Елизабет I (на английски: Elizabeth I) е кралица на Англия и кралица на Ирландия от 1558 г. до 1603 г.. Тя е шестият и последен монарх от династията Тюдор.
Управлението на Елизабет I продължава 44 години и обхваща период на нарастващо влияние на Англия по целия свят и на религиозни вълнения в страната. То става известно като Златен век на Елизабет. По това време пишат драматурзите Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу и Бен Джонсън и философът Франсис Бейкън, Франсис Дрейк става първият англичанин, обиколил света, а Уолтър Рали и Хъмфри Гилбърт поставят началото на английската колонизация на Северна Америка, основана е и Британската източноиндийска компания.
Елизабет е родена през 1533 г. в Гринуич, днес част от Лондон. Тя е дъщеря на крал Хенри VIII и Ана Болейн и при раждането си става престолонаследник на Англия. Тя има по-голяма сестра, Мери Тюдор, но Хенри VIII я смята за незаконна след развода си с нейната майка Катерина Арагонска. След като Ан Болейн помята два пъти и не успява да роди син на краля, през 1536 г. тя е осъдена на смърт и екзекутирана за държавна измяна, кръвосмешение и вещерство. След смъртта на майка си тригодишната Елизабет е обявена за незаконно родена и е лишена от титлите и доходите си, а на следващата година новата съпруга на баща ѝ Джейн Сиймур ражда момче, бъдещият Едуард VI. През 1543 г. е издаден Закон за наследяването на короната, според който Едуард става законен наследник на Хенри VIII.
Хенри VIII умира през 1547 г. и е наследен от десетгодишния Едуард VI. Последната му съпруга Катрин Пар се жени за Томас Сиймур, чичо на новия крал, и приема Елизабет в дома си. Там тя учи френски, италиански, испански, гръцки и латински и е възпитавана като протестантка.През 1553 г. петнадесетгодишният Едуард VI умира от туберкулоза. Преди смъртта си, под влияние на регента Джон Дъдли (баща на Робърт Дъдли, бъдещ фаворит на Елизабет), той прави завещание, с което се опитва да промени реда на наследяване, установен със закона от 1543 г., като посочва за свой наследник Джейн Грей, внучка на Мери Тюдор, която е сестра на Хенри VIII и кралица на Франция. Джон Дъдли омъжва Джейн Грей за сина си Гилфорд Дъдли и тя е обявена за кралица, но няколко дни по-късно е свалена от трона. Новата кралица Мери I Тюдор влиза триумфално в Лондон, придружавана от своята полусестра Елизабет.
Още през 1553 г. отношенията на Елизабет с кралицата се влошават, и тя е изпратена в затвора, а след това - поставена под домашен арест по подозрения в съучастие с протестантските бунтове. Мери Тюдор се жени за испанския крал Филип II, който придобива голямо влияние върху политиката на Англия. Въпреки че Елизабет е протестантка, Филип II предпочита тя да наследи английския трон в случай на смърт на Мери Тюдор, тъй като следваща в реда на наследяване е Мери Стюарт, кралица на Шотландия. Тя е сгодена за френския крал Франсоа II и идването ѝ на власт би усилило позициите на Франция, с която Испания е в лоши отношения.
Мери Тюдор умира през ноември 1558 г. и смъртта ѝ е посрещната с ликуване по улиците на Лондон, заради нейната крайна прокатолическа политика, спечелила ѝ прозвището Кървавата Мери. Елизабет е коронована за кралица на Англия на 15 януари 1559 г., като това е последната подобна церемония в британската история, извършена по римокатолическия ритуал.
Сред първите стъпки на новата кралица е премахването на последиците от църковната политика на Мери I. Възстановена е независимостта на Англиканската църква от папата и тя се връща към протестантството. Освен това всички лица, заемащи обществени длъжности, са задължени да признаят върховенството на монарха над църквата, в резултат на което много католици, включително епископи, са отстранени от постовете си. Най-влиятелните политици през този период са държавният секретар Уилям Сесил и пазителят на печата Никълас Бейкън.
На 3 април 1559 г. Елизабет I ратифицира договора от Като Камбрези, с който се прекратява войната с Франция. Въпреки това, отношенията между двете страни остават враждебни. Още през същата година Мери Стюарт, вече омъжена за Франсоа II, се обявява за кралица на Англия. След бунт на някои шотландски лордове, Мари дьо Гиз, майката на Мери Стюарт е отстранена от управлението на Шотландия и френските войски се изтеглят оттам. Малко по-късно Франсоа II умира и Мери Стюарт се връща в Шотландия. В последвалите войни между католици и хугеноти във Франция Елизабет подкрепя протестантите, но през 1564 г. сключва мир с френския крал, отстъпвайки Кале, последното английско владение на континента.
През 1563 г. Парламентът настоява кралицата да се омъжи или да посочи наследник, за да се избегне гражданска война, в случай, че тя умре. В отговор Елизабет го разпуска и го свиква отново едва през 1566 г., когато има нужда от одобрението му, за да повиши някои данъци. Междувременно през 1567 г. Мери Стюарт е свалена от шотландския трон и е изпратена в затвора. На следващата година тя успява да избяга, но е заловена в Англия и Елизабет я държи като затворник в продължение на 18 години.
През 1569 г. в северните части на Англия започва въстание на католиците, оглавявано от Томас Хауард, Чарлз Невил и Томас Пърси. Малко след потушаването му папа Пий V издава була, с която отлъчва Елизабет от църквата и обявява свалянето ѝ от трона. В отговор на това в страната започват преследвания на католиците, а Англиканската църква приема някои по-крайни калвинистки възгледи. През 1571 г. е организиран заговор срещу кралицата, който е подкрепян от испанския крал Филип II, което влошава отношенията между двете страни.
През 1572 г. Елизабет установява съюз с Франция, въпреки че по това време там са избити хиляди протестанти по време на Вартоломеевата нощ. Тя дори започва преговори за сключване на брак с херцога на Анжу Анри, а след това - с по-малкия му брат Франсоа. Последният посещава Лондон през 1581 г. и кралицата го представя като свой бъдещ съпруг, но умира през 1584 г. без да се стигне до брак.
През 1579 г. в Ирландия започва въстание, подпомогнато от армия, финансирана от папа Григорий XIII. При продължилата до 1583 г. военна кампания бунтът е потушен, като значителна част от населението на графство Дезмънд е унищожена.
След смъртта на Вилхелм Орански Англия застава на страната на Съединените провинции във войната им срещу Испания. Отказът на Елизабет да се омъжи за Филип II и засилената активност на английски пирати в испанските колонии довеждат до открита война между Англия и Испания през 1585 г. През 1586 г. испанският посланик е изгонен от Англия, обвинен в заговор за убийството на кралицата. През 1587 г. по подобни обвинения, за чието отправяне ключова роля играе главният шпионин на Елизабет Франсис Уолсингам, е екзекутирана Мери Стюарт.
Филип II започва да се подготвя за нападение срещу Англия, позовавайки се на правата си върху английския трон по линия на Мери I, негова съпруга. Испанските планове са забавени, след като през 1587 г. Франсис Дрейк унищожава част от испанския флот в Кадис. През 1588 г. Испанската армада, флот от 130 кораба с 30 хиляди души на борда, отплава от Испания, за да прехвърли испанските войски, командвани от Алесандро Фарнезе, от Нидерландия в Англия. Английският флот, командван от адмирал Чарлз Хауард, подпомогнат от лошото време, отблъсква испанците, които понасят тежки загуби край бреговете на Ирландия. През 1588 г. англичаните се опитват да затвърдят успеха си, като изпращат срещу Испания флот, известен като Английска армада, но претърпяват неуспех.
През следващите години сблъсъците между Англия и Испания продължават в колониите и в континентална Европа. Английски войски се включват в Осемдесетгодишната война на страната на Нидерландия. В гражданската война във Франция англичаните поддържат финансово и с войски протестантския претендент Анри Наварски срещу подкрепяните от испанците католически сили. През 1595 г. испанците успяват да изпратят десант в Корнуол, като разграбват няколко села и отслужват католическа литургия, след което се оттеглят. След като Анри Наварски заема френския трон, Франция и Испания сключват мир и Филип II умира, във военните действия между Англия и Испания настъпва затишие.
През 1598 г. умира Уилям Сесил, който е най-близкият до Елизабет политик през по-голямата част от нейното управление, като влиянието му до голяма степен е наследено от сина му Робърт Сесил. Междувременно бунтовете в Ирландия, подкрепяни от испанците, са подновени и през 1598 г. англичаните претърпяват тежко поражение в битката при Йелоу Форд. Войната в Ирландия продължава до смъртта на Елизабет и бунтовете са потушени след тежки репресии срещу цялото население, ръководени от Чарлз Блаунт.
Елизабет I умира на 24 март 1603 г. и е наследена от Джеймс I, крал на Шотландия и син на Мери Стюарт.
До смъртта на Еилизабет Англия се превърнала в богата и силна страна.45-годишното и царуване останало известно в историята като Еилизабетската епоха.
Снимки на Елизабет I
Други велики личности
