Тоскана, страната на рицарите, конниците и майсторите на органи, както още я наричат.
Безброй обичаи, легенди и приказки са свързани с Тоскана, както често се случва с областите с богата култура.Разбира се, в някои легенди има и зрънце истина.
Тоскана се простира до жовописните брегове на Лигурско и Тиренско море, а на изток е оградена от паенините.Със своите зелени хълмове, уникалната си градска архитектура и запомнящата се атмосфера Тоскана с право се смята от много хора за най-красивата област на Италия.Нито една друга европейска област не може да се похвали с културно наследство подобно на това, което притежава Тоскана.Природните красоти и художествените шедьоври на Тоскана будят възхищение у милиони туристи всяка година.
Тоскана (на италиански:Toscana) е административен регион на Италия. Тоскана е един на най-важните италиански региони заради своето историческо, художествено, икономическо и културно наследство.
Намира се в Централна Италия и граничи на северозапад с Лигурия, на север с Емилия-Романя, на изток с Марке и Умбрия и на юг с Лацио. Има брегова ивица на Лигурско море - от Карара до Залива на Барати и на Тиренско море - от Залива на Барати до границата с Лацио.
Регионалната столица е Флоренция, която е най-големият град и най-важен исторически, художествен и икономическо-административен център; другите градове са: Арецо, Гросето, Ливорно, Лука, Маса-Карара, Пиза, Пистоя, Прато и Сиена.
До 1859 е независима държава. След това става част от Сардинското кралство, после на кралство Италия и днес - от република Италия.
Регионалният празник е 30 ноември.
Историческа област на Италия.
Столица :Флоренция.
Език :италиански
Парична единица :евро
Религия :католицизъм
Основни градове :столиците на провинциите и градовете Прато и Волтера.
Планински масиви :Тоскански Апенини, Предапенини
Международни летища :Флоренция - " Перетола ", Пиза - " Галилео Галилей ".
Площ :23 000 км2
Население :3,53 млн.
Гъстота на населението :150 жит./км2
Най-висок връх :Монте Чимоне ( в Тосканските Апенини, 2 163 м ).
Първите сигурни следи за човешко присъствие са от II хилядолетие пр.н.е.. От тази епоха има няколко селища, открити на различни места в региона. Между 10 век пр.н.е. и 8 век пр.н.е., се развива културата Виланова.
През 8 век пр.н.е., на територията на Централна Италия, се появяват първите следи на загадъчен неиндоевропейски народ: етруските. От тях е останало името на територията, наречена Етрурия. Най-големият разцвет на цивилизацията им е около 6 век пр.н.е., когато владенията им се разпрострират от река По до Кампания: те пресушават блата, строят пътища, улици и градове като Арецо, Киузи, Волтера, Популония, Ветулония и Розеле. Етруските са били цивилизован народ - жените са имали същите права като мъжете.
През 3 век пр.н.е., етруските са победени от римляните и след периода на икономическо развитие, целият регион губи важността си. Римляните създават нови градове, като Фиезоле, Флоренция и Коза, някои от които и днес са модерни градове, а другите са добре запазени археологически места.
След падението на Римската империя, регионът е завоюван последователно от остготи, византийци и лангобарди (569), които създават херцогство със столица Лука (Херцогство на Туския). След като Карл Велики побеждава лангобардите, херцогството става графство и после маркграфство на Лука (Маркграфство на Туския). През 9 век семейството Атони, които вече владеят Модена, Реджо Емилия и Мантуа, стават маркизи на Туския. През този период започва да се развива строителството на замъци и феодализма.
През 11 век Пиза става най-могъщият и важен град на Тоскана, разширявайки владенията си по целия тоскански бряг, над тосканския архипелаг и над Сардиния и Корсика. На юг се намира владението на семейството Алдобрандески, от лангобардски произход, което управлява територията, намираща се днес в провинциите Сиена и Гросето, докато град Сиена не става независим.
През 13 век започва времето на свободните комуни, и Лука е първата комуна в Италия. Възникват първите форми на демокрация и първите сдружения на работници, и Тоскана става пример за културна, обществена и стопанска автономия. Сред тосканските градове бързо се налага комуната на Флоренция, поради културни и икономически причини.
Благодарение на своите многоброийни литератори и aртисти между 14 век и 15 век, Тоскана, и преди всичко Флоренция, става един от най-важните центрове на италианския Ренесанс. Регионът е политически независим от 12 век, а после се разделя на малки държави, сред които най-важните са република Флоренция и република Сиена. Силното развитие на търговията предизвиква възникването на първите банки (във Флоренция и Сиена). От 14 век република Флоренция започва да обединява тосканските земи, завоювайки близките територии, освен град Сиена. През 15 век семейство Медичи, банкери, стават господари на Флоренция. Започвайки от Лоренцо Великолепни, те укрепват властта си, докато Козимо I Медичи не става херцог на Тоскана и после, през 1569 г. - ерцхерцог на Тоскана. След падането на република Сиена през 1555 г., цяла Тоскана, с изключение на Лука, която е независима република, и Пиомбино, което е малко независимо княжество, е под флорентиско владение.
Медичите управляват Тоскана до 1737 г., когато последният ерцхерцог, Джангастоне Медичи, умира без наследици, и ерцхерцогството преминава във владение на семейство Лорена (на Франческо Стефано Лорена, съпруг на Мария Тереза, императрица на Австрия). Той никога не стъпва в Тоскана или във Флоренция, и възлага администрацията на сина си, Петър Леополд. Най-важният закон на Леополд е премахването на смъртното наказание на 30 ноември 1786 г., за пръв път в света (днес това е деня на празника на региона). След краткото владение на Наполеон, семейство Лорена се завръща в Тоскана. Управлението им е просветено време, защото те преобразуват юридическия правилник, строят първите железопътни линии, създават кадастър и пресушават блатото в Марема. Последният ерцхерцог е внукът на Леополд, Леополд II, който управлява до присъединяването на Тоскана към кралство Италия.
Територията на бившето тосканско ерцхерцогство е присъединена без сражения и след всенародно гласуване на 15 март 1860 г. През 1865 г., Флоренция става столица на Италия в очакване на завоюването на Рим.
По-голямата част от тосканската територия е хълмиста (66,5%), останалата част е заета от равнини (8,4%) и планински масиви (25,1%).
* Планини: Прадо 2054 м, Джово 1991 м, Рондинайо 1964 м, Пизанино 1946 м, Алпе Тре Потенце 1940 м
o Вулкани: Амиата 1738 м, Кастелло 445 м (остров Капрая)
* Реки: Арно 241 км, Омброне 161 км, Серкио 111 км, Чечина 73 км.
* Езера: Езеро на Биланчино 5,0 км², Езеро на Киузи 3,9 км², Езеро на Сан Кашано 2,0 км², Езеро на Монтепулчано 1,9 км²
o Лагуни: Лагуна на Орбетело 26,2 км², Блато Диача Ботрона 12,78 км², Езеро на Масачуколи 6,9 км², Езеро на Бурано 1,4 км²
o Блата: Блато на Фучекио 18 км²
* Брегова ивица: 633 км (397 км континентална и 230 км островна)
o Морета: Лигурско море, Тиренско море
* Острови: Елба 223,5 км², Джилио 21,2 км², Капрая 19,3 км², Монтекристо 10,4 км², Пианоза 10,3 км²
Планини
Апенинските планини обкръжават Тоскана от север и изток, но по-голямата част на територията ѝ са хълмове. Други главни планини са:
* Апуанските планини - на северозапад
* Пизанската планина - между Пиза и Лука
* Пистойската планина - на север от Пистоя
* Планините на Калвана - на север от Прато
* Планините на Кианти - между провинциите Сиена и Арецо
* Пратоманьо - на север
* Металородните хълмове - на югозапад
* Планината Амиата - на югоизток.
Равнини и долини
Покрай брега са разположени следните равнини:
* Версилия
* Крайбрежната част на Долно Валдарно
* Пизанската равнина
* Марема - най-широката крайбрежна равнина
Във вътрешността на региона се намират:
* Валдарно - най-голямата равнина, която се простира от Флоренция до Пиза покрай река Арно.
* долината на Пистоя
* равнината на Лука (или Лукезия)
* Валдиниеволе
* Валдера
* Валделса
* Валдикиана
* Долината на Чечина.
Брегове и острови
Тоскана, която граничи с Лигурско море на северозапад и с Тиренско море на югозапад, има различни видове брегове. По-голямата част са ниски и песъчливи, с изключение на няколко възвишения на юг (южно от Ливорно, Таламоне и Арджентарио).
Тосканският архипелаг се състои от седем големи и няколко малки острова, и много на брой малки скали. Главният остров е Елба, който е заобиколен от Лигурско море на север, Корсиканския пролив на запад, Тиренско море на юг и пролива на Пиомбино на изток. Бреговете на острова са осеяни с малки плажове. На север от Елба, между Корсиканския пролив и Лигурско море, се намират островите Капрая и Горгона, които имат силно насечена брегова ивица. На юг от Елба се намират островите Пианоза, изцяло равнинни и с песъчливи брегове, Монтекристо - с високи и насечени брегове, Джилио с високи брегове, освен няколкото малки плажа, и Джанутри - с много скали.
Средиземноморски.Средногодишни температури : 14 градуса на юг; 12 градуса в долините; Флоренция : 6 градуса през зимата и 22 през лятото.Най-подходящите периопди за пътешествениците са пролетта и есента.
Тосканската икономика се основава на службения сектор, преди всичко на туризма. В Тоскана се намират и много промишлени райони, които поддържат местното стопанство. Земеделието и животновъдството са много важни заради първокачествените си продукти.
В планините земеделието е по-ограничено, преди всичко до брането на гъби, кестени и трюфели. По хълмовете има предимно маслинени горички и лозя. Зехтинът е един от най-важните продукти на региона, както и вината от лозя от райони като Кианти, Монталчино, Монтепулчано и Сан Джиминяно са много известни в целия свят.
На хълмовете и в равнините се отглеждат цветя (в Пистоя и провинцията ѝ), и зърнени храни, слънчогледи, царевица, цвекла и шарфан (провинциите на Сиена, Гросето и Флоренция).
В животновъдството се отглеждат местни породи, които дават качествено месо. Отглеждат се телета, свине, овце и коне.
Търговията и служебните дейности са важна основа за тосканската икономика, защото дават работни места за 2/3 от населението. Освен традиционната тосканска търговия (основана на малките и средни семейни предприятия и на местните пазари), от голямо значение са туризмът и служебните дейности, както и банковите услуги и осигурителните институти.
Туризмът е един от главните икономически отрасли на Тоскана. Повечето от 40% от туристите идват в морските курорти като Виареджо и Версилия; един пример е Марема, която през лятото удесеторява броя на населението си. Друга част от туристите посещава центровете на културата - Флоренция приема повече от 7 милиона души на година. През последните години се развиват селският, термалният (Кианчано Терме, Монтекатини Терме и Сатурния) и зимният туризъм (Абетоне и Амиата планина).
Флоренция, Пиза, Сиена, Арецо, Лука, Фиезоле, Поджо а Кайано, етруските руини във Волтера и Киузи.
Разказват, че островите в Тосканския архипелаг били бисери в ценна огърлица на Венера и паднали случайно в морето...
В галерията на Художествената академия във Флоренция се намира най-известната статуя на света - " Давид " на Микеланджело.
Лоренцо Медичи се обкръжавал с удоволствие от хора на изкуството.Между тях е и несравнимият Леонардо да Винчи, автор на първите скици на летателни апарати и на най-известната картина на света - " Мона Лиза ".
Известният физик и астроном Галилео Галилей е роден в Пиза през 1564 г.Той влиза в конфликт с църквата заради революционната си теория, според която Земята се върти около Слънцето.
Кулата в Пиза започва да се накланя преди 800 години заради разместване в основата.Въпреки това тя се държи и до днес.
Атлас на Света
