Скелетите на динозаври,възстановени от експерти,говорят много за външния вид на тези животни.Това,което не се вижда е внимателният и търпелив труд,необходим за възстановката,изхождайки от отделни вкаменелости,намерени по време на разкопки.
Палеонтолозите са възстановили кожата на барионикса на база на снанията за съвременните влечуги,сред които смиите.Много рядко,но се случва вкаменелостите да ноясят отпечатък и от кожата на динозавъра.
Кожата около шията на съвременните месоядни гущери и крокодили виси свободно на гънки : така животното може да погълне големи парчета храна.Бариониксът,подобно на крокодила,не дъвчел храната,така че е много вероятно и той да е имал такива гънки около шията.
За да направят модел на тялото на барионикса,палеонтолозите сравнили костите на динозавъра с мускулите на съвременните влечуги.
Формата на липсващи части от дадена кост може да се определи,изучавайки костите на други животни.Например краят на седалищната кост (исхиума) на барионикса никога не е намиран като вкаменелост,но палеонтолозите са го пресъздали,наблюдавайки тазовите кости на други месоядни динозаври.
Долната челюст на барионикса била извита точно като тази на съвременния крокодил,който се храни с риби.На нея имало 69 зъба,поне двойно повече,отколкото при другите месоядни динозаври.Учените са убедени,че бариониксът се хранел с риби.
Наблюдавайки следите по костите,можем да си представим формата и на най-малкия мускул.По този начин става ясно,че предните крайници на барионикса били достатъчно силни,за да сграбчват хлъзгавите риби.
Дългите костни "перки",намиращи се отгоре и отдолу на опашката,служели да поддържат мускулите,които от своя страна придържали опашката на барионикса над земята.Така бариониксът пазел равновесие,когато тичал или когато ловял риби във водата.
Тъй като бил месоядно животно,бариониксът имал бързо храносмилане и следователно стомахът му е трябвало да бъде много по-малък от този на тревопасните динозаври.Притежавал е силни стомашни и гръдни мускули,за да може да тича бързо по време на лов.
Научните илюстрации използват различни техники за рисуване,за да постигнат точна и реалистична рисунка на дадена вкаменелост.
Въз основа на няколко фрагмента на костта на опашката на барионикса палеонтолозите са успели да определят,че става въпрос за теропод с големи размери,като алозавъра,с дълга и силна опашка,която балансира тежкото тяло.
Първоначално учените изследват под микроскоп всяка от вкаменелостите,след това ги почистват с въздушна струя или заболекарски бормашинки.
Вкаменелостите са прекалено тежки и деликатни,за да бъдат изложени в музеите,така че скелетите,които виждаме,са обикновено възстановки от фибростъкло,монтирани на рамки от метал.Понякога рамките са скрити във възстановката на скелета.
Костите и люспите,намерени в зоната на стомаха на вкаменелост на барионикс,доказват,че се е хранил с риби,дълги до 30 см,като например лепидот.Много вероятно бариониксът е използвал дългите извити нокти на предните си крайници,за да хваща жертвата във водата.
Още за динозаврите
