Титан е открит от холандеца Кристиян Хюйгенс на 25 март 1655г.
Наречен е на братята и сестрите на Кронос ( Сатурн ) - Титаните - великани в гръцката митология.Името е предложено от Джон Хершел син на човека открил Уран - Уилям Хершел.Преди това Титан е бил наричан сатурновия спътник на Хюйгенс.
Площа на Титан е 83×106km2, Масата 1,345×1023 kg, средната плътност е 1,88 g/cm3,средната повърхностна температура е 94 К.Атмосферното налягане е 160 kPa , Съдържанието на Азот е 95%,Метан 2%, 3% има наличие на Бензен и други органични примеси.
Титан има видима яркост варираща между +7,9 и +8,7 в зависимост от разстоянието до Земята и се постига максимално отдалечаване от Сатурн на 20 сатурнови радиуса. Може да бъде наблюдаван с малък телескоп (с поне 5 cm диаметър) или силен бинокъл. Дискът му достига диаметър от 0,8".
Титан е единствената луна на Сатурн, която може да бъде ясно видяна през малък телескоп. Юпитер има четири големи луни – Галилеевите спътници. Сатурн има само една – Титан, доста по-голяма от останалите. Сатурн има много луни(46), но според повечето учени има само една истинска: Титан. Това е спътникът с атмосфера.
Когато Вояджър прелетя край Титан през 1980 г., геолозите бяха разочаровани. Те са привикнали да виждат кратери, канали и вулкани, когато сонда прелита край нови светове. Но когато Вояджър прелетя край Титан, той изглеждаше като терена около ТЕЦ Марица изток: покрит със смог и мъгла. Геолозите не видяха нищо. Но от гледна точка на метеорологията това беше страхотно. Титан е единствения сателит с атмосфера и органичен смог. Така че за разбирането на планетите, органичната химия и живота Титан е голям удар.
По много неща Титан и Земята си приличат. Размера му е малко по-голям от този на Земната Луна, така че гравитацията му е около седем пъти по-слаба от земната. Но това е единствения свят в Слънчевата система, който има атмосферно налягане, подобно на земното. Марс има 100 пъти по-малко атмосферно налягане от това на Земята, а Венера 100 пъти по-голямо. Това са тъй наречените „сестрини” планети – и те са 100 пъти по-различни в противоположни посоки. Атмосферата на Титан е 1,5 пъти по-плътна от нашата.
Също така, това е единствената атмосфера в Слънчевата система, освен земната, в която доминира азота. И това всъщност е голяма мистерия – и на Земята и на Титан. Защо има толкова много азот? Ако погледнете на Венера и Марс, количеството азот там е много малко - само няколко процента. На земята то е 80%, а на Титан 95%.
Интересното при Титан е не само факта, че атмосферата е доминирана от азот, но има и останалите продукти, получавани от метан и азот чрез фото химия. Слънчевата светлина разбива молекулите на метана и тогава се получава реакция с азота, а продуктите са: бензен, ацетилен, пропан и др..
Въпроса е защо Титан има атмосфера и тя е толкова необикновена? Сравнението е между Титан и Галилеевите спътници – Ганимед, Калисто и Европа. Защо Титан има атмосфера, а другите нямат никаква, след като състава и големината им са сходни? Не дори тънка атмосфера, те нямат абсолютно никаква; нула. Титан има 1,5 пъти земното атмосферно налягане.
Ние наистина не знаем. Това е едно от главните неща, което трябва да се разбере от сондата Хюйгенс. Следа за произхода на атмосферата е наличието на благородни газове. Ако погледнете нашата атмосфера, ще видите, че има съдържание на аргон, криптон, ксенон, а неона ни подсказва от къде са дошли тези летливи газове на Земята. Те са дошли с комети, в които са се намирали тези газове заедно с азот и кислород. Мислехме си, че ако на Титан присъстват същите газове, нейната атмосфера също щеше да е дошла с кометите. И тук идва въпроса: защо Ганимед и Калисто също не са формирали атмосфера по същия начин?
Но до сега сондата не е пратила данни, показващи наличието на тези газове. Единствения благороден газ, засечен на Титан е аргон-40, който е радиоактивен изотоп на криптон-40. Това не е газ, който идва с комети, той се получава от разпадането на изотоп на калия, намиращ се в недрата на планетата.
Изглежда, че Титан е кондензирал с интериор, богат на азот и метан, които по-късно са били изпарени. Азота и метана най-вероятно произлизат от разпадането на нещо в сърцевината на Титан. Това е най-доброто нещо, което ни е хрумвало до сега. По-обстоен анализ на резултатите от Хюйгенс и в частност неща, като азотни изотопи и въглеродни изотопи в метана могат да ни помогнат да открием отговора. Но това ще отнеме още няколко години работа.
Също мислим, че спътника може да се е формирал без атмосфера, но по много различен начин. Земята се е образувала от натрупване на много скали, астероиди и комети. Някои от тези астероиди и комети съдържали вода, въздух и други неща. Така Земята се образувала заедно с летливи газове - с леки молекули. Мислим че нашата Луна се е образувала след сблъсък между Земята и обект с размерите на Марс, в следствие на което голяма част от земната мантия била изхвърлена в околоземна орбита. Тази материя кристализирала и се втвърдила. Така че материала, от който се е образувала Луната не е съдържал летливи газове. Тя била образувана от разтопена скала, кондензирала в земната орбита. Луната не е разполагала с такива елементи, с каквито са разполагали Венера, Марс и Земята. Тя не се е образувала като планетите.
Това беше една от главните задачи на мисиите Аполо: разбирането на връзката между Земята и Луната. Преди Аполо, една от теориите казваше че Луната се образувала като самостоятелна планета, подобно на Марс и Венера. Но дори и Луната би трябвало да се е образувала с неща като на Земята, например вода, дори и в по-малки количества. Но информацията от Аполо относно изотопите на кислорода показват, че Луната е изградена предимно от скали от земната кора. Беше нужно малко време за да се разбере как е станало това. В момента консенсусната теория е, че Луната се е образувала от изхвърлени разтопени скали от земната кора, втвърдили се в орбита. Така, че тя се формирала без никакви леки газове. Тя е суха.
И дори на Луната да имаше летливи газове, тя не би ги задържала за дълго, както Титан. Луната е доста топла, 10 пъти по близо до Слънцето. Така, че и да имаше атмосфера, би я изгубила бързо.
Титан също губи атмосферата си. Мислим, че има механизъм, който я презарежда. Може би криовулканизъм. В такъв случай атмосферата на Титан би била малко заблуждаваща. Хората си мислят, че тя е била там завинаги; тя е плътна, стабилна атмосфера. Но може би не. Всъщност Титан може би губи атмосферата си всеки 10 милиона години – просто я подменя. Това е мистерия, чийто отговор още не знаем.
Титан е бегло проучен по време на мисиите на сондите "Вояджър", които минават в близост до него по пътя им към пределите на Слънчевата система.
На 15 октомври 1997 г. от военовъздушната база в Кейп Канаверъл в САЩ е изстрелян апаратът Касини-Хюйгенс — съвместен проект на европейската, американската и италианската космически агенции, за изследване в подробнсти на Сатурн и неговия спътник Титан . Апаратът влезе в орбита около Сатурн през юни 2004 г и се сближи за първи път с Титан през октомври същата година. На 25 декември 2004 г. (3 седмици преди следващия си близък подход), от орбиталният модул на "Касини" се отдели спускаемия модул "Хюйгенс", впоследствие спускайки се през гъстата атмосфера на Титан и достигайки повърхността на 14 януари 2005 г. Батериите на спускаемия апарат работят в продължение на 3 часа вместо плануваните 2, което позволява изпращането на допълнителна телеметрия към Земята и към орбиталния модул. За съжаление обаче, един от двата комуникационни канала между "Касини" и "Хюйгенс" не е активиран поради програмна грешка и голяма част от данните от инструмента измерващ интензивността на ветровете в атмосферата на Титан са загубени.
Снимки на Титан
Сатурн
Планетите в Слънчевата система
