Ерида носи името на богинята на раздора и съперничеството в гръцката митология,след откриването на Ерида е открит и спътник наречен е Дисномия в древногръцката митология Дисномия е дъщера на Ерида.
Ексцентрицитет 0,4416129 ,голяма полуос 10,1291 Tm,перихелий 5,65598 Tm,афелий 14,6023 Tm,орбитален период 203 500 дни (557 години),средна орбитална скорост 3,436 km/s,инклинация 44,177°,дължина на възходящия възел 35,8750°,параметър на перихелия 151,3115°.
Първоначалните наблюдения показват наличието на лед от метан на повърхността на обекта. Това прави 2003 UB313 повече подобен на Плутон, отколкото откритите преди това големи планетоиди по периферията на Слънчевата система.
Ерида ( 2003 UB313 ) е открита от екипа Майкъл Браун, Чадуик Тружило, и Дейвид Рабиновиц на 5 януари 2005 г., от снимки направени на 21 октомври 2003 г., като откритието им беше оповестено на 29 юли 2005 г., същия ден както на още два големи обекта от пояса на Кайпер, 2003 EL61 и 2005 FY9.
Изследователският екип от няколко години систематично търси големи обекти в покрайнините на Слънчевата система и е допринесъл за откриването на няколко много големи транс-нептунови обекта, включително 50000 Кваоар и 90377 Седна. Обектът е заснет от екипа при рутинни наблюдения, проведени на 21 октомври 2003 г. с огледалния телескоп Самюел Осчин в обсерваторията Паломар, Калифорния. Но заснетият тогава обект не е бил окрит до януари 2005 г., когато повторно анализиране на снимките от същата област разкрива бавното движение на обекта на фона на звездите около него. Последвалите наблюдения позволяват първоначално изчисляване на орбитата му, определяне на разстоянието и грубо определяне на размера.
Екипът е възнамерявал да обяви откритието едва след като бъдат направени допълнителни наблюдения, които да позволят по-точно определяне на размера и масата, но е бил принуден да избърза след като са разбрали, че във вече публикувано от тях в интернет резюме има ключова дума, водеща до достъпните записи на един от ползваните телескопи, генерирани при тяхното наблюдение. Чрез използване на тези записи всеки е можел да установи координатите на обекта.
2003 UB313 има орбитален период от около 557 години, и в момента се намира почти в най-отдалечената си точка от Слънцето (афелий), около 97 астрономически единици (AU) от Земята. Също като Плутон, орбитата му е много ексцентрична, и го довежда в рамките на 35 AU до Слънцето в перихелия (Разстоянието на Плутон до Слънцето варира от 29 до 49,5 AU, докато Нептун обикаля точно около 30 AU). За разлика от планетите от земен тип и газовите гиганти, чиито орбити са приблизително в същата равнина като земната, орбитата на 2003 UB313 е силно наклонена под ъгъл от около 44 градуса спрямо еклиптиката.
Новооткритият обект е достатъчно ярък с видима величина от 19, за да бъде видим дори и с някои любителски телескопи. Той е труден за визуално наблюдение, но телескоп с 20 cm обектив или огледало, снабден с CCD ще може да заснеме 2003 UB313 в тъмно небе. Причината да не бъде забелязан досега е голямата инклинация на орбитата му, а повечето търсения за външни обекти от слънчевата система са концентрирани по равнината на еклиптиката, където се намира повечето материал на слънчевата система.
2003 UB313 е класифициран като обект от разредения диск (SDO), категория от обекти, за които се смята, че са били разпръснати от главната част на пояса на Кайпер и отдалечени в необичайни орбити след гравитационни взаимодействия с Нептун. В момента 2003 UB313 е най-отдалеченият познат обект в Слънчевата система. Той е на разстояние 97 астрономически единици от Слънцето, малко след като е преминавал през афелия си. Приблизително четиридесет познати ТНО (най-открояващи се (87269) 2000 OO67 и 90377 Седна), имат по-големи средни орбитални растояния, но в момента са по-близо до Слънцето, отколкото 2003 UB313. Вижте точка „Орбита” по-долу за повече детайли.
Ерида е по-голяма от Плутон. Някои астрономи смятат, че има голям брой неоткрити обекти от пояса на Кайпер, големи колкото или дори по-големи от Плутон. Затова са били изказани опасения, че класифицирането на всички тези обекти като планети ще бъде нежелано и ненужно обременяване.
МАС преразглежда дефиницията на термина планета на своя XXVI-ти конгрес в Прага. Преди да бъде изяснена дефиницията, МАС е считала обекти, открити на разстояния по-големи от 40 AU, просто като част от групата на транс-нептуновите обекти.
Екипът открил 2003 UB313 след първоначалното идентифициране провежда през 25 януари 2005 г. спектрален анализ с помощта на северния осемметров телескоп Джемини, намиращ се на Хавай. Инфрачервената светлина от обекта разкрива присъствието на лед от метан, показвайки че повърхността на 2003 UB313 е доста сходна с тази на Плутон, единственият досега познат обект от пояса на Кайпер, показващ присъствие на метан. Спътникът на Нептун Тритон е вероятно свързан с обектите от пояса на Кайпер, и също има метан на повърхността си. За разлика от червеникавия оттенък на Плутон и Тритон, 2003 UB313 изглежда почти сив. Все още не се знае защо са толкова различни цветовете.
Метанът е много летлив и наличието му показва, че 2003 UB313 винаги се е намирал в отдалечените краища на Слънчевата система, където е достатъчно студено, за да съществува лед от метан. Това контрастира с наблюденията на друг наскоро открит обект от пояса на Кайпер, 2003 EL61, които показват лед от вода, но без следи от метан.
Към слънцето в близост до новооткрития обект в покрайнините на слънчевата система. Яркостта на обект в слънчевата система зависи както от размера му така и от това, каква част от светлината отразява (албедото му). Ако са известни разстоянието до обекта и албедото му, диаметърът му може да бъде лесно определен от видимата му звездна величина, като по-високо албедо съответства на по-малък радиус. Понастоящем албедото на 2003 UB313 не е известно, и неговият реален размер все още не е установен. Все пак, астрономите са изчислили, че дори да отразява цялата попаднала върху повърхността му светлина (максимално албедо от 1,0), новооткритият обект трябва да бъде голям 2 210 km, тоест, почти колкото Плутон. Ако има същото албедо като Плутон - 0,6, то диаметърът му би бил 2860 km, което е 125% от Плутон.
Наблюдения с космическия телескоп Спицър трябваше да дадат горна граница за размера на 2003 UB313. Първата серия от наблюдения, през м. август 2005 г., не успя да засече новооткрития обект поради човешка грешка в насочването. Веднага след установяване на неуспеха са насрочени следващи наблюдения за 25 август и 26 август 2005 г.
За по-точно определяне радиуса на 2003 UB313, на екипа е отпуснато време за наблюдение с космическия телескоп Хъбъл. На разстояние от 97 AU обект с радиус 3 000 km би имал ъглов размер от около 40 милидъгови секунди, директно измерими с Хабъл. Макар че разпознаването на толкова малки обекти е точно на границата на възможностите на Хабъл, чрез използването на методи за обработване на изображение като деконволюция може доста точно да се измери ъгловият размер. С помощта на този метод екипът вече определи размера на 50000 Кваоар, използвайки инструмента за заснемане Advanced Camera for Surveys (ACS) на борда на телескопа.
Снимки на Ерида
Планетите в Слънчевата система
