Характерни за Антарктида са ледените блокове, откъснали се от големите ледници от континенталната платформа и навлезли в морето.Тези огромни отломки образуват високи планини от лед, които се носят по водата и се наричат айсберги.
Антарктида е континент, обграждащ Южния полюс на Земята. Той е най-студеното място на планетата, почти изцяло е покрит с лед, и има статут на ледена пустиня (годишните валежи са само 200мм около бреговете, и далеч по-малко към вътрешността). Заема централната част на географския регион Антарктика. В англо-езичните страни този континет се нарича само Антарктика, а районът около нея -- Антарктически Регион.
Антарктида има площ от 13 200 000 km², което го прави петия по големина континент след Азия, Африка, Северна и Южна Америка, и пред Европа и Австралия. Въпреки това той всъщност няма постоянно население. Антарктида е също и континентът на Земята с най-голяма средна надморска височина, най-ниска средна влажност, както и най-ниска средна температура.
Названието " Антарктида " произлиза от гръцкия термин " антарктос ", който в свободен превод означава " намиращ се на обратната страна на северните земи ".За първи път това наименование е използвано от полярния изследовател Чарлз Уилкис през 1840 година.
Вярата в съществуването на Terra Australis -- голям континент в далечният юг на земното кълбо съществуващ като "противовес" на северните Европейски и Азиатски земи -- е съществувала още от времето на Птолемей (I-ви век от н.е.), който внушавал идеята за симетрия на цялата позната суша. Изображенията на огромна южна земя били често срещани в картите, например в картата на турчина Пири Рейс от ранния 16-ти век. Дори в късния 17-ти век, след като изследователите открили, че Южна Америка и Австралия не са част от измислената "Антарктика", географите вярвали, че континента е много по-голям отколкото действителния му размер.
Европейските картографи продължили да изобразяват тази хипотетична земя докато корабите на капитан Джеймс Кук HMS Resolution и Adventure прекосили Антарктическия Паралел (наричан още Антарктическия Кръг) на 17 Януари 1773, Декември 1773, и отново през януари 1774. Кук дефакто се доближил на около 121км (75 мили) от брега на Антарктика.
Първото потвърдено наблюдение на Антарктика e през 1820 от екипажите на три различни експедиции. Според различни организации (Националната Научна Фондация, НАСА, Калифорнийският Университет Сан Диего, и др.) това са експедициите на: Фадей (Фабиан Готлиб Тадеуш фон) Белингсхаузен (капитан на Руската Имперска Флота), Едуард Брансфийлд (капитан на Кралската Флота), и Натаниел Палмър (американски моряк от Стонингтън, щата Кънектикът). Фон Белингсхаузен (на чийто борд бил и адмирал Михаил Лазарев) видяли Антарктика на 27 Януари 1820, три дена преди Брансфийлд, и десет месеца преди Палмър да я види през Ноември 1820. На този ден експедицията на Белингсхаузен/Лазарев, състояща се от два кораба, достигнала място не по-далеч от 32км (20 мили) от Антарктическия континет; видяли ледени полета. Първото документирано акостиране на континента е било от американският моряк Джон Дейвис в Западна Антарктика на 7 Февруари 1821, въпреки че някои историци оспорват това твърдение.
През Декември 1839, като част от Изследователската Експедиция на САЩ проведена в периода 1838-42 от Щатската Флота (експедицията понякога е наричана "Екс-Екс" от английското "Exploring Expedition", или "Експедицията на Уилкс"), потеглила експедиция от Сидни, Австралия към Антарктическия Океан, както е бил наричан тогава, и докладвала за откриването на "Антарктически континент западно от Беленейските Острови". Тази част от Антарктика била назована по-късно "Уилксова Земя", име което е запазено до ден-днешен.
Изследователят Джеймс Кларк Рос преминал през мястото, което сега е известно като Росовско Море и открил Остров Рос (и двете са именовани на него) през 1841. Той плавал покрай огромна стена от лед, която по-късно била кръстена Росовския Леден Шелф (също на негово име). Вулканите Еребус и Терор са кръстени на два кораба от неговата експедиция. Меркатор Купър акостирал в Източна Антарктика на 26 Януари 1853.
По време на Нимродската Експедиция водена от Ернест Шакълтън през 1907, екипи с капитан Еджуорт Дейвид станали първите хора изкачили вулкана Еребус и достигнали Южния Магнитен Полюс. Дъглас Мосън, който по време на тяхното опасно връщане от Магнитния Полюс поел водачеството, по-късно водил още няколко експедиции докато се пенсионирал през 1931. Нещо повече, Шакълтън и трима други членове от неговата експедиция направили няколко невиждани подвига в периода от Декември 1908 до Февруари 1909: те били първите човешки същества които прекосили Росовския Леден Шелф, първите които преминали Трансантарктическия Планински Масив (минали през Бердморския Ледник), и първите хора стъпили на Южното Полярно Плато. Хората от експедицията на норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен акостирали с кораба Фрам и били първите, които достигнали географския Южен Полюс на 14 Декември 1911, ползвайки маршрут от Залива на Китовете до Ледника Аксел Хейберг. Един месец по-късно злощастната Шотландска Експедиция достигнала полюса.
Ричард Евелин Байрд водил няколко пътешествия до Антарктика със самолет през 30-те и 40-те години на миналия век. Негови са заслугите за въвеждането на механизирания наземен транспорт на континента и за провеждането на първите обширни геоложки и биоложки изследвания. На Южния Полюс нямало да стъпи отново човешки крак чак до 31 Октомври 1956; на този ден група на Щатския Флот водена от бригаден адмирал Джордж Дюфек успешно кацнала със самолет там.
Първият човек който плавал сам до Антарктика е новозеландецът Дейвид Хенри Люис с неговата 10-метрова стоманена Ледена Птица.
99,6 % от територията на континента е покрита с лед.
Съдържа 70 % от сладководните запаси на Земята.В дълбокия лед няма следи от живот - нито от растения, нито на животни.По крайбрежието живеят пингвини, тюлени и морски птици.Морето около Антарктида изобилства от планктон и риба.
Единствената река е Оникс.Тя тече само през лятото, има дължина 30 километра и се захранва от водите на топящия се ледник Райт, в близост до айсберга Роса.
В моретата, заобикалящи континента, има големи рибни запаси.Тук има и разнообразни полезни изкопаеми ( желязо, ценни метали ).
Антарктика е най-студеното място на Земята. На 21 юли 1983 г. в района на руската станция "Восток", в източната част на континента, е регистрирана температура -89,2°C -- най-ниската измервана на Земята въобще (става въпрос за температура на въздуха). Температурите достигат минимални стойности през зимата между -80°C и -90°C във вътрешността на континента и максимални между 5°C и 15°C около брега през лятото (сезоните там са "наопаки" -- лятото е около Януари). Слънчевите изгаряния често създават здравословни проблеми, понеже снежната повърхност отразява почти всички ултравиолетови лъчи които попадат върху нея.
Над Антарктида има малко снеговалежи, но ледът се задържа за дълги периоди. Почти целият континент е покрит с лед със средна дебелина 2,5 km.
Източна Антарктика е по-студена от западна поради по-високата й надморска височина. Атмосферните фронтове рядко навлизат навътре в континента, оставяйки центъра му студен и сух. Въпреки липсата на валежи в централната част на континента, ледът там се задържа за дълги периоди от време. Обилните снеговалежи не са рядкост по протежение на бреговете, където има регистрирани валежи до 1.22 метра за 48 часа.
По периферията на континента от полярните плата често се спускат буреносни ветрове. И все пак, във вътрешността вятърът обикновено е умерен. През ясните дни на лятото до повърхността достига повече слънчева радиация отколкото на екватора, поради 24-часовото огряване.
Антарктика е по-студена от Арктика поради две причини. Първо, по-голямата част от континента е с надморска височина над 3 километра, т.е. въздухът е по-разреден, което води до по-ниски температури. Второ, Северният Ледовит Океан покрива Северния Полюс и значителна зона около него, като по този начин отдава чрез дифузия своята относително "топла" температура към околните Арктически региони, предотвратявайки крайно лютите студове на континентална Антарктика.
Поради географската ширина се създават дълги периоди на постоянна тъмнина или постоянно слънчево огряване -- непознат климат за повечето хора на Земята. Аурора аустралис, широко известно като южното сияние, са цветни ярки светлини, които могат да се наблюдават в нощното небе около Южния Полюс; причината за този природен феномен са пълните с плазма слънчеви ветрове, които преминават покрай Земята. Друго уникално зрелище е т.нар. диамантен прах -- облак от миниатюрни ледени ледени кристалчета на нивото на земята. Обикновено "диамантеният" прах се образува при ясно или полу-ясно небе, поради което понякога хората го сочат за признак за безоблачно време. Слънчево куче, често срещан атмосферен оптичен феномен.
Площ : 14 млн.км2, от които 0,7 % км2 са острови, 13,3 млн.км2 са покрити с ледници, които съдържат почти 90 % от водните запаси в света.
Радиус : 2200 км.
Надморска височина : средно 2200 м., най-висок връх - Масивът Уинсън ( 5140 м ).
Дължина на крайбрежието : 32 000 км.
Дебелина на скалната платформа : средната дебелина е около 1900 м.
Височина на скалната платформа спрямо морското равнище : в източната си част е близка до морското равнище, а в западната е приблизително 440 м под морското равнище.Максимална скорост на вятъра : 90 м/сек.
Дебелина на ледената маса : средно 2700 м, а най-високата стойност е 4776 м.
Отстояние на архипелага Огнена земя : 990 км.
През ноември 2007 група изследователи от САЩ и Обединеното кралство завършиха своя проект като съчетаха хиляди спътникови снимки с висока разделителна способност на най-южния континент. Те нарекоха своята карта Lima и я трансформираха във виртуален вид, с цел ползването на картата свободно от Интернет потребителите. За целта бяха използвани спътникови снимки от апаратите на НАСА: Ландсат 7, Тера и Аква.
Този континент е много слабо населен.Почти цялата му повърхност е необитаема.Но тъкмо студеният климат и суровият пейзаж на Антарктида непрестанно привличат тук търсачи на приключения от цял свят.Обикновено се смята, че по всяко време има поне 1000 души, живеещи на Антарктида, в антарктически изследователски станции. Стойностите се менят значително в зависимост от времето на годината.
Преди близо 200 години започва " щурмът към Южния полюс ".Политиците и учените не са се и надявали под дебелата ледена обвивка да открият нефт и други природни залежи.Най-накрая през 1991 г. Антарктида е обявена от ООН за " общо наследство на човечеството ".Международният договор за Антарктида забранява добива на природни богатства от континента.
Сред страните, поддържащи изследователски станции, са Русия, Китай, САЩ, Норвегия, ЮАР, Чили, Обединеното кралство, Япония, Австралия, Индия, Перу, Южна Корея, Полша, Германия, Уругвай, Франция, Италия, Бразилия, Украйна, Испания, България. Най-населеното място на континента е американската база МакМърдо в Източна Антарктида.
Южният полюс е достигнат, за първи път на 14 декември 1911г. от норвежеца Роалд Амундсен, 34 дни преди английския изследовател робърт Скот.
На Антарктида са изградени 42 целогодишно работещи научни и метеорологични станции на 18 различни страни.
26 февруари 1977 г. е датата на официалното откриване на полската научно-изследователска станция, наречена " Х.Арктовски ", на остров Кинг Джордж.Първата полска полярна станция, която днес вече не работи, е открита през 1959 г. в Оазиса на Бенгър и е получила името " А. Б. Доброволски ".
Антарктида е известна като кръг, разположен около Южния полюс.Оттук всички пътища водят на север.
Атлас на Света
