Един век мощ и величие; В продължение на векове Испания е жертва на арабските инвазии, но през ХІІ в. половината земно кълбо е под нейна власт.
Испания заема по-голямата част от Иберийския полуостров и най-често името се свързва със слънчевите средиземноморски плажове, но въпреки това във вътрешността на страната белите снежни зими не са рядкост.
Пуеблос бланкос, т.е. " белите села ", са разположени обикновенно по планинските склонове и са част от характерния пейзаж на Андалусия - живописна област в Южна Испания.
Испания (на испански: España), или Кралство Испания (Reino de España) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани островчета от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ (испански: „peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.
Според испанската конституция от 1978 г. Испания е парламентарна конституционна монархия. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 10-та в света през 2002. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването, инфраструктурата и грижите за здравето са на много високо равнище. Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна, с по-високи темпове на растеж от повечето европейски държави. БВП на човек на населението е над средното за ЕС и през 2007 задмина този на Италия.
Официално наименование :Кралство Испания
Политическа система :конституционна монархия.
Административно деление :52 провинции, разпределени в 17 автономни области
Владения :Сеута и Мелиля ( в Мароко )
Столица :Мадрид
Езици :испански ( официален език, 73% ), каталонски ( 24% ), галисийски, баски
Парична единица :Евро
Религия :католическа ( 97 % )
Най-важни градове :Барселона, Билбао, Малага, Сарагоса, Севиля, Валядолид,
Морски пристанища :Картагена, Билбао, Барселона
Летища :Мадрид, Барселона, Билбао
Според археологическите проучвания, проведени в Атапуерка, северна Испания, територията на страната е населявана от хуманоиди от повече от 1 милион години.Първите съвременни хора, кроманьонците, започнали да пристигат от север през Пиренеите преди около 35,000 години. За тяхната култура говорят множевство пещерни рисунки в северна Испания по сконовете на Кантабрийските планини, като по-известни са тези в Алтамира, Ел Кастило, Пиндал и други. През неолита и бронзовата ера са съществували добре организирани селища в югоизточните части на страната, включително най-голямото селище в Европа от този период, Лос Миралес близо до Алмерия.
Първите народи, които обитавали полуострова са иберийците и келтите, като първите населявали югоизточните райони покрай Средиземно море, а вторите - атлантическия бряг на север и северозапад. В централните части, където е имало интензивни контакти между тях, се образува специфична група, наречена келтибери. Освен това, баски племена населявали западните Пиренеи. Преди около 200 години на територията на днешна Андалусия съществува древна цивилизация, наречна на името на главния си град, Тартес, която поддържала интензивни търговски връзки с финикийците и древните гърци. Между 500 и 300 г. пр.н.е., финикийците и древните гърци основават техни колонии по средиземноморското крайбрежие на полуострова. По-късно картагенците завладяват цяла южна Испания. Техни основни крепости там са Гадер (Кадис) и Нови Картаген (Картахена). По време на Пуническите войни (264 пр.н.е - 146 пр.н.е.) Картаген е победен от римляните, които ги изместват.
В резултат от Втората пуническа война (218 пр.н.е. - 201 пр.н.е.), Римската република завладява картагенските земи в Испания. Римляните установяват контрол над почти цялата част от страната за повече от 500 години, като въвеждат техните език, закои, пътища.Постепенно местното население се романизира и местните водачи стават част от римската арисокрация.
Римляните разширяват и благоустройват съществуващи градове, като Тарагона (Tarraco) и основават нови включително Сарагоса (Caesaraugusta), Мерида (Augusta Emerita), Валенсия (Valentia), Леон (Legio Septima), Бадахос (Pax Augusta) и други. Икономиката са разраства, като Иберия е сред най-важните доставчици на суровини и селскостопански продукти в империята. Страната е житницата на Римската империя, заедно с Египет и изнася злато, мед, вълна, зехтин, вино. Императорите Траян, Теодосий I и философът Сенека са родени в Иберия. Християнството е въведено в страната през 1 век след Христа.
По време на упадъка на Римската империя през 5 век в страната нахлуват германски племена. Вестготи, свеби, вандали и алани пристигат в Испания, като пресичат Пиренеите. Романизираните вестготи се заселват там през 415. Те приемат католицизма и създават Вестготското кралство, което обхваща по-голямата част от полуострова, след като завладява земи от свебите на северозапад и византийските територии на югозапад.
Между 711-718 почти целият Иберийски полуостров е превзет от бербери-мюсюлмани, известни също като маври. Раздираното от вътрешни противоречия Вестготско кралство става лесна жертва за ислямските нашественици. Само някои отделни планински области в северната част на полуострова, като Астурия, Навара и няколко графства в Пиринеите успяват да запазят своята независимост.
В исляма християните и юдеите са признати като „народи на Книгата“ и могат да практикуват религията си при определени дискриминационни условия.Въпреки това има няколко вълни на масова ислямизация, особено през 10 - 11 век.
Самото ислямско общество имало вътрешни търкания. Имало сблъсък на интересни между берберите от северна Африка, които съставлявали по-голямата част от армията и управляващите араби от Близкия изток. През 10 век, емирът на Кордоба, който е потомък на династията на Омаядите се провъзгласява за халиф. С течение на времето, големи колонии от маври се установили най-вече в плодородната долина на Гуадалкивир, крайбрежието на Валенсия и планинските райони около Гранада.
През 10 век, Кордоба, столицата на халифата, става най-големия и богат град в средновековна Европа. Процъфтяват търговията по Средиземно море и културата. Мюсюлманите допринесли с интелектуалните традиции на Близкия изток, а ислямски и еврейски филисофи от Ал-Андалус възраждат класическата древногръцка школа в Западна Европа. Културата на романизираното местно население се съчатава по уникален начин с тази на мюсюлманита и евреите, което спомага за развет на архитектурата и литературата. Нашествениците въвеждат нови селскостопански култури построяват обширна мража от поливни канали, което довежда до силно увеличаване на селскостопанското производство. Ал Андалус - така арабите нарекли целия Пиренейски полуостров. Днес само най-южната част на полуострова е запазила това име.
Към 11 халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, наречени тайфас (на испански taifas), което позволява на малките християнски кралства на север да разширят териториите си и да консолидират своите позиции. Пристигането на нови ислямски вълни от Северна Африка, като Алморавидите и Алмохадите временно спира християнското настъпление и въвежда по-консервативна и по-малко търпима форма на исляма. Въпреки че постигат някои успехи, те се оказват неспособни да се справят с нарастващата военна мощ на християнските кралства.
Терминът „реконкиста“ (reconquista, отвоюване) обозначава седемвековният период на отвоюване на полуострова от християнските кралства. Смята се, че Реконкистата започва с успешната битка при Ковадонга през 722, когато кралят на Астурия Рамиро побеждава мюсюлманите. През 732 ислямските армии са разбити от краля на франките Карл Мартел в битка при Поатие, което ги принуждава да се изтеглят на юг и да осигурят стабилна граница по реките Ебро и Дуеро. През 739 те са прогонени от Галисия, която впоследствие се превръща в третия по важност поклоннически център в християнския свят с катедралата в Сантяго де Компостела. Няколко години по-късно франките успяват да завладеят най-североизточните части на Испания, като създават Испанската марка, от която включва части от Навара, Арагон и Каталония.По-късно от тези територии се обособили няколко държави.
Първото испанско кралство е Астурия, обособило се след битката при Ковадонга. През 910 столицата на кралството е праместена от Овиедо в Леон и то става известно като Кралство Леон. През 11 век Кралство Кастилия, дотогава погранично графство се откъсва от Леон, а от 13 век двете държави се обединяват. Малко по на изток през 824 се създава кралство Навара, а в североизточните райони се образува Кралство Арагон след обединението между едноименното кралство и графство Барселона. През 1139 от Леон се откъсва Португалия. В началото на 11 век, кралят на Навара Санчо Гарсия успява да завладее Кастилия, няколко графства в Пиренеите и да направи кралят на Леон свой васал, но след смъртта му през 1035, страната е разделена между синовете му.
Разпадането на Ал-Андалус улеснило разширяването на християнските кралства. През 1085 кралят на Кастилия Алфонсо Мъдрия завладява Толедо, с което цялата северна част на полуострова е освободена. През 12 век Алморавидите успяват да нанесат няколко поражения на испанците, но не успяват да спрат тяхното насъпление. През 1212 в решителната битка при Лас Навас де Толоса обединените армии на Кастилия, Арагон и Навара разбиват Алмохадите. Няколко десетилетия по-късно са отвоювани големите градове по долината на Гуадалкивир. През 1236 пада Кордоба, а през 1248 е завладяна и Севиля. Мюсюлманите успяват да задържат само емирство Гранада, което просъюествува още над 200 години като васално княжество на Кастилия.Нови нашествия от Северна Африка през 13 век не успяват да възстановят мюсюлманското владичество. По същото време, Арагон успява да се разшири в западното средиземноморие - завладени са Балеарските острови и Сицилия.
През 1469 короните на Кастилия и Арагон са обединени с женитбата на Фернандо II, престолонаследник на Арагон и Исабела, принцеса на Кастилия, с което се поставя началото на обединена Испания. През 1478 е завършено завладяването на Канарските острови, а през 1492 е превзета и Гранада, последната мюсюлманска крепост на полуострова, което приключва 781-годишното ислямско присъствие в Испания.През същата 1492 година испанската експедиция, водена от Христофор Колумб и спонсорирана от кралица Исабела, открива Новия свят.
Фернандо и Исабела били представители на Ренесанса, от така наречените „нови монарси“. Те централизирали държавната власт в ръцете на владетеля за сметка на аристокрацията. С техните широкомащабни политически, юридически, религиозни и военни реформи, Испания се превръща в първата световна сила.
Обединението на Кастилия и Арагон и последвалото присъединяване на Навара през 1512 поставят основите на съвременна Испания и Испанската империя. През 16 и 17 век Испания е най-мощната страна в Европа и света. Страната достига върха на своята сила при кралете Карлос I (1516-1556) и Фелипе II (1556-1598). През 1571 флотите на Испания и Венеция унищожават османския флот в битката при Лепанто, а през 1586 при Азорските острови е разбита обединената флота на Франция, Англия и Португалия. В няколко последователни войни през 16 век Франция е разгромена, а през 1580 е завладяна и Португалия. През 1588 Испанската Армада отплава към Англия, но е силно повредена от буря, а след няколко малки сражения с англичаните, в които не губи нито един кораб, се оттегля на север, където много кораби потъват при друга буря. Англичаните предприемат няколко атаки към испанските владения, които са разбити. Войната с Англия продължава до 1605 и приключва с изгоден за Испания договор.
В началото на 16 век испанските конкистадори завладяват огромни територии в Америка. През 1521 Ернандо Кортес унищожава империята на ацтеките, а през 1538 друг испанец, Франсиско Писаро завладява империята на инките. През 1519-1522, експедицията водена от Фернандо Магелан прави първото околосветско пътешествие, с което кръглата форма на Земята е окончателно доказана. Испанските колонии се простират в Централна и Южна Америка, Мексико, южните и западните части от САЩ, Филипините, Гуам, а от 1580 и португалските колонии в Бразилия, африканското крайбрежие, части от Индия, Макао и други. Испания става известна като империята, където слънцето никога не залязва. Освен ценни метали, скъпоценности и нови култури, испанските изследователи донасят в Европа знания, които променят представите за света.
По това време испанската култура е в период на разцвет, познат като Златния век (Siglo de oro). В Испания творят световноизвестни художници, писатели, архитекти; появява се интелектуално течение, познато като Школата от Саламанка.
Към средата на 16 век започва да се чувства криза, която постепенно обхваща цялата империя. Испанските Хабсбурги замесват страната в многобройни религиозни и политически конфликти, които постепенно изтощават ресусрсите на Испания. През Тридесетгодишната война (1618-1648), Испания застава на страната на Католическата лига и въпреки че успява да затвърди и разшири католицизма в Германия, страната претърпята първото си голямо поражение от векове - през 1643 испанската армия е победена от французите в битката при Рокроа. През 1640 избухват въстания в Португалия и Каталония, като първата успява да се откъсне от властта на испанския крал. Войната с Франция продължава до 1656 и приключва с Пиренейския мир. До края на века, страната е често във война с французи, англичани, холандци, португалци и османци и въпреки няколко малки териториални загуби, успява да съхрани империята си почти непокътната.
През 1700 умира последният испански Хабсбург, Карлос II и спорът са испанския трон прераства във Войната за испанското наследство (1701-1714). Войната струва на страната всичките ѝ европейски владения и е сериозен удар върху позициите на Испания като европейска сила. По време на войната, на трона стъпва нова династия, Бурбоните. През 18 век, страната постепенно се възстановява и империята просперира. Новата Бурбонска монархия модернизира администрацията и икономиката по френски модел. Започват да проникват идеи от Просвещението, а към края на века търговията отбелязва силен подем. Страната се възстанонява и във военно отношение - още при Фелипе V (1700-1741), Испания си възвръща Сицилия и Южна Италия, а по-късно сериозно допринася за победата над Англия в Американската война за независимост, което подобрява международното ѝ положение.
През 1793 Испания обявява война на революционна Франция, където Бурбонския крал Луи XVI е свален и екзекутиран. Войната поляризира испанското общество, тъй като народът мрази и презира франкофонския елит. Испанските армии са победени на бойното поле и през 1795 страната е принудена да сключи мир с Франция, а на следващата година обявава война на Англия и Португалия. Окаяното икономичесско положение и други фактори водят до абдикацията на Карлос IV в полза на Наполеоновия брат Жозеф Бонапарт.
Новият чуждестранен монарх е посрещнат с възмущание. На 2 май 1808 в Мадрид избухва народно въстание срещу френските окупатори, което прераства в Испанската война за независимост. Във всички провинции се създават регионални армии от доброволци и бивши офицери и войници от армията. Те успяват да нанесат няколко пораженения на французите, но след личната намеса на Наполеон са победени поради липсата на координация и снаряжение. Това довежда до изпращането на английски експедиционен корпус под ръководството на херцог Уелингтън, който с помощта на испанците окончателно изтласква французите от полуострова през 1814. През 1809 на събранието на Кортесите (Парламента) в Кадис е приета една от първите в света либерални конституции.
Френското нашествие съсипва икономиката и разделя испанското общество, което довежда по продължила повече от век политическа нестабилност. Националноосвободителните движения в Латинска Америка се възползват от инвазията и след 25 годишна война откъсват почти всички американски колонии на Короната, с изключение на Куба и Пуерто Рико. През 19 век се водят няколко последователни граждански войни, които влошават още повече ситуацията в страната. През 1898 САЩ се възползват от окаяно положение на Испания и след кратка война заграбват Куба, Пуерто Рико, Филипините и Гуам.
Двадесети век не носи мир на Испания - страната участва в коллонизацията на Африка и завладява Испанско Мароко, Западна Сахара и Екваториална Гвинея. Тежките загуби във войната в Риф срещу берберите подкопават монархията. Установен е авторитарен режим под ръководството на генерал Примо де Ривера (1923-1931), който завършва със създаването на Втората испанска република. Новото правителство предлага автономия на Галиция, Баския и Каталония и избирателни права на жените.
След кървавата Гражданска война в Испания (1936-1939), Републиката е свалена от генерал Франсиско Франко, който установява авторитарен режим до смъртта си през 1975. Непосредствено след Втората световна война, Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с Хитлер и Мусолини. Страната е приета за член на ООН през 1955, когато страната започва да излиза от автархията и изолацията. От 60-те години испанската икономика отбелязва безпрецедентен растеж, който става известен като „Испанското чудо“. Според завещанието на Франко, след неговата смърт през 1975 принц Хуан Карлос I става крал. След приемането на новата испанска конституция през 1978, Испания става демократична държава и предоставя автономия на всичките си провинции. През 1986 страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на икономиката.
От близо 50 години правителството на Испания се бори с баската терористична организация ЕТА, която иска да откъсне Баския от кралството.
Испания е парламентарна монархия, начело с наследствен монарх (Хуан Карлос I - от 22 ноември 1975 г.) и двукамарен парламент (Cortes Generales). Законодателна власт - Генерални кортеси (парламент), състоящ се от две палати - сенат (Горна палата - 256 души) и Конгрес на депутатите (350 души), избрани за 4 години. Изпълнителна власт - правителство начело с председател. Местни органи на властта (17 автономни области) имат свои парламенти и правителства, с широки пълномощия.
Политически Испания е разделена на 17 автономни области - на север - Галисия, Астурия, Кантабрия, Паис Баско, Ла Риоха и Навара; на изток - Арагон, Каталония, Валенсия и Балеарски острови; в централната част - Кастилия и Леон, Мадрид, Кастилия-Ла Манча и Естремадура; на юг - Андалусия, Мурсия и Канарски острови. Освен това съществуват два автономни града по африканското крайбрежие, Сеута и Мелиля. Сегашните автономни области са образувани през 1983. По територия най-големият регион е Кастилия и Леон, а най-малкият - Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха.
Административно, страната е разделена и на 50 провинции. Седем автономни региона се състоят от по една провинция - Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови.
Най-ниската административна единица в Испания е общината (municipio), като техният брой е 8 111. Исторически, някои региони са разделени на комарки (comarcas), които представляват нещо като графства.
Автономните области са с широка законодателна и изпълнителна независимост, обезпечена от автономно парламентарно и регионално управление. Правомощията на отделните области се определят от техния статут на автономност. Има известно разделяне на така наречените исторически области (Баския, Каталония, Галисия и Андалусия) от останалите. Историческите области имат по-широка автономност, включително контрол върху местните избори.
С площ от 504,782 км2, Испания е 51-вата по големина държава в света и втора в Европейския съюз след Франция.
Разположена върху по-голямата част от Пиренейския полуостров, на запад Испания граничи с Португалия, на юг с Мароко чрез градовете Сеута и Мелиля. На севроизток граничи по Пиренеите с Франция и малкото княжество Андора. Освен това, Испания включва Балеарските острови в Средиземно море и Канарските острови в Атлантическия океан, както и множество ненаселени островчета в Средиземно море, включително Чафаринските острови, остров Перехил, „скалите“ (peñones) Велес и Алхусемас срещу Мароканското крайбрежие; малкият остров Алборан и Питиуските острови. На севроизток, в Пиренеите, е разположен малкият анклав Ливия, обграден от френска територия.
Вътрешността на Испания се доминира от голямото плато Месета, което заема близо 60% от цялата територия на страната. От север на Месетата се издигат Кантабрийските планини, на изток са разположени Пиренеите, Иберийските планини, Каталонските планини, на юг - Андалуските планини и Сиера Невада с най-високия връх в континентална Испания, Муласен - 3478 m. Месетата е разделена на две почти равни части от средновисоките планини Кордилера Сентрал, които се простират от запад при португалската граница до Иберийските планини на изток.
Петте най-дълги реки в Испания са Тахо, Дуеро, Гуадиана, Гуадалкивир и Ебро, като всички те без Ебро текат от изток на запад и се вливат в Атлантическия океан. Останалите реки са по-къси и със сезонно пълноводие. По-значителни сред тях са Сегура и Хукар. В испанските Пиренеи има близо 1,000 ледникови езера, а по средиземноморското крайбрежие има голям брой лагуни и лимани, като най-обширната от тях е Мар Менор (Mar Menor, Малко море) близо до град Картахена. Из цялата страна са създадени хиляди язовири като част от широкомащабна правителствена програма.
Животинския и растителния свят са най-разнообразните в Европа. Флората на Испания включва повече от 8,000 вида висши растения, много от които са ендемити. Близо до град Елче се намира единствена в Европа естествена палмова гора. Фауната включва средноевропейски видове, като мечка, вълк, лисица, благороден елен, както и множество южни или ендемични видове, като испански рис, генета, мангуста, десман и други. Там се срещат почти всички европейски грабливи птици.
Климатът в северна Испания е умерен морски,с влияние на Атлантическия океан.Характерно за този климат е влажното време през цялата година.В централна Испания климатът е субтропичен,а в южните части е субтропичен средиземноморски,отличаващ се с влажната мека зима и сухото и горещо лято.По високите части на Пиренеите и другите планини климатът е планински.
Според Световната банка, икономиката на Испания е девета по големина в света и пета в Европа. За 2007 БВП на човек от населението е $ 33,700 с което Испания задминава някои страни от Г-7, като Италия и се нарежда непосредствено след Япония и Франция (чиито БВП е $ 33,800). Растежът на испанската икономика за 2007 е 3,7% като по този показател изпреварва всички членове на Г-7 и другите големи европейски икономики за трета поредна година.
Правителството на Хосе Мария Аснар успешно въвежда еврото в началото на 1999 г. и кешово от 1 януари 2002 г., успява да се справи с безработицата, която сега е 7,6% и е сред най-ниските в Европа (през 90-те години безработицата достига 20%). Главната слаба страна на икономиката е сравнитело високата инфлация, но въпреки това испанската икономика се очаква да нараства с по-бързи темпове от средните за ЕС, благодарение на индустрията и увеличаващата се търговия с Латинска Америка и Азия.
Икономиката на Испания успява да избезне нулевия растеж за разлика от повечето други големи европейски страни.Между 2000 и 2005 Испания създава половината нови работни места в целия Европейски съюз.Тя продължава да има една от най-динамичните икономики в ЕС и привлича много чужди инвестиции.Според някои изследвания се очаква страната да задмине Германия по БВП на човек от неселнието през 2011.
Съвременна Испания е високо развита индустриално-аграрна страна. По обем на промишлено производство е на пето място в Европа и на осмо място в света. Най-силно развити промишлени отрасли са машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, самолетостроене, автостроене, електротехническа, химическа, текстилна промишленост. Страната е богата на полезни изкопаеми. Испания е голям производител на вино (3-то място в Европа), ориз (най-високи добиви в света), бадеми, тютюн, маслини (на първо място в света по производство на висококачествен зехтин). Най-големите автомобилостроителни заводи се намират в Марторел (близо до Барселона), Виго, Сарагоса, Валенсия, Мадрид, Памплона, Барселона, Валядолид, Паленсия. Самолети се произвеждат в Севиля (два завода), Хетафе (близо до Мадрид) и Кадис, а хеликоптери - в новия завод в Албасете. Най-големите центрове на локомотиво- и вагоностроенето са Лас Матас (до Мадрид), Сан Андрео Комтал (до Барселона), Беасаин и Ирун (в Баския), Сарагоса, Валенсия и други. Там се произвеждат едни от най-бързите влакове в света.
Важен дял в икономиката на страната има международният туризъм. Годишно Испания се посещава от около 60 млн. туристи (95% от тях са от западноевропейските страни). Страната притежава най-голямата в Европа материално-техническа база за обслужване на многобройните посетители. Голяма част от населението е ангажирано в сферата на туристическото обслужване, а приходите от туризма се равняват на 40 млрд. евро.
Строителството отбелязва силно развитие в последното деситилетие. Средно на всеки испанец се пада по 45 m² обща площ на жилище (2005 г). За сравнение: В Узбекистан на всеки жител се пада средно 14 m²,в Русия - 20,5 m², в България и Унгария - по 30 m², в Ирландия - по 33 m², в Португалия - по 36 m², във Франция - 37 m², в Германия - 44 m², в Дания - 52 m², в Люксембург - 53 m², в Швеция и Белгия - по 55 m². Делът на собственици на жилищата възлиза на 87 % от населението. По този показател Испания заема 1-то място в Евросъюза.
През по-голямата част от 20 век, транспортната инфраструктура на Испания значително изостава от тази в Западна Европа, но от 70-те години насам, тя е силно разширена и модернизирана и сега Иснания разполага с една от най-големите и качествени транспортни системи в Европа.
Дължината на асфалтираните шосета е над 650,000 километра, а на автомагистралите - над 12,000 км, по което отстъпва само на Германия. Автомагистралната мрежа продължава да се разширява с бързи темпове. За периода 2000-2010 ще бъдат инвестирани над 40 млрд. евро в железопътната мрежа на страната. Построени са няколко високоскоростни отсечки, като Мадрид-Севиля с отклонение до Малага; Мадрид-Сарагоса-Барселона с отклонение до Уеска, а много повече са в строеж или процес на планиране. Под Кордилера Сентрал се строи тунелът Гуадарама, който с дължината си от 24 км ще бъде втория по дължина в Европа, а под Кантабрийските планини се строи друг 20-километров тунел.
Силно развит е морският транспорт - над 400 кораба с обща вместимост 3,200 хил. тона. Най-големите морски пристанища са Алхесирас, Билбао, Картахена, Санта Крус де Тенерифе, Барселона, Валенсия, Ла Коруня и др. В страната има над 30 международни летища, най-голямото от които е мадридското Барахас с над 46 млн. пътници за 2007. Други големи летища са тези в Барселона, Палма де Майорка, Малага. Линията Мадрид-Барселона е най-натоварената въздушна линия в света с полети на всеки половин час и е известна като „въздушен мост“.
През 2007 населението на Испания официално достигна 45 200 000 души.Гъстотата на населението от 90 човека на км2 е по-ниска от тази на повечето европейски държави, а разположението му е неравномерно. С изключение на Мадрид, долината на река на Гуадалкивир и някои градски ядра, най-гъстонаселените райони са крайбрежието и прилежащите низини.
Населението на Испания се удвоява през 20 век, благодарение на забележителния бум на раждаемостта през 60-те и 70-те години. Растежът на населението е неравномерен поради голямата вътрешна миграция от селските към индустриалните райони. През 20 век населението на единадесет от петдесетте провинции е намаляло. Раждаемостта спада през 70-те години, но населението продължава да се увеличава след завръщането на много испанци, емигрирали от страната по време на режима на Франко, а в последно време и от много чужди емигранти, най-вече от Латинска Америка (38.75%), Източна Европа (16.33%), Северна Африка (14.99%) и Африка на юг от Сахара (4.08%).Около 20.77% от емигрантите идват от други страни от Европейския съюз и живеят главно по средиземноморското крайбрежие и Балеарските острови.
Най-големите градски зони в Испания са:
1.Мадрид, Мадрид 5 943 041
2.Барселона, Каталуния 5 327 872
3.Валенсия, Валенсия 1 623 724
4.Севиля, Андалусия 1 317 098
5.Малага, Андалусия 1 074 074
6.Билбао, Баския 946 829
Преобладаващата религия е християнството - 97,6% от населението (от тях католици - 97,4 %, протестанти - 2,6 %). Според Глава 2 от Конституцията, Испания няма официална религия, но все пак католицизмът остава традиционната религия. Според проучване на Испанския център за социологически проучвания, 54% от вярващите ходят рядко на църква или изобщо не ходят, 15% ходят на църква няколко пъти годишно, 10% няколко пъти месечно и 19% ходят на църква всяка неделя или няколко пъти седмично. Около 22% от населението на страната посещава църковни служби поне веднъж месечно.
Испанската конституция от 1976 признава съществуването на региони като част от Испанската нация. Основните етнически групи са кастилци, каталонци, галисийци и баски (2,4%). Освен кастилския испански, който е официалният език в страната, в някои части на Испания се говорят още каталонски, галисийски и баски, като те са официални наред с кастилския в съответните автономни региони.
Испания е прочута с богатото си и разнообразно културно наследство. Испанската култура е повлияна от многобройните народи, населявали Пиренейския полуостров през вековете - иберийци, келти, римляни, ислямско и католическо влияние. Освен това, свое влияние оказват и Атлантическия океан и Средиземно море, които се явяват връзка с други народи по техните брегове. Днес всяка област в страната има свой собствен културен облик. Испания е втора в света след Италия по брой на обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО - общо 40.
Мадрид, Ескориал, Сеговия, Севилия, Коста де Лус ( между Гибралтар и границата с Португалия ), покритата със зеленина Галисия.
През 1981 г. десни военни сили правят опит да свалят правителството и да установят военна диктатура.
През април 1937 г. немските самолети от легион " Кондор " разрушават град Герника в Северна Испания.Тази огромна трагедия е обезсмъртена от Пабло Пикасо в известната му картина.
Испания е разположена на средна надморска височина 660 м, което я поставя на второ място в Европа след Швейцария.
Атлас на Света
