Мао Дзедун | Архитектът на съвременен Китай

Етикети : Мао Дзедун, Архитект, Китай, съвременен Китай, Архитектът на съвременен Китай, 1893 г, комунистическа партия, ККП, комунист, 1976г,


Мао Дзедун (26 декември, 1893 - 9 септември, 1976 ) е китайски военен и политически лидер, който управлявал Китайска комунистическа партия (ККП) до победата срещу Гоминдан в Китайската гражданска война, и е бил лидер на Китайската народна република (КНР) от нейното установяване през 1949 до неговата смърт през 1976.
Почитан като една от най-важните фигури в съвременната световна история и определен от списание "Тайм" като един от 100-те най-влиятелни хора на 20 век , Мао е все още обсъждана личност днес, над 30 години след неговата смърт. Той е високо уважаван в Китай където често е описван като велик революционер и стратег, който в последствие победил Чан Кайшъ в Китайската гражданска война и преобразувал страната в голяма сила чрез неговите идеи.Както и да е, много от неговите социални програми като Великия бърз подем и Културната революция са обвинявани от критици извън и в Китай за причинените тежки щети върху културата, обществото, икономиката и външните отношения на Китай , както и
огромни загуби на животи.
Въпреки че официално е все още на висока почит в Китай, неговото влияние до голяма степен било засенчено от политическите и икономически реформи на Дън Сяопин и други лидери след неговата смърт. Мао също е признат като поет и калиграфист.
Най-голямото дете на относително процъфтяваща селска семейство, Мао Дзедун бил роден на 26 декември 1893 в село наречено Шаошан в областта Янтан, провинция Хунан. Неговите предшественици мигрирали от провинцията Джиангхи по време на династията Мин и се установяват там като фермери. Неговият баща Мао Жен-Шен бил селски фермер.Майка му, Чи-мей, била много набожна будистка. Благодарение на семейното му богатство неговият баща бил способен да го изпрати в училище и по-късно в Чангша за по-нататъшно обучение.
По време на Революцията от 1911 Мао постъпил в армията като войник в местния полк в Хунан, който се борил на страната на революционерите. Когато династията Цин била сполучливо съборена, Мао напуснал армията и се завърнал в училище.
След завършването си в Първо провинциално средно училище на Хунан през 1918, Мао отпътувал с професор Янг Чангджи, неговия учител и бъдещ законен баща, за Пекин по време на Четвъртото майско движение през 1919.
Професор Янг заел факултетска длъжност в Пекинския университет. Заради препоръките му Мао работил като асистент-библиотекар в университета с Ли Дацао, който бил уредник на музея. Мао се записал като студен задочник в Пекинския университет и присъствал на много лекции и семинари на известни интелектуалци, като Чен Дуйу, Ху Ши , Ян Уантонг и така нататък. По време на неговия престой в Пекин, той четял колкото е възможно повече и така се запознал с комунистическите теории. Той се оженил за Янг Кайхуй, дъщеря на професор Янг, която била негова състудентка в университета, въпреки съществуващ брак, уговорен от неговия баща вкъщи. Мао никога не признал този брак. През октомври 1930 Гоминдан пленили Янг Кайхуй и нейния син Анайнг. Гоминдан хвърлили и двамата в затвора, а синът й бил изпратен по-късно при роднините си след като Гоминдан убили майка му. По това време Мао живял с колегата си Хе Зидзен, седемнайсет годишно момиче от Йонгхин, Джиянгхи. Мао се отказал от възможността да следва във Франция, защото той твърдо вярвал, че проблемите на Китай могат да бъде изучени и решени само в Китай. Различен от своите съвременници, Мао се концентрирал върху обучаването на селското болшинство на китайския народ.
На 23 юли 1921 Мао, на възраст вече 27 години , посетил първото заседание на националния конгрес на Китайската комунистическа партия в Шангхай. Две години по-късно той е назначен като един от петте комисари на Централния комитет на партията по време на третата конгресменско заседание. По-късно през същата година(1923) Мао се завърнал в Хунан под инструкциите на Централния комитет на ККП и Централния комитет на Гоминдан да организира и ръководи клона на партията там. През 1924 той бил делегиран на Първата национална конференция на Гоминдан, където е назначен за заместник -изпълнител на Централния комитет. През същата година става и административен изпълнител на Гоминдан на клона в Шанхай и секретар на Организационния отдел.
За кратко време Мао останал в Шанхай, важен град, на който ККП придавала особено голямо значение за Революцията.Както и да е, партията попада на особено големи трудности в организацията на движения на трудещите се и изграждането на връзки с националния си съюзник - Гоминдан. Партията обеднява и Мао е разочарован от революцията и връщането обратно към Шаошан. По време на престоя му вкъщи интересът на Мао в революцията е отново възпламенен след като чува за въстанията в Шанхай и Гуангдзоу през 1925. Политическите му амбиции се завръщат отново и той отива в Гуангдонг, основната база на Гоминдан, взимайки част от подготвителните работи за второто заседание на Националния конгрес на Гоминдан. През октомври 1925, Мао става действащ пропаганда-директор на Гоминдан.
В ранните месеци на 1927 Мао се завръща в Хунан, където във важна и неотложна среща на Комунистическата партия изнася доклад, базиран на неговите разследвания на селските бунтове непосредствено след Северната експедиция. Това е обмислена, начална и решаваща стъпка в предстоящото успешно налагане на революционерските му теории.
През 1927 Мао ръководи известното Пролетно-жътварско въстание в Чангша, Хунан, като главен командир. Мао води армия наречена Революционерска армия на работници и селяни, която била разгромена и разпръсната след жестоки битки.После изморените батареи били насилствено принудени да напуснат Хунан и да отидат в Сануан, където Мао преорганизирал разпръснатите войници, прегрупирайки военна дивизия в по-малки полкове. Мао също така наредил, че всяка една компания трябва да има клонови офис с комисар като лидер, който да дава политически инструкции, базирани на по-висши нареждания. Тази военна преподредба в Сануан поставила началото на абсолютния контрол на ККП върху нейната военна сила и било обмислено да има най-основното и важно влияние върху Китайската революция. По-късно те се преместили в планината Джингганг.
В тези планини Мао убедил двама мести въстанали лидери да заложат тяхната преданост към него.Там Мао обединил своята армия с тази на Дзу Де, създавайки Китайската червена армия на работниците и селяните, Червена армия накратко.
От 1931 до 1934 Мао помагал за установяването на Китайската совиетска република и бил назначен за председател на тази малка република в планинските области в Джиангхи. Тук Мао се оженил за Хе Зидзен. Неговата предишна жена, Янг Кайхуй, била арестувана и екзекутирана през 1930, точно три години преди тяхното отпътуване.
В съгласие с ККП Мао водил от неговата база в Ян'ан комунистическата съпротива срещу японците във Втората Сино-японска война (1937-1945). По време на войната стратегиите на Мао Дзедун били противопоставени на тези на Чианг Кай-шек и САЩ. САЩ приемали Чианг като важен съюзник, способен да помогне за скъсяването на войната при воюване с японците окупирали Китай. Чианг се мъчил да изгради армия за предстоящия конфликт с комунистическите сили на Мао след края на Втората Световна война. Този факт не бил разбран добре в САЩ и ценното въорежение под наем продължавало да бъде разпределяно между Гоминдан. Поред Мао прекарал част от войната, биейки се с Гоминдан за контрола върху определени части от Китай. Така както и комунистите, националистите били също критикувани за битките най-вече между тях самите вместо срещу вражеската императорска японска армия. Националистите били по-добре епикирани и повечето от битките с японската армия в Китай били водени от тях. През 1944 американците изпратили на ККП специален дипломатически пратеник, наречен Дикси Мишън. След края на Втората Световна война, САЩ продължила да помага на Чианг Кай-шек , сега открито срещу Червената армия, водена от Мао Дзедун, в гражданската война за контрола върху Китай. Помощта на САЩ била и част от нейната идея да победи световния комунизъм. На 21 януари 1949 Гоминданските сили понесли тежки загуби срещу Червената армия на Мао. В ранната сутрин на 10 декември 1949 войските на Червената армия обсадили Ченгду, последния окупиран от Гоминдан град в Китай и Чианг Кай-шек се евакуирал от сушата до остров Тайван същия ден.
Народна република Китай била създадена на 1 октомври 1949. Тя е крайния резултат на над две десетилетия граждански и интернационални войни. От 1954 до 1959 Мао е председател на НРК . По време на този период Мао осъществил контрол над всички медии в страната и ги използвал да промотира новия си имидж и този на партията. Националистите и генерал Чианг Кай-шек били оклеветени. Китайският народ бил убеден да се посвети на изграждането и усилването на тяхната страна.
По време на своето управление Мао Дзедун провежда няколко шумни кампании, най-голямата от които се явява "Културната революция"(1966-1976), при която загиват няколко милиона човека. Началото на кампанията е поставено през 1966 от лидера на Китайската комунистическа партия с цел да премахне евентуална политическа опозиция и да утвърди маоизма като водеща държавна идеология. Мао окуражава създадени за целта така наречени „революционни комитети“, съставени от хунвейбини да изземат властта от държавната и партийната администрация. За по-голяма пълнота на хаоса, научните работници също са подложени на тормоз от хунвейбините, те са изпратени „да се превъзпитават“ чрез селскостопански труд. Мао обявява официално края на Културната революция през 1969. Макар че през последвалите години положението е до известна степен спокойно, по-значителен политически обрат е постигнат едва през 1976, когато във вътрешните борби в Китайската комунистическа партия надделява групата около Дън Сяопин.
В 5 часа следобяд на 2 септември 1976 Мао претърпява друг инфаркт на миокарда с далеч по-големи щети от предишните два, който засегнал много по-голяма част от неговото сърце. Дни по-късно въпреки оказаната реанимация от личния му докторски състав, сърцето на китайския лидер спряло да бие. Мемориалната служба се състояла на площад Тиананмен на 18 септември 1976. Имало триминутно мълчание, след което тялото му било преместено в Мавзолея на Мао Дзедун, въпреки че той пожелал да бъде кремиран и да бъде един от първите високо поставени, който е изпълнил "Предложение за кремиране на всички централни лидери след смъртта им" от ноември 1956.
Образът на Мао е предимно олицетворяващ китайското и глобално комунистическо движение като цяло. Мао се представя като враг на земевладелци, бизнесмени и американския империализъм, така както и съюзник на разорените селяни, фермери и работници.


Мао Дзедун снимки
Други велики личности