпер през 2022 г.
Плутон беше открит през 1930 г. като резултат от търсене на тяло с маса достатъчна да обясни отклоненията (за каквито са се смятали тогава) на орбитата на Уран и Нептун. След като планетата е открита, нейната изключителна бледост и липсата на видим диск пораждат скептицизъм относно това дали тя е незивестната планета търсена от Пърсивал Ловел. Ловел прави предположение за местоположението на Планетата X през 1915 г. което се оказва недалече от положението на Плутон, но според Ърнест Е. Браун и повечето съвременни астрономи, това е било чисто съвпадение. Като доказателство за тази гледна точка, през 1902 г. Ловел прави коренно различно предположение за Планетата X.
В последвалите десетилетия подобряването на телескопите позволи определянето на масата на планетата с по-голяма точност. В продължение на много години масата на Плутон беше ревизирана главно надолу, предизвиквайки шеговити и донякъде иронични коментари, че ако това продължава то планетата съвсем ще изчезне. Тези пререкания в известна степен се сбъдват заради неотдавнашното декласиране на Плутон до планета-джудже.
За да обясни малкият видим диаметър на Плутон спрямо очаквания голям видим диаметър на Планетата X е предложена теорията на точковото отражение, според която светлината на Слънцето се отразява в посока към Земята само от малка част от общата повърхност на планетата поради голямата ? гладкост. Тази теория беше оборена с откриването на Харон през 1978 г. и последвалото пряко измерване на масата на планетата, което се оказа по-малко и от най-песимистичните очаквания. Анализ на траекторията на Вояждър 2 показа, че масата на Нептун е по-малка отколкото се е смятало и по този начин беше напълно обяснена орбитата му без да е необходима Планета X.
По този начин, предсказанието на Лоуел от 1915 г. за нова планета е чисто съвпадение. Плутон е открит благодарение на усилията на Томбо, който впоследстие продължава да търси други планети докато най-накрая се убеждава че няма други тела с необходимата яркост зад орбитата на Плутон.
Септемви 1992 г. бележи началото на поредица от открития на сравнително малки по размери ледени тела на орбита отвъд тази на Нептун, в област, сега известна под името пояс на Кайпер. След откриването на голям брой обекти с размери, сравними с тези на Плутон, в научните среди започна дискусия дали е правилно Плутон да се нарича „планета“ или „обект от пояса на Кайпер“.
Световната преса, в качеството си на представител на общественото мнение, общо взето се обяви срещу декласирането на Плутон. Вестници и интернет-страници като BBC News Online, Boston Globe, USA Today, както и ученици, изпратили писма до Международен астрономически съюз, подкрепят оставането на Плутон като планета.
На 3 февруари 1999 г. Брайън Марсдън от Центъра за малки планети отново разпали въпроса, предлагайки на Плутон да бъден дадено „двойно гражданство“: като деветата основна планета и малка планета номер 10000. Впоследствие Международният астрономически съюз разкрива, че не планира промяна в класификацията на Плутон и номер 10000 е даден на обикновен астероид.
Според някои интерпретации, терминът планета (значещ на гръцки „странник“/"пътешественик") сам по себе си не е обвързан с тяло имащо определен произход, орбита или големина. По този начин не само Плутон, но и големите спътници като Титан, Европа и Тритон, дори някои от големите астероиди трябва да бъдат наричани планети. Според някои учени всеки обект достатъчно масивен за да може под действието на собствената си гравитация да придобие сферична форма (около 360 km в диаметър) да бъде наричан "планета".
През 2002 г. е открит обекта от пояса на Кайпер 50000 Кваоар с диаметър от 1280 km (~? от този на Плутон). Впоследсвтие бе открит обект 90482 Оркус с приблизително същите размери, а на 15 март 2004 г. бе открит и 90377 Седна с горна граница на диаметъра от 1800 km. Ако диаметърът бъде потвърден това би бил най-големия обект открит в Слънчевата система след Плутон през 1930 г.
Някои астрономи считат че е само въпрос на време преди да бъде открит обект по-голям от Плутон, дори такъв със собствени спътници. Изглежда обаче, че за в бъдеще Плутон ще бъде смятан за планета по исторически, а не фактологически причини, по същия начин както Европа се смята за отделен континент от Азия, въпреки че в геоложки смисъл двата континента образуват Евразия.
Слънчевата система вече има осем планети, след като астрономите от цял свят гласуваха Плутон да загуби своят планетарен статут. На среща в Чехия 2500 учени одобриха решението Плутон да носи името планета джудже и да не влиза в класификацията на основните планети в Слънчевата система. Причината е в откритите наскоро нови тела в покрайнините на системата, които наподобяват и дори надминават по размери Плутон, което в крайна сметка би довело до въвеждането на десетки нови планети. Ако те се вземат под внимание, Слънчевата система би нараснала до поне 23 планети. Откритият през 1930 г. Плутон не отговаря на приетите нови критерии за планета: да бъде в орбита около Слънцето; да е достатъчно голяма, за да има приблизително кръгла форма и да е прочистила орбитата си от други тела. Решението бе взето много трудно, тъй като много от астрономите искаха да запазят статута на Плутон.
Снимки на Плутон
Харон Спътник на Плутон снимки
Планетите в Слънчевата система
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Незабравима почивка на Остров Мавриций - втория Рай
Наричат го петзвезден рай, остров-мечта... Остров Мавриций е едно от най-престижните и луксозни места в света за пълноценен релакс и почивка. Една наистина разкошна и незабравима spa дестинация...Прочети повече...
Хамелеон живее в устата на змия
В Африка бе открит нов вид хамелеон, който живее в устата на змия, съобщи Daily Mail.Миниатюрният гущер излязъл от устата на змия, която д-р Андрю Маршъл от Йорксия университет, Великобритания, обезпокоил в гората Магомбера в Танзания..Прочети повече...
Откриха планета подобна на Земята
Японски астрономи са започнали систематично да търсят високоразвита цивилизация на откритата неотдавна планета извън Слънчевата система...Прочети повече...
