Облака на Оорт се счита за сфера съдържаща комети и обгръщаща Слънцето от разтояние около 100 000 АЕ.
Най-вътрешната част от облака на Оорт е разположена в равнината на еклиптиката близко до пояса на Кайпер.За облака се предполага че е източник на почти всички комети в слънчеватаа система,но все още няма директни наблюдения от него.За накои късопериодични комети се счита, че произхождат от пояса на Кайпер.
Досега са открити само два обекта, чийто орбити се предполага, че принадлежат на облака на Оорт: 90377 Седна и 2000 CR105. Орбитално разстояние на 90377 Седна варира от 76 до 840 АЕ и за него се счита, че принадлежи към вътрешния слой на облака. След откриването на Седна изчисленията за плътността на облака на Оорт бяха завишени и неговото разстояние до Слънцето — занижено. Също така се счита, че Слънцето се е формирало в гъст звезден куп, който е въздействал интензивно на обектите изхвърлени от вътрешността на ранната Слънчева система от газовите гиганти.
Всеки от двата открити обекта е бил небесно тяло в облака на Оорт, разрушени при преминаването на звезда близко да Слънчевата система,или техните орбити са разрушени от все още непознато тяло с размери на планета в облака.
-90377 Седна екваторялния диаметър е 1180 - 1800 km, Перихелий 76.1, Афелий 892 открита през 2003г, от Майкъл Е. Браун, Чадуик А. Тружило, Дейвид Л. Рабиновиц.
-148209 2000 CR105 екваторялен диаметър 265 km,перихелий 44.3,Афелий 397,открита през 2000г.от Обсерватория Лоуел.
През 1932 г. естонският астроном Ернст Йопик прави предположение, че всички комети във вътрешността на Слънчевата система произхождат от облак разположен по периферията ѝ. През 1950 г. идеята получава одобрението на холандския астроном Ян Оорт като обясняваща факта, че повечето комети биват унищожавани само след няколко орбити през вътрешността на Слънчевата система и биха били отдавна изчезнали, ако винаги са били в такива орбити. Според теорията, облакът на Оорт съдържа милиони кометни ядра, които са стабилни поради факта, че се намират на значително разстояние от Слънцето и слънчевото лъчение, което получават, е изключително слабо. Нови комети биват постоянно отклонявани на орбити, преминаващи през вътрешността на Слънчевата система.
Облакът на Оорт е остатък от първичната мъглявина, от която преди 4,6 милиарда години се се формирали Слънцето и планетите. Според теорията с най-широк прием, обектите в облака на Оорт са се формирали значително по-близко до Слънцето — на разстояния подобни на повечето планети. Впоследствие обаче значителната гравитация на газовите гиганти ги е "изхвърлила" на силно елиптични или параболични орбити не само в равнината еклиптиката, но под различни инклинации, формирайки облак около Слънцето. Гравитационното въздействие на съседните на Слънцето звезди значително е намалило ексцентрицитета на техните орбити.
Смята се, че другите звезди имат собствени "облаци на Оорт" и също че външните слоеве на облаците на две съседни звезди понякога се припокриват, смущавайки нормалните орбити на обектите. Звездата с най-голяма възможност да въздейства върху облака на Оорт в следващите 10 милиона години е Gliese 710.
Планетите в Слънчевата система
