Кръговрат на водата

Всяка отделна капка от наличната на земята вода, независимо дали е сладка или солена, претърпява непрекъснати изменения.Преходите в агрегатното състояние на водата, която се изпарява, втечнява и втвърдява, съставляват водния цикъл, подхранван от слънчевата енергия.Под въздействието на топлината водата в океаните, моретата, езерата и реките се изпарява, водната пара се издига в атмосферата, охлажда се и кондензира, образувайки капчиците и ледените кристали, от които са съставени облаците.Когато капките станат достатъчно тежки, падат на повърхността под формата на валежи ( дъжд, сняг, градушка или мъгла ).Облаците могат да изминат доста километри в атмосферата, а районът на падащите на земята капки може да се окаже твърде отдалечен от мястото, където те са се образували.Ако растителната покривка ги попие, преди да стигнат до почвата, става дума за засичане - тогава растението, след като използва водата, я отдава чрез изпаряване.Когато пък капките стигнат до терена, една част започва да тече, следвайки наклона му, като се влива в по-големи водни потоци, които ще достигнат морето, а останала част се просмуква под почвата и образува водоносните слоеве, от които след доста време отново ще излезе на повърхността самостоятелно или посредством кладенец.Капките могат да паднат също в реки или други водни басейни и оттам да започнат отново безкрайния си кръговрат.


Ценен дар
Разпределението на водата по планетата не е равномерно.
Обстоятелството, че като отворим кранчето на чешмата, от нея потича чиста вода, кара богатите страни да забравят, че милиони хора не само не могат да си позволят разхищения, а всеки ден трябва да решават дали да утолят жаждата си, да се измият или да напоят полята.
В последния век потребностите от вода са се удвоили в сравнение с прираста на населението, но малцина си дават сметка, че най-ценния от природните ресурси не е неизчерпаем.Държавите, които не са подложени на " воден стрес ", са длъжни да помагат на тези, които са изправени пред опасността от тежки кризи.


Колебанията на баланса
Разликата между количеството вода, която се изпарява, и тази, която се връща обратно под формата на валежи, определя водния баланс.Ако на екватора този баланс винаги е положителен и има изобилие от вода, то в пустините водата от валежите е равна на тази, която се изпарява.Въпреки това в недрата и на най-сухата пустиня се намират подпочвени води, идващи незнайно откъде, които могат спонтанно ( благодарение на ветровете, които дълбаят пясъка ) или посредством кладенци да достигнат повърхността, за да напояват потънали в зеленина оазиси.


Замърсяване и нарушено равновесие
Урбанизацията нарушава естествения кръговрат на водата.Нарастващите потребности от вода водят до увеличено източване на подпочвените запаси, но бетонното покривало на градовете пречи на проникването на дъждовната вода в подпочвените слоеве, което води до понижаване на тяхното ниво.Намиращите се на повърхността води, замърсени от битовите и промишлените отпадъци, освен това застрашават чистотата на подпочвените води.


Кога се нарича кисела вода?
Нормалното ph на дъждовната вода е приблизително 6,5.Ако във водата са разтворени киселини на силни минерали, като серен двуокис и хлороводород от промишлените и битовите отпадни води, ph пада под 4,5 и водата става киселинна и изключително вредна за растенията, хората, животните, та дори и за старинните сгради, които корозират.


Кристално чисти води
Продължителността на кръговрата на водата може да бъде различна за всяка капка.В по-студените региони водата от валежите остава в твърдо състояние по ледниците и заснежените места до сезона на топенето ; по полюсите тя стои замръзнала десетки хиляди години, преди да възвърне течното си състояние.Полярните ледници са ценен резерв на изключително чиста вода и тяхното топене, причинено от постепенното повишаване на температурата на планетата, е много тежка загуба за всички.


Повече за водите на Земята