Оберон носи името на царят на феите и съпруг на Титания от шекспировото произведение „Сън в лятна нощ“,но понякога е наричан и Уран 4.
Орбитата му е 583 420 km от Уран,средния диаметър е 1522,8 км,площа му е 7 800 000 км2,масата 3,014*10 21 kg,повърхностната гравитация 0,346 m/s2,средната плътност 1,63 g/cm3,албедо 0,24,атмосферно налягане - няма.
Спътникът е съставен от равни количества скали и лед и най-вероятно има каменно ядро, обвито от ледена мантия. Възможно е наличие на воден слой на границата между мантията и ядрото. Повърхността му, която е тъмно червена на цвят е оформена от сблъсъци с астероиди и комети. Покрит е от множество кратери, които могат да достигнат до 210 km в диаметър. Вероятно Оберон е създал акреционен диск около Уран след формирането му.
Към 2009 г. Урановата спътникова система е изучавана само веднъж от сондата Вояджър 2през януари 1986 г. Космическият апарат е направил няколко снимки, които позволяват картографиране на около 40% от повърхността му.
Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2 който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.
Оберон се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и други въглеводороди. Повърхността на спътника е стара и се наблюдават многобройни кратери при липса на геологична активност. Наличен е тъмен материал с неизвестен състав покриващ дъното на повечето кратери.
Учените са установили следните геологични черти на Оберон: пропасти и кратери.
Оберон и Умбриел доста си приличат, само че първият е 35% по-голям. Всички големи луни на Уран са смес от около 40-50% воден лед, а останалата част се пада на скалисти материали. В състава на луните около Уран има повече скали отколкото в големите спътници на Сатурн (като Рея например).
Снимки на Оберон
Уран
Планетите в Слънчевата система
