Мексико - мостът, който свързва Северна с Централна Америка, е истински гигант между страните, съставляващи Централна Америка.
Мексико, изпепелената от слънце родина на кактосите, град Гуанахуато е заобиколен от пусти планински възвишения, където виреят само кактуси.Мексико е връзката между Северна и Централна Америка.Значителен процент от населението живее в бедност.Повечето мексиканци обитават платата между планинските вериги Западна Сиера Мадре и Източна Сиера Мадре.
Мексико е страната на великите индиански цивилизации на маи, толтеки и ацтеки, които са обитавали тези земи до покоряването им от испанските конквистадори.
Мексико (Съединени Мексикански щати, на исп. Estados Unidos Mexicanos, буквално преведено: Мексикански съединени щати)е държава в Северна Америка, която граничи на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан и на изток с Мексиканския залив и Карибско море. Мексико е най-северната, и трета по големина държава в Латинска Америка.
Официално наименование :Съединени Мексикански Щати
Политическа система :федерална република
Административно деление :31 щата и една федерална област
Столица :Мексико Сити
Езици :испански, индиански диалекти
Парична единица :мексикански песо
Религии :католици ( 97 % ), протестанти, местни религии
Най-големи градове :Гуадалахара, Монтерей, Пуебла
Най-големи реки :Рио Браво дел Норте, Балсас
Основни пристанища :Веракрус, Коатсалкоалкос, Лампико
Летища :Мексико Сити, Акапулко, Мерида, Монтерей
Площ :1,97 млн км2
Население :105 млн.
Гъстота на населението :54 жит./км2
Най-висок връх :Ситлалтепетъл ( Пико де Оризаба ) 5 700 м
Граници :със САЩ ( 3 114 км ), с Гватемала ( 962 км ), с Белиз ( 259 км )
Дължина на бреговата ивица :на Атлантическия океан - 2 756 км, на Тихия океан - 3 866 км, на п-в Калифорния - 3 280 км.
Дълго време се смята, че първите хора се появяват в Централна Америка преди около 40 хиляди години, но съвременните изследвания опровергават тази хипотеза.Сред най-старите потвърдени човешки находки в региона са остатъци от лагерен огън на възраст 21 хиляди години.Предполага се, че първите заселници в Северна Америка идват от Азия, като пресичат заледения по онова време Берингов проток и се разселват на юг. Около 7 хиляди години преди новата ера в днешните земи на Мексико хората започват да отглеждат царевица, която скоро се превръща в най-важна земеделска култура.
Близо 1500 години преди новата ера в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават предимно със земеделие, поставяйки началото на новокаменната епоха. Хората овладява нови техники за повишаване на земеделските добиви, включително и терасиране на земята по склоновете на хълмистите райони и създаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричани чинампас. С течение на времето важно значение в обществената им структура придобива жреческото съсловие. Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази на олмеките, които населяват земите на днешните щати Табаско и Веракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат в тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата ера цивилизацията на олмеките изчезва, като причините за това остават неизяснени.
В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената маи, като центърът ѝ се премества към 10 век на полуостров Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на развитие - Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. В южната част на днешно Мексико се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла). От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.
През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили много градове с геометрична планировка с монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели, пластика и стенописи, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се обединяват със символични мотиви с антропоморфни изображения и фантастични образи. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племена нахуатъл, сред които са и ацтеките, основали град Теночтитлан и подчинили на властта си Централно Мексико през 15 век.
През 1519 година в земите на днешно Мексико навлиза малък отряд испански конкистадори, воден от Ернан Кортес. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той превзема Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През 1535 година е основано вицекралството Нова Испания, което се превръща в най-важната испанска колония в Новия свят.
След завладяването на Мексико испанците се превръщат в елита на новото колониално общество. В продължение на три века страната е източник на материални ресурси за метрополията. С времето се задълбочава напрежението между местния креолски елит и испанската държава, често представлявана от родени в Испания висши чиновници. Окупирането на Испания от французите в хода на Полуостровната война и смяната на управляващата династия не е признато в много части на Латинска Америка и става повод за обявяването на независимостта на Нова Испания от свещеника Мигел Идалго и Костиля.
Мексиканската война за независимост продължава до 1821 година и завършва със създаването на независимо Мексико, включващо освен съвременната територия на страната и обширни области, завладени по-късно от Съединените щати. През 1823 година Мексико става република, а през 1829 година е премахнато робството. Следващите няколко десетилетия са свързани с ожесточени борби между либерали (федералисти) и консерватори (унитаристи), които неколкократно преминават в граждански войни. Най-влиятелната фигура през този период е консерваторът генерал Антонио Лопес де Санта Ана, който седем пъти заема поста президент. Възползвайки се от нестабилността, през 1836 година Тексас се обявява за независима република, която през 1846 година е анексирана от Съединените щати. В последвалата Мексиканско-американска война през 1846-1848 година Мексико претърпява поражение и губи 1/3 от територията си.
Падането на генерал Санта Ана през 1855 година поставя началото на период, известен като Ла Реформа. Той е свързан с прокарването на поредица либерални и антиклерикални закони, които предизвикват силна съпротива сред консервативните кръгове в страната. В Реформистката война от 1857-1861 година либералите надделяват, като властта е поета от тяхното радикалното крило, начело с Бенито Хуарес. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско правителство става повод за Френската интервенция в Мексико и неуспешния опит за установяване на монархия, начело с Максимилиан I Хабсбургски. Републиката е възстановена след нова гражданска война, завършила през 1867 година.
В средата на 70-те години започва период от историята на Мексико, известен като Порфириато - режим на авторитарна фасадна демокрация, начело с Порфирио Диас, републикански генерал, воювал срещу французите, който е президент от 1876 до 1911 година (с прекъсване от един мандат през 1880-1884, когато президент е близък негов сътрудник). Управлението на Диас е свързано със значителен икономически и културен напредък. Страната бързо се индустриализира, изгражда се железопътна мрежа, започва разработването на петролните залежи. В същото време нарастват напреженията между различни обществени групи, а политическата опозиция е грубо потискана.
Поредните изборни измами на управляващия режим през 1910 година предизвикват началото на Мексиканската революция. На следващата година Диас е принуден да се оттегли и да напусне страната, след което за президент е избран водачът на революцията Франсиско Мадеро. Той е свален през 1913 година с военен преврат, подкрепен неофициално от американското правителство.
В последвалата гражданска война освен консервативните военни участват и различни фракции, поддържащи революцията, като тези на Панчо Виля и Емилиано Сапата. С времето най-голямо влияние придобива конституционната армия, водена от Венустиано Каранса, привържениците на която налагат новата мексиканска конституция от 1917 година. След убийството на Каранса през 1920 година, начело на конституционалистите застава Алваро Обрегон, а след като и той е убит през 1928 година - Плутарко Елиас Кайес. В края на 20-те години те успяват да установят контрол над цялата страна. През 1929 година е основана Национална революционна партия, по-късно преименувана на Институционална революционна партия (ИРП), която е водещата партия в страната до края на века.
В края на 30-те години социалистическото правителство на Ласаро Карденас национализира железниците и нефтодобива, дотогава собственост на чужди компании, но като компенсация е принудено да поеме значителен външен дълг. Нарастналото търсене на нефт по време на Втората световна война и отказът от социалистическите експерименти стават основата на период на значителен икономически растеж, продължил до края на 70-те години и наричан от някои историци Мексиканското чудо.В същото време нарастващото население предизвиква все по-силни социални напрежения, а управлението на ИРП става все по-авторитарно. Така например при Клането от Тлателолко през 1968 година са разпръснати опозиционни протести, като са убити няколкостотин души.
Спадът на цените на петрола в началото на 80-те години слага край на продължителния период на стопански растеж на Мексико. През 1982 година държавата прекратява плащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от ситуацията, управляващата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. През 1994 година опитите на правителството на Карлос Салинас да поддържа завишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна сравнително бързо с помощта на значителен държавен заем от Съединените щати, гарантиран с приходите на нефтодобива, но ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През 2000 година за президент е избран Висенте Фокс, първият държавен глава от друга партия от времето на гражданската война.
Координати:19°26′ с.ш. 99°08′ з.д. Територия: 1 964 375 км²
Мексико има площ 1 964 375 кв.км. и е разположена в югозападната част на Северна Америка между САЩ, Гватемала и Белиз, с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Северния Тих океан. Мексико е най-северната и трета по големина държава в Латинска Америка. Общата дължина на бреговата ѝ линия е 9 330 км. Най-голямата река е Рио Гранде по границата със САЩ. Ландшафтът е разнообразен, с високи скалисти планини, ниски прибрежни равнини, високи плата и пустини. Почти половината от територията е с надморска височина над 1600 м., най-високата точка е активният вулкан Ситлалтепетъл(Орисаба) - 5700 м. Климатът е разнообразен поради различията в релефа. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан валежите са значителни. Както в повечето тропични региони, Мексико има два сезона - дъждовен и сух. От юни до октомври падат основните валежи и температурите се покачват, докато периодът от ноември до май е по-сух, с умерени температури. Страната е богата на природни ресурси: нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, кадмий, живак, дървесина.
Разнообразието на растителния и животинския свят е голямо и зависи от климата и топографията. Крайбрежните равнини са покрити с тропически дъждовни гори, които се сливат със субтропична и умерена растителност при по-високите плата. В северните щати расте суха степна растителност с преобладаване на пустинна флора. Дъбове и иглолистни дървета се срещат в горите по планинските склонове. На полуостров Юкатан расте ниска растителност. Сред дивите животни се срещат броненосец, тапир, опосум, пума, ягуар, мечка, няколко вида маймуни, елен, диви прасета. Срещат се отровни змии и вредни насекоми. В крайбрежните плата маларийните комари представляват проблем. Единствените останали на света морски слонове обитават остров Гуадалупе, западно от Долна Калифорния.
Мексико е федерация, в чийто състав влизат 31 щата и един столичен федерален окръг. По силата на коституцията от 1917 г., по форма на управление страната е президентска република.
Законодателната власт е в ръцете на двукамерен Национален конгрес: Сенат от 128 човека, избирани за 6 г. и Камара на депутатите от 500 депутата избирани за 3 г. Глава на правителството и на държавата е президентът избиран за 6 г. мандат. Няма право да бъде преизбиран. Предоставена му е законодателна инициатива. Чрез дадените му права президентът има възможност да реализира намеса във вътрешните дела на отделните щати.
Правна система
Като цяло правната система на Мексико се отнася към романо-германскотоправно семейство. Основен правен източник на мексиканското право е конституцията от 1917 г.-първата конституция в Латинска Америка. Тя обаче не се отличава с изключителна стабилност-от момента на приемането ѝ в нея са направени няколкостотин поправки. През 90-те години на 20 век се хармонизира търговското законодателство на Мексико, САЩ и Канада, интеграцията между които става все по-силна.
Мексико е разделено на 31 щата и 1 федерален окръг. Счита се, че Федералният окръг и Мексико Сити представляват една и съща административна единица.
* Алварадо
* Гуадалахара
* Коацакоалкос
* Куернавака
* Леон (Мексико)
* Мексико
* Матаморос
* Монтерей (Мексико)
* Оахака де Хуарес
* Парас де ла Фуенте
* Парал (Мексико)
* Пуебла
* Сан Пабло Гелатао
* Тихуана
* Тлакоталпан
* Агуаскалиентес (в този щат е географският център на страната)
* Веракрус
* Гереро
* Гуанахуато
* Долна Калифорния
* Дуранго
* Идалго
* Кампече
* Керетаро
* Кинтана Роо
* Коауила де Сарагоса
* Колима
* Мексико
* Мичоакан
* Морелос
* Наярит
* Нуево Леон
* Оахака
* Пуебла
* Сакатекас
* Сан Луис Потоси
* Синалоа
* Сонора
* Тамаулипас
* Табаско
* Тласкала
* Федерален окръг
* Халиско
* Чиапас
* Чиуауа
* Южна Долна Калифорния
* Юкатан
Малките градове и старите центрове на по-големите градове носят характерните черти на испанския колониален стил - правоъгълна мрежа от улици около център с богато украсени кметство, катедрала и други правителствени сгради. Еднаквите жилищни квартали се състоят от 1 и 2-етажни сгради испански тип, с вътрешен двор (патио), заобиколен от галерия.
В зависимост от епохата на изграждане на сградите, те имат крепостен облик, независимо от изобилието на декоративни портали и прозорци с богата украса, в която причудливо се смесват мотиви на готика, платереско, по-късно барок, класицизъм и съчетани с индиански мотиви. Тук се формира и една от ранните школи на функционализма. Характерна черта на съвременната мексиканска архитектура е майсторска планировка, използване на различни нива на релефа, съчетание на изкуствени и естествени материали и най-вече широко използване на синтеза на архитектура и монументално-декоративно изкуство (стенописите на Д. Ривера, Д. Сикейрос, Ороско).
Куророртни центрове са Акапулко на Тихоокеонското крайбрежие, Канкун на Мексиканския залив и др. На север от Акапулко са вертикалните скали в местността Лас Брауас - скалата на скачача, известна със скоковете от върха на скалата, висока над 20 м. Наблизо по реката са снимани част от филмите с Рамбо. Още по на север са курортите Икстапа и Зихуатанейро с 340 слънчеви дни в годината. Икстапа е свърхмодерен, луксозен курорт, а Зихуатанейро съчетава удобствата със запазения облик на малко рибарско селище. Малкият курорт Лас Харас (Феите) се характеризира с максимално използване на особеностите на терена и с използване на естествени материали - скали и цели дървета, включени в архитектурния ансамбъл. Сградите са бели и напомнят мавритански стил.
Пуерто Валярде комбинира супер лукс със селска атмосфера на фона на Сиера Мадре. Най-добрият сезон тук е от декември до април. Исевна Нуево Вайарт е курортно селище на Тихия океан изградено в стил, напомнящ този на маите.
По данни от 2005 г. в Мексико живеят 106 202 903 души.
Расов състав:
* 70 % - метиси
* 9- 17 % - бели
* 12 % - индианци
Населението е главно от смесен индианско-испански произход (метиси) - 87,6%, индианци (56 етноса) - 11,7% (от тях испаноезични - 57,2%, ацтеки - 11,7%, маи - 6,5%, сапотеки - 3,6%, отоми - 2,9%, миштеки - 2,5%, други -15,6%), други - 0,7%. Официалният език е испански, употребяват се и редица местни езици и наречия, като мексиканския диалект на испанския, ацтекски, мая.
Конфесионалният състав е предимно християни - 95,6% (от тях католици 94,4% и протестанти 5,6%), други - 4,4%. Извън страната живеят над 12 млн. мексиканци (основно в САЩ). Градското население е 78%. Гъстотата е 54 жители на кв.км. Естественият прираст е 28. Средната продължителност на живота за мъжете е 70 г., а за жените - 76 г.
Мексико притежава свободна пазарна икономика, за която е характерна смесица от остаряла и модерна индустрия, както и селско стопанство. Страната е с една от най-отворените икономики в света - подписани са 12 споразумения за свободна търговия с над 40 държави от целия свят. През последните години е налице ускорена приватизация на публичния сектор - летища, пътища, пристанища, производство на електроенергия. За да бъде постигнат траен висок икономически растеж е необходима по-нататъшна модернизация в индустриалния сектор, подобряване на инфраструктурата, либерализация на пазара на труда.
На север - екваториален : сухо и горещо лято, зима с умерени температури; на юг - субтропичен : топъл и влажен през цялото време на годината, по-прохладно в планинските зони.Средни температури в Мексико : януари 12, юли 18 градуса.
Най-известната картина, свързана с историята на Мексико, е " Екзекуцията на император Максимилиан Мексикански ", нарисувана от френския художник импресионист Едуар Мане.
Една от най-опасните съществуващи тропически болести дължи името си на известен вожд на ацтеките - " отмъщението на Монтесума ".
До 1848 г. цяла Калифорния е принадлежала на Мексико.Сега в територията му остава само полуостров Калифорния на брега на Тихия океан.
Олимпийските игри от 1968 г. се провеждат в столицата на Мексико.Много спортни рекорди, поставени тогава, като този на Боб Биймън в скока на дължина, се задържат до 80-те и 90-те години на миналия век.
Атлас на Света
