Той носи името на сина на Посейдон ( бог на морето в древногръцката митология ).Наименованието е предложено през 1880г.от Камил Фламарион.Тритон е наричан още и Нептун 1,а преди откриването на Нереида е наричан и " спътникът на Нептун ".
Тритон е посещаван единствено от Вояджър 2,това стана на 25 август 1989г.Почти всичко което знаем за спътника се далжи на това посещение.
Орбитата на Тритон е 354 760 km от Нептун,средния диаметър е 2706,8 км,масата 2,147*10 22 kg,средната плътност 2,05 g/cm3,повърхностната гравитация е 0,78 m/s2,албедо 0,7,средната повърхностна температура е 34,5 К,атмосферно налягане 0,001 kPa,азот 99,9%,метам 0,1%.
Тритон е единствен сред големите по размери спътници в Слънчевата система, който има ретроградна орбита. Някои от малките спътници на Юпитер и Сатурн също имат ретроградни орбити но техния диаметър е не повече от 10% от диаметъра на Тритон. За спътници с ретроградна орбита е невъзможно да са се формирали в същия район на слънчевата мъглявина като планетата около която са на орбита, а най-вероятно са се образували в друг регион и са прихванати от нейната гравитация. За тритон се смята, че е прихванат от гравитацията на Нептун обект от пояса на Кайпер.
Теорията на "прихващането" на Тритон може да обясни и някои други особености на нептуновата система като голямата ексцентричност на орбитата на най-външния спътник Нереида, малкото на брой спътници в сравнение с другите газови гиганти. По време на прихващането си, Тритон вероято е пресякъл орбитите на множество от тогавашните спътници на Нептун, отклонявайки ги с голямата си гравитация. Наблюдаваната диференциация на вътрешността на спътника (вътрешността на Тритон в миналото е била течна) може да се обясни с голямата ексцентричност на първоначалната му орбита около Нептун, която впоследствие след милиарди години е загубила ексцентрицитета си под въздействието на приливните сили на планетата. Ексцентрицитета на планетата е вероятно най-малкия на тяло от Слънчевата система и е равен на 0 с точност от 16 позиции след десетичната запетая.
Поради ретроградното си движение, приливните сили на Нептун понижават орбитата на Тритон след още межди 1,4 и 3,6 милиарда години спътника ще премине границата на Рош. Най-вероятно спътника ще бъде погълнат от атмосферата на Нептун, но разпръсването му в планетарен пръстен също е възможно.
Плътността на Тритон е 2,0 g/cm³ сочеща вероятен състав от 25% лед и 75% скален материал. Спътникът има тънка азотна атмосфера с малки примеси от метан, налягането на която е 0,01 милибара. Температурата на повърхността на Тритон е 34,5 K, което го прави по-студен дори от Плутон, чиято средна температура е 44 K. Тритон е геологично активен, като повърхността му е сравнително нова и с малко кратери. Вояджър 2 наблюдава множество криовулканични изригванич от течен азот, твъди частици и метан от повърхността на планетата достигащи на височина до 8 km. За тези изригвания се смята че са породени от слънчевата топлина, за разлика от приливните сили както е случаят на Йо. Разкрити са също множество от хребети и долини, вероятно породени от циклично замръзване и размразяване на материал от повърхността.
Оста на въртене на Тритон под необичайно голям наклон спрямо оста на въртене на Нептун — 157°, която от своя страна е под 30° към орбиталната равнина на планетата. В резултат на това оста на въртене на Тритон сочи в приблизителната посока на Слънцето два пъти в рамките на една нептунова година. В други моменти от орбитата на Нептун около Слънцето, полюсите на Тритон са осветени. По време на сближаването на Вояджър с Тритон през 1986 г. беше сниман южният полюс на спътника, покрит с "ледена шапка" от замръзнал азот и метан.
Поради интензивното си нагряване от приливните сили на Нептун за Тритон се смята че в миналото е бил подходящ за развитието на живот в течните слоеве под повърхността. Наличието на живот към наши дни обаче е малко вероятно поради отсъствието на приливно нагряване, голямата отдалеченост от Слънцето и факта че орбитата на спътника се намира във вътрешността на йонизиращата магнитосфера на Нептун.
Тритон, Йо и Венера са единствените тела в Слънчевата система (освен Земята разбира се), за които е известно да са вулканично активни в днешни дни. Итересно е да се отбележи, че вулканичните процеси във външната Слънчева система са доста различни. Изригванията на Земята и на Венера са от скалист материал и се пораждат от вътрешна топлина. Изригванията на Йо вероятно са от сяра или серни съединения и се пораждат от приливни взаимодействия с Юпитер. Изригванията на Тритон са от летливи елементи като азот и метан. Причината за тях вероятно е сезонно затопляне.
Снимки на Тритон
Нептун
Планетите в Слънчевата система
