Калисто спътник на Юпитер

Калисто е вторият по големина спътник на Юпитер , и е сред най-големите в слънчевата система.Открит е от Галилео Галилей през далечната 1610 г и носи името на любовницата на древногръцкия бог Зевс.
Името Калисто навлиза в употреба през 20 век , преди това е наричан Юпитер 4.


Физически характеристики
Масата на Калистп е 1,08.10 на 23кг , радиуса му е 2400км , а разстоянието от Юпитер до Калисто е 1883 хил.км.


Атмосфера
Калисто има много тънка атмосфера, съставена от въглероден диоксид. Учените смятат, че тя се поддържа и се увеличава бавно от сублимацията на леда от въглероден диоксид.


Състаф
Вътрешността на Калисто е изградена предимно от силикатни скали, като като прехода между повърхностната ледена покривка и скалите във вътрешността е плавен. За спътника се счита, че има сравнително малко желязно ядро и това обяснява най-ниската му плътност в сравнение с останалите галилееви луни — 1,86 g/cm3 или приблизително 40% лед и 60 % скали и желязо. Структурата на Калисто вероятно е подобна на тези на Титан и Тритон.
За разлика от съседния Ганимед, на Калисто липсват доказателства за тектонична активност и повърхността му се е запазила сравнително непроменена от образуването му. За разлика от Европа и Ганимед, които имат тънки атмосфери от кислород, Калисто има тънка атмосфера от въглероден диоксид. Отсъствието на кислород се обяснява с факта, че орбитата на спътника лежи извън радиационния пояс на Юпитер и повърхността му не е подложена на интензивна йонизация.


Повърхност
Калисто е покритият с най-много кратери спътник в Слънчевата система. На повърхността му почти отсъстват други черти като планини или разломи. За ледената покривка на спътника обаче се счита, че в геологични периоди може да заличи чрез бавното си придвижване неравности в релефа. Две от най-големите забележителности на Калисто са кратера Valhalla имащ диаметър от 600 km и пръстеновидни набръчквания вследствие на удара, достигащи до 3000 km, и серията от кратери Gipul Catena, разположени в права линия на повърхността на спътника. За Gipul Catena се счита, че е образуван от обект, който се е разрушил на множество малки части под действието на приливните сили на Юпитер подобно на кометата Шумейкър-Леви 9. За кората на Калисто се счита, че е на 4 милиарда години.


Под повърхноста океан
Очуканата повърхност на Калисто лежи върху дебел около 105 km леден слой, под който има солен океан, дълбок повече от 10 km. Свидетелство за наличието на океан е предоставено от апарата Галилео чрез измервания на зависимостите на магнитното поле на Калисто от преминаването му през магнитното поле на Юпитер. Интензивността на магнитното поле на спътника се променя, издавайки наличието на проводящ материал под повърхността, за който се счита, че е соленият океан. Друго доказателство за наличието на океан е факта, че повърхността на диаметрално противоположния край на спътника от големия кратер Valhalla не е напукана или показваща следи от сеизмични вълни породени от гигантския сблъсък. На Луната и на Меркурий обаче този ефект се наблюдава за най-големите кратери, което води до заключението, че съществува механизъм за омекотяване на сеизмичните вълни на Калисто — а именно течният океан под повърхността.


Юпитер
Планетите в Слънчевата система

Йо

Йо е най-близкият спътник до Юпитер,и е един от най-големите спътници с Слънчевата система.Диаметарът на Йо е 3500 км.
Открит е през 1610 г от Галилео Галилей.Името Йо идва от една от многобройните любовници на Зевс в древногръцката митология ( Юпитер в римската митология ).
Името на този спътник е било предложено още през 17 век от Симон Мариус, но то започва да се опотребява едва през 20 век.Преди това Йо е наричан първият спътник на Юпитер или Юпитер 1.


Физически характеристики
За разлика от повечето спътници във външната част на Слънчевата система, съставът на Йо е подобен на земеподобните планети: предимно от разтопени силикатни скали. Новите сведения от Галилей сочат, че ядрото на Йо има диаметър от поне 900 km и е съставено от желязо, може би смесено с железен сулфид.
На първите изпратени от Вояджър 1 снимки от Йо през 1979 г., учените очакват да видят множество кратери, гъстотата на които би помогнала за определянето на възрастта на спътника. Снимките обаче показват, че повърхността на Йо е почти лишена от кратери, поради изключителната вулканична активност променяща непрекъснато пейзажа. Тъй като повърхностните форми, видими днес, са формирани сравнително скоро, повърхността на Йо се счита за „млада“ както тази на Земята. Небесни тела с множество кратери, като земната Луна например, имат „стара“ повърхност поради липсата на вулканични или ерозиращи процеси.
Освен вулкани, на повърхността на Йо има и планински вериги, многобройни езера от разтопена сяра, калдери дълбоки до няколко километра, а също и потоци от нисковискозна течност, вероятно някакъв вид разтопена сяра или силикат, дълги стотици километри. Сярата и нейните съединения имат разнообразни цветове, на което се дължи пъстрия вид на Йо.
Анализът на снимките на Вояджър създава впечатлението, че потоците от лава по повърхността на Йо са съставени предимно от различни съединения на сярата. Последвалите наземни инфрачервени изследвания показват, че те са твърде горещи, за да бъдат от течна сяра. Някои от най-горещите точки на Йо достигат температура от 2000 K, въпреки че средната температура е много по-ниска, около 130 K. Една от сегашните хипотези е, че лавата на Йо е разтопена силикатна скала. По-новите наблюдения на телескопа Хъбъл сочат, че материалът може би е богат на натрий. Възможно е различни части на повърхността да са покрити с различни материали.
Йо има тънка атмосфера, съставена от серен двуокис и незначителни примеси от други газове.
За разлика от другите галилееви спътници, на Йо няма значително количество вода. Вероятно причина за това е, че в ранните стадии от еволюцията на Слънчевата система Юпитер е бил достатъчно горещ, за да отстрани летливите елементи в близост до Йо, но не и около по-отдалечените спътници.


Вулканизъм
Йо се отличава със своя вулканизъм, който е най-интензивния в Слънчевата система. Неговите вулкани изхвърлят сяра и серен двуокис, подобно на земните. Първоначално се смятало че повечето лавови потоци се състоят от съединения на сярата, но скорошни свидетелства сочат, че лавата на много от тях се състои от разтопени силикатни скали.
Измерени са изригвания на Йо, достигащи над 300 км от повърхността, като материалът е изхвърлян със скорост около 1 km/s. Вулканичната активност са променя бързо — в рамките на четирите месеца между преминаването на Вояджър 1 и Вояджър 2 някои изригвания са спрели и са започнали нови. Отлаганията около кратерите също са видимо променени за този период.
Причина за тази засилена активност са приливните взаимодействия между Йо, Юпитер, Европа и Ганимед. Трите спътника се намират в орбитален резонанс, като Йо прави две обиколки при всяка обиколка на Европа, която на свой ред прави две обиколки при всяка обиколка на Ганимед. Под действието на силните приливни сили на Юпитер, Йо бива разтяган във форма на елипсоид, когато се намира близко до планетата, и впоследстие възвръща сферичната си форма след отдалечаване. Деформациите в размерите му са от порядъка на 100 метра, при значително количество топлина бива генерирана чрез вътрешно триене.
Друг източник на енергия се създава от пресичането на линиите на магнитното поле на Юпитер от спътника, генерирайки електрически ток. Макар и сравнително малък източник на енергия по този начин се пренасят над 1000 гигавата с потенциал от 400 киловолта. Електрическото поле извлича йонизирани атоми от повърхността на Йо със скорост около 1000 kg/s. Поради бързото въртене на магнитното поле на Юпитер, тези частици са увлечени в орбита около планетата, образувайки тор с ярко излъчване в ултравиолетовия спектър. Частиците откъсващи се от този тор допринасят за необичайно голямата магнитосфера на Юпитер, като техният натиск навън я раздува допълнително. Новите данни от Галилео сочат, че Йо вероятно има собствено магнитно поле.
Разположението на Йо спрямо Земята и Юпитер има силно влияние върху наблюдението на радиоизлъчването на планетата — когато Йо е видим, радиосигналите на Юпитер се усилват чувствително.


Снимки на Йо
Юпитер
Планетите в Слънчевата система