Оберон

Оберон е втория по маса и големина спътник на Уран,и е най-външният от големите спътници на Уран.Открит е от Уилям Хершел на 11 януари 1787г,същата година е открит и най-големият спътник на Уран-Титания.Оберон е деветия най-масивен спътник в слънчевата система.Той се намира извън магнитосферата на Уран.
Оберон носи името на царят на феите и съпруг на Титания от шекспировото произведение „Сън в лятна нощ“,но понякога е наричан и Уран 4.
Орбитата му е 583 420 km от Уран,средния диаметър е 1522,8 км,площа му е 7 800 000 км2,масата 3,014*10 21 kg,повърхностната гравитация 0,346 m/s2,средната плътност 1,63 g/cm3,албедо 0,24,атмосферно налягане - няма.
Спътникът е съставен от равни количества скали и лед и най-вероятно има каменно ядро, обвито от ледена мантия. Възможно е наличие на воден слой на границата между мантията и ядрото. Повърхността му, която е тъмно червена на цвят е оформена от сблъсъци с астероиди и комети. Покрит е от множество кратери, които могат да достигнат до 210 km в диаметър. Вероятно Оберон е създал акреционен диск около Уран след формирането му.
Към 2009 г. Урановата спътникова система е изучавана само веднъж от сондата Вояджър 2през януари 1986 г. Космическият апарат е направил няколко снимки, които позволяват картографиране на около 40% от повърхността му.


Физически характеристики
Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2 който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.
Оберон се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и други въглеводороди. Повърхността на спътника е стара и се наблюдават многобройни кратери при липса на геологична активност. Наличен е тъмен материал с неизвестен състав покриващ дъното на повечето кратери.
Учените са установили следните геологични черти на Оберон: пропасти и кратери.
Оберон и Умбриел доста си приличат, само че първият е 35% по-голям. Всички големи луни на Уран са смес от около 40-50% воден лед, а останалата част се пада на скалисти материали. В състава на луните около Уран има повече скали отколкото в големите спътници на Сатурн (като Рея например).


Снимки на Оберон
Уран
Планетите в Слънчевата система

Титания

Титания е четиринадесетият (от познатите) спътник на Уран,и най-големия естествен спътник на Уран.
Открит е от Уилям Хершел на 11 януари 1787г.През тази година е открит и друг спътник на Уран-Оберон.
Титания носи името на царицата на феите и съпруга на Оберон от драмата "Сън в лятна нощ" на Уилям Шекспир.Наименованието е предложено през 1852 от Джон Хершел.Понякога спътника е наричан още и Уран 3.И останалите спътници на Уран носят имена на герои от произведения на Александър Поуп или Шекспир.
Орбитата на Титания е 436 270 km от Уран,средния диаметър 1577,8 км,площ 7 800 000 км2,маса 3,526*10 21 кг.,средната плътност 1,71 g/cm3,период на въртене 8,71 дни ( синхронен ),повърхностна гравитация 0,378 m/s2,Албедо 0,28,атмосферно налягане-няма.


Физически характеристики
Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2 който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.
Титания се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и други въглеводороди. Наблюдаваната част от повърхността разкрива огромен каньон с размери подобни на Valles Marineris („Долината на Маринър“) на Марс и Ithaca Chasma („Пропастта Итака“) на сатурновия спътник Тетида.
Най-големият кратер е Гертруд с размери 326 km в диаметър.
Учените са установили следните геологични черти на Титания:пропасти,кратери,откоси.
Титания прилича на Ариел, само че е по-голяма. Всички големи луни на Уран са смес от около 40-50% воден лед, а останалата част се пада на скалисти материали. В състава на луните около Уран има повече скали отколкото в големите спътници на Сатурн (като Рея например).
Една от теориите за историята на Титания твърди, че някога луната е била достатъчно гореща за да е течна. В последствие повърхността се охладила; когато вътрешността замръзнала, тя се разширила принуждавайки повърхността да се напука. Долините, които можем да видим днес, са именно тези пукнатини.


Окултация
На 8 септември 2001 г. Титания закрива слабосветеща звезда. Това е удобен случай за астрономите да преизчислят диаметъра и ефемерията ѝ, и да засекат евентуално съществуаваща атмосфера. Получената информация сочи, че няма атмосфера при налягане 0,03 микробара. Ако съществува такава, то тя би била по-тънка от тази на Тритон и Плутон.


Снимки на Титания
Уран
Планетите в Слънчевата система

Мимас

Мимас е един от най-вътрешните спътници на Сатурн.Открит е на 17 септември 1789г от Уилям Хершел.
Мимас носи името на гигант със змиевидна опашка от древногръцката митология,син на Гея и Уран.
Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям Хершел — Джон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на Нос добра надежда“ предлага използването на съвременните имена на спътниците, като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Кронос.
Средният диаметър на Мимас е 397,2 км,Масата 3,84*10 19 кг,средната плътност 1,17 g/cm3,повърхностната гравитация е 0,077 m/s2,Албедо 0,77,няма атмосферно налягане.


Физически характеристики
Ниската плътност на Мимас от 1,17 g/cm3 сочи че той е съставен предимно от лед и сравнително малко количество скален материал. Поради приливните сили на които е подложен, спътникът има форма на елипсоид като дългата му ос е с 10% по-дълга от късата.
Един от кратерите, наречен Хершел, е изненадващо голям в сравнение с големината на спътника. Кратерът е с диаметър 130 км., което е една трета от диаметъра на Мимас. Хершел е дълбок 10 км., с централна част, висока почти колкото планината Еверест на Земята. Този централен връх се издига на 6 км. от дъното на кратера. Ударът вероятно е бил много близко до разрушаването на спътника. Следите от него личат и на обратната страна на Мимас.
Въпреки, че Мимас е силно набразден от кратери, те не са еднакви. Повечето от повърхността е покрита с кратери с диаметър над 40 км., но в южния полярен регион почти липсват кратери с диаметър над 20 км. Това навежда на мисълта, че някои процеси са заличили големите кратери в тези области.


Снимки на Мимас
Сатурн
Планетите в Слънчевата система