Той е по голям от Плутон,даже и от Меркурий но е значително по лек от него.
Ганимед носи името на най красивото момче на земята от древногръцката митология,той е син на нимфата Калироя и тоянския цар Трос.
Ганимед е открид от Галилео Галилей на 11 януари 1609г.Името му е предложено от Симон Мариус,но то навлиза в употреба чак след 20 век.Преди това са е бил наричан Юпитер 3.
Преди сондата Галилео да се "срещне" с Ганимед се мислеше, че Ганимед и Калисто са изградени от скалисто ядро, обградено с голяма мантия от вода или лед и ледена кора (същото се мислеше и за Титан и Тритон). Данните от Галилео сочат, че Калисто има еднороден състав, докато Ганимед е разделен на три слоя: разтопено, малко ядро от желязо или желязо/сяра, обградено мантия от силикатни скали и за капак на всичко ледена "черупка". Всъщност Ганимед може да е подобен на Йо, само че с допълнителна обвивка от лед.
Теренът на Ганимед е разделн на два типа: много стари, осеяни с кратери райони и относително по-младите (но все пак доста стари) и светли райони, белязани с многобройни вдлъбнатини и хребети.Вторият тип със сигурност е вследствие от тектонични процеси, но подробностите не са известни. По този параграф Ганимед може да е по-близо до Земята от Вернера и Марс (въпреки че няма доказателства за съвременна тектонична активност).
Телескопът Хъбъл откри доказателства за разредена кислородна атмосфера, която доста прилича на тази на Европа.
Подбни набраздени терени има и на Енцелад, Миранда и Ариел. Тъмните райони са подобни на повърхността на Калисто.
Освен това са наблюдавани потоци от застинала лава, издаващи наличието на вулканизъм в миналото на спътника. Хребети и разломи се наблюдават и на Енцелад, Миранда и Ариел. Райони, обсеяни с кратери, се наблюдават на Калисто.
За възрастта на терена на Ганимед посредством измерване на гъстотата на кратерите е определено че е на около 3 до 3,5 милиарда години. Наблюдава се наслагване на кратерите и разломите, което говори за значителната възраст на последните. Някои от кратерите са по-млади и на тях са видими следи от изхвърлен материал вследстивие на удара. За разлика от кратерите на Луната на същата възраст, тези на Ганимед са гладки и при тях липсват пръстеновидни хребети и централна вдлъбнатина понеже за ледената покривка на спътника се счита, че в геологически период от време може изглади повърхностния релеф поради „течливостта“ си (подобно на земен ледник).
Най-голямата зебележителност на Ганимед е равнината Galileo Regio и поредица концентрични хребети които са остатък от древен кратер, изгладен с времето от геологичните процеси.
С помощта на телескопа Хъбъл беше открита тънка атмосфера, състояща се кислород, за която се счита, че се е формирала под въздействието на слънчевия вятър и заредени частици от магнитното поле на Юпитер. Атмосферата на Ганимед е аналогична по произход с тази на Европа и със сигурност е с небиологичен произход.
Апаратът Галилео откри наличието на магнитно поле на Ганимед, за което се смята, че се поражда или от процеси в металното ядро, или в соления му океан под повърхността при преминаването през магнитните линии на полето на Юпитер. Ганимед е единственият спътник в слънчевата система, за който известно, че има собствена магнитосфера.
Снимки на Ганимед
Юпитер
Планетите в Слънчевата система
