Камаразавър
18-метровия завропод бил с малка глава.Големите отвори в горната част на черепа вероятно служели за охлаждане на мозъка.
Подобно на стоманените греди на кулокран,прешлените давали опора където е най-нужно.
Особено дългите ребра обхващали едрия стомах, който трябвало да смила доста твърди растения.
Петте силни пръста с нокти спомагали да се поеме тежестта на гръдния кош,шията и главата.
Както всички завроподи,така и този камарозавър притежавал колоновидни крака , които да издържат на огромното му тегло.
Пръстите се изпъвали за по-добра опора,когато животното се повдигало, за да достигне върховете на дърветата.
Хипсилофодон
Тази "газела" сред динозаврите, дълга 1,5 метра, имала рогова човка, относително голям мозък и широки черепни отвори за очите.
Допълнително ребра, разположени пред раменете, придържали вратните мускули.
Четирите дълги пръста с нокти служели за хващане на клоните или за опора на динозавъра,докато пасе нискостеблената растителност.
Дълги и силни пръсти като щраус осигурявали на хипсилофодона надежда опора,докато бяга от опасността.
Хипсилофодонът можел да тича много бързо.Късото бедро позволявало на дългите подбедрица и крайник да отскачат.
Израстъците по долната страна на оашните прешлени придържали мускулите,които държали опашката повдигната над земята.
Черепът на този 6-метров хищник с яки челюсти бил висок и тесен.Долната челюст и черепът имали големи кухини,където се помещавали мощни челюстни мускули, задействащи острите зъби.
Въпреки че мускулатурата на челюстите му била слаба,уранозавърът бил ефикасно тревопасно животно.Когато затварял устата си,костите на горната челюст се раздалечавали и храната била раздробявана от кътникоподобните зъби.
Коритозавърът ( Corythosaurus ) вероятно е поемъл въздух през ноздрите на муцуната и го е изпускал през кухия си гребен, за да издава звуци.
Ноздрите на брахиозавъра пък били разположени в горната част на главата,вероятно за да охлажда през тях тялото си.
Бедрената и подбедрената кост на тиранозавъра ( Tyrannosaurus ) били с еднаква дължина, като за тях били захванати мощни мускули.Той можел да атакува плячката с внезапно мълниеносно движение, но структурата на задните крайници не му позволявала да тича дълго.
Динозаврите имали малък мозък, но това не изначава, че били глупави.Абсолютният размер на мозъка не е най-важният фактор - много по-важен е размерът в съотношение с останалата част на тялото.
Тялото на игуанодона било колкото автобус, с мозък не по-голям от гъше яйца,но той не се нуждаел от висока интелигентност, за да си набавя листа и плодове.
Дейнонихусът, напротив, е трябвало да засича със зрението и да усеща с обонянието си бързи плачки,които да преследва - затова и неговият мозък бил колкото ябълка, докато тялото му било по-малко от автомобил.Обаче важната за "мисленето" част на мозъка, кората, при динозаврите била по-малка в сравнение с тази на бозайниците - динозавърът не би могъл да научи нови неща толкова лесно, колкото маймуната или кучето.
Мозъкът на стегозавъра бил голям колкото орех.Изглежда, че жлеза, намираща се между прешлените на таза, произвеждата при нужда богатия на енергия гликоген, който давал на това животно необходимото рязко ускорение, за да се изплъзне от хищници.
Още за динозаврите
