Арероидът първоначално носи името Церера Фединандска но в последствие второто отпада и остава само Церера,в чест на богинята Церера от римската митология която била почитана като богиня на житните растения и реколтата, ползвала се с голяма почит, особено сред селяните.С Церера се свързва откриването на земеделието и въвеждането на законите, приобщаването на хората към цивилизацията.
След като през 2006 Международнният астрономически съюз дава по-строга дефиниция на термина планета и планета-джудже, Церера, както и Плутон, придобиват статут на планета-джудже.
Ексцентрицитет 0,080,Голяма полуос 413 949 Gm,Перихелий 380 890 Gm,Афелий 447 008 Gm,Орбитален период1681,243 дни (4,60 години),Средна орбитална скорост 17,91 km/s,Инклинация 10,581°,Дължина на възходящия възел 80,464°,Параметър на перихелия 73,947°,Средна аномалия 0,744°,Размери 959,2×932,6 km,маса 9,445×10 20 kg,Плътност 2,05 g/cm³,Повърхностна гравитация 0,26 m/s²,Втора космическа скорост 0,51 km/s,период на въртене 0,3781 дни,Спектрален клас Г-клас астероид,Албедо 0,113,Средна повърхностна температура ~167 K.
Церера е най-големият известен астероид в астероидния пояс намиращ се между орбитите на Марс и Юпитер. Поясът на Кайпер обаче съдържа по-големи тела като 28978 Иксион, 50000 Кваоар, 90482 Оркус и 90377 Седна.
За Церера е уникално това че е достатъчно масивен за да придобие сферична форма под действието на собствената си гравитация, подобно на останалите планети. Други големи астероиди като 3 Юнона и 4 Веста имат подчертано неправилна форма. Масата на Церера равна на 9,45±0,04 × 1020 kg съставлява над 1/3 от общата маса на всички астероиди в Слънчевата система за която се счита че е 2,3 × 1021 kg (която обаче от своя страна е едва 3% от масата на Луната). Наблюдения на астероида сочат че вероятно има тънка атмосфера на небесно тяло и повишена повърхностна температура.
Астероидът е основното тяло в семейството астероиди Церера.
Джузепе Пиаци открива Церера търсейки звезда в каталога на астронома Франсис Уоластоун, но вместо нея той открива движещ се на фона на звездите обект. Пиаци първоначално предполага че е наблюдавал комета и не съобщава за откритието ѝ. Той наблюдава Церера до 11 февруари същата година когато се разболява и впоследствие астероидът се изгубва зад блясъка на Слънцето.
След като други астрономи научават за откритието по-късно, Карл Фридрих Гаус изобретява нов начин за изчисление на орбитата на небесно тяло използвайки само три наблюдения и астероидът е намерен на следващата година от немските астрономи Франц Хавер и Хайнрих Олберс. Йохан Елерт Боде разгласява че Церера е "липсващата планета" в неговия закон която би трябвало да се намира между Марс и Юпитер. Церера обаче разочарова астрономите с малките си размери и Уилям Хершел предлага названието "астероид" (подобен на звезда) .
На 13 ноември 1984 г. във Флорида САЩ, карибския басейн и Мексико е наблюдавана окултация на звезда зад Церера.
През 2001 г. телескопът Хъбъл засне Церера, потвърждавайки сферичната му форма и откривайки тъмно петно на повърхността му за което се счита че е кратер, носещо името Пиаци. През 2004 г. астероидът беше изследван от Кекския телескоп използващ адаптивна оптика, постигайки разделителна способност от тази на Хъбъл — 50 km/пиксел. Наблюдавани бяха две обширни тъмни области, вероятно кратери, като централния район на по-голямата е светъл. Областта Пиаци не беше наблюдавана.
НАСА планира мисията Зора за изстрелване през 2006 г. Апаратът ще изследва астероида 4 Веста и към 2015 г. ще влезе на орбита около Церера.
Химическият елемент церий открит през 1803 г. от независимо от Йонс Якоб Берзелиус и Мартин Хайнрих Клаптрот носи името на астероида Церера.
Снимки на Церера
Планетите в Слънчевата система
