Орбитата на Ариел е 190 930 km от Уран,диаметъра 1158 km,масата е 1,35*10 21 кг,плътността 1,67 g/cm3,албедо 0,39,повърхностната гравитация 0,23 m/s2,повърхностна температура ~80 К,атмосферно налягане-няма.
Единствения апарат изследвал Ариел досега е Вояджър 2 по време на прехода си през урановата система през януари 1986 г. Изследвана е само осветеното от Слънцето южно полукълбо. Вояджър 2 прави най-близкото си преминаване покрай Ариел на 24 януари, когато преминава само на 127 000 km от спътника.
Ариел се състои приблизително от 50% лед, 30 % сикилатни скали и 20% замръзнал метан. За повърхността му са характерни зони с протичащи цикли на замръзване/размразяване. На повърхността почти липсват кратери и се смята че спътника е претърпял значимо геоложко събитие, довело до образуването на множество вериги от разломи, каньони и полета със замръзнала вода.
Учените разпознават следните геоложки забележителности на Ариел:кратери,разломи,долини.
Ариел прилича на сатурновия спътник Диона. Те са много близки по размер, плътност и маса, като Ариел е с малко по-големи стойности по тези характеристики. И двата спътника най-вероятно са имали минала геоложка активност.
Ариел и Титания доста си приличат, само че втората е 35% по-голяма. Всички големи луни на Уран са смес от около 40-50% воден лед, а останалата част се пада на скалисти материали. В състава на луните около Уран има повече скали отколкото в големите спътници на Сатурн (като Рея например).
Възможно е преди много години вътрешността на Ариел да е била гореща, но вече опредлено е студена. Възможно е долините да представляват цепнатини, образувани по време на замръзването на Ариел.
Снимки на Ариел
Уран
Планетите в Слънчевата система
