Мимас носи името на гигант със змиевидна опашка от древногръцката митология,син на Гея и Уран.
Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям Хершел — Джон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на Нос добра надежда“ предлага използването на съвременните имена на спътниците, като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Кронос.
Средният диаметър на Мимас е 397,2 км,Масата 3,84*10 19 кг,средната плътност 1,17 g/cm3,повърхностната гравитация е 0,077 m/s2,Албедо 0,77,няма атмосферно налягане.
Ниската плътност на Мимас от 1,17 g/cm3 сочи че той е съставен предимно от лед и сравнително малко количество скален материал. Поради приливните сили на които е подложен, спътникът има форма на елипсоид като дългата му ос е с 10% по-дълга от късата.
Един от кратерите, наречен Хершел, е изненадващо голям в сравнение с големината на спътника. Кратерът е с диаметър 130 км., което е една трета от диаметъра на Мимас. Хершел е дълбок 10 км., с централна част, висока почти колкото планината Еверест на Земята. Този централен връх се издига на 6 км. от дъното на кратера. Ударът вероятно е бил много близко до разрушаването на спътника. Следите от него личат и на обратната страна на Мимас.
Въпреки, че Мимас е силно набразден от кратери, те не са еднакви. Повечето от повърхността е покрита с кратери с диаметър над 40 км., но в южния полярен регион почти липсват кратери с диаметър над 20 км. Това навежда на мисълта, че някои процеси са заличили големите кратери в тези области.
Снимки на Мимас
Сатурн
Планетите в Слънчевата система
