Костният щит-яка на хазмозавъра бил лек и лесно се движел.Не влизал обаче често в употреба,тъй като животното било по-бързо от хищниците.
Центрозавърът бил шестметров цератопс.Бил бавен и се отбранявал с дебел и тежък щит-яка.
Стиракозавърът бил петметров цератопс,защитавал малките си от хищниците с рога на носа и щит-яка,снабден с бодли.Щитът-яка предпазвал врата му,а с рога разпорвал стомаха на хищника.
Кентрозавърът бил петметров стегозавър,който живеел в Африка.Имал 7 чифта костни плочки от шията до средата на гърба,както и 7 чифта шипове по гърба,бедрата и опашката.
Главата и жизненоважните органи на полакантуса,четириметров нодозавър,били предпазени от двойна редица вертикални шипове.За защита използвал опашката,която също била покрита с много шипове.
Стегозавърът използвал плочките по гърба си,за да се защитава,но също и за терморегулация.Шиповете по опашката му служели единствено за самозащита : животното въртяло опашката,за да сплаши хищниците.
Еоплоцефалът бил шестметров анкилозавър,който живял през горнокредния период.Движел се бавно и имал малък мозък.Нямал никаква надежда да победи бързите и интелигентни хищници като велосираптора.Но притежавал невероятна броня - дори клепачите му били предпазени от костни прастини.Можел освен това да нанася сериозни наранявания с боздугана,който се намирал на края на опашката му,дълъг 2,5 метра.
Освен за защита,и за терморегулацията,плочките по тези животни им служели и за друго : Колкото повече украшения имали по себеси,толкова повече им вървяло и в чифтосването.Това са последните изказвания на учените за броните и плочките.
Още за динозаврите